Начало
назад
Боби Михайлов: Първенството ни е интересно, конкурентно и доста атрактивно
Президентът на Българският футболен съюз - Борислав Михайлов, използва профила си в социалните мрежи, за да отговори на въпроси, свързани с футбола у нас.
Михайлов, който през октомври бе преизбран за президент на централата, е на мнение, че вътрешното ни първенство е на средно европейско ниво.
Публикуваме отговорите на Михайлов без редакторска намеса:
"Футбол на ниво в България не може да има без активно участие на държавната и общинската власт. Казвал съм го много пъти, казвам го и сега - в деня на изборите за президент и Народно събрание.
Днес правим този избор с надеждата много скоро да има редовен кабинет с всички правомощия, който да се справи с кризите в държавата.
Очаквам и се надявам най-накрая да бъде сформирано стабилно правителство, с което веднага да можем да продължим работата в посока подновяване и модернизиране на инфраструктурата във футбола. В тази област само съвместната дейност между БФС и държавното управление може да доведе до кардинални промени и съответно до много добри резултати за футбола.
Използвам изборния ден, за да отговоря и на Денислав Аксиев, който ми зададе смислени въпроси преди няколко дни тук, в страницата ми във Фейсбук. Те са по теми, които са много подходящи за коментар в ден, като днешния. Ще отговоря на въпросите в реда, в който ми бяха зададени.
Денислав ме пита защо темпото на шампионатните мачове в България е толкова ниско и как може да се промени.
Аз не бих казал, че в българското първенство се играе бавен или слаб футбол - напротив. Първенството ни е интересно, конкурентно и доста атрактивно. Повечето клубове в Първа лига предлагат доста високо професионално ниво за нашите стандарти. Мерилото за силата на едно първенство винаги са били европейските клубни турнири. За втора поредна година България има два отбора в груповата фаза на европейските клубни турнири, което е отличен резултат. А в ранглистата на УЕФА България е преди страни като Румъния, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Финландия, Ейре и др. и непосредствено след Гърция, Турция, Дания, Норвегия и Швеция. Затова смело може да кажа, че първенството ни е на средно европейско ниво. Това говори както за качеството на футбола, така и за бързината, техническите и физическите способности на футболистите ни.
Вторият въпрос е каква стратегия бих предприел за обучението на треньори, които да са конвертируеми дори на европейския пазар.
Обучението и развитието на треньорски кадри на всички нива във футбола ни е сред приоритетите в работата на Българския футболен съюз. Неслучайно преди няколко години интегрирахме методологията на Аякс в нашата електронна система, която в момента е достъпна и напълно безплатна за над 400 български треньори. Отделно вече взехме решение да финансираме сериозна част от обучението на треньори категория "C", т. е. тези специалисти, които ще участват активно в създаването на кадри в детско-юношеския и масовия футбол, или основата на футболната пирамида. Работата в Треньорската школата също се реорганизира и предстои да бъдат интегрирани още повече програми за подготовка на футболни специалисти.
Третият въпрос е защо всички мачове на националните гарнитури се играят в София, след като явно интересът в столицата е нисък.
За да бъда конкретен и изчерпателен, ще отговоря с факти. Представителният мъжки отбор играе в София, на националния стадион, тъй като това е естественият му дом, макар че БФС вероятно е единствената национална футболна федерация в световен мащаб, която трябва да плаща наем, за да се играят мачове на националния отбор в собствената му държава. Дълги години младежкият отбор домакинстваше извън София - в Стара Загора, в Благоевград, в Разград и т.н. Сега домакинства на стадион "Славия", където има отлични условия, но това не изключва да се помисли в бъдеще да изнесе двубоите си отново извън столицата. Всички останали гарнитури – юношеските и девическите формации, както и женският национален отбор, домакинстват предимно извън София. Сега например България U19 е домакин на четиристранния квалификационен турнир за Евро 2022 в Албена.
Четвъртият въпрос е каква стратегия бихме предприели за подновяването на голяма част от инфраструктурата в българския футбол.
Ние многократно сме проявявали инициатива в тази посока и сме водили разговори на всички нива - не само за построяването на нов национален стадион, но и за обновяване на футболната инфраструктурата в големите и малките градове. В някои случаи сме имали успех, в други - не толкова, но няма да се откажем да призоваваме държавната и местната власт да инвестира в спортни обекти. Касае се за здравето на нацията и за бъдещето на децата. БФС успя да осъществи със сигурност най-мащабния проект в това отношение – вероятно от 1990 година насам. Националната футболна база "Бояна" е факт благодарение на дългогодишната работа и усилия на всички в структурата на федерацията и аз се гордея с постигнатото.
Последният, пети въпрос е дали смятам, че е необходима реформа в детско-юношеските школи и ако - да, каква.
Това също е стратегически въпрос за развитието на българския футбол. Той пряко е свързан с подготовката на качествени треньорски кадри – млади и амбициозни специалисти, които са в час с модерните тенденции, при това не само в големите градове и отбори, а най-вече по места – в областите и зоните. Вече споменах и конкретната стъпка, която ние ще предприемем по отношение на лицензите от категория "C". Разбира се, това няма да е единственото. Разработваме и програма за стимулиране на клубове, които приоритетно развиват собствени кадри и ги подготвят за професионалния футбол. Тук отново бих искал да заявя - БФС няма как самостоятелно да реформира, да финансира или да издържа детско-юношеския футбол. Това е сред основните мисии на самите футболни клубове, които са пряко заинтересовани да произвеждат качествени футболисти – било то, за да вдигат нивото на собствените си отбори, или пък да реализират печалба от продажбата им.
Това са моите отговори на Денислав Аксиев. Благодаря за смислените въпроси. Както вече казах, всеки смислен въпрос трябва да получи отговор...", написа Борислав Михайлов във "Фейсбук".
