Бум на интереса към "Дондуков 2", защо позицията кандидат-президент стана толкова атрактивна

Следващата седмица Централната избирателна комисия трябва да излезе с доклад за медийните пакети, които кандидатите за президент са използвали в предизборната кампания.

В рамките на кампанията всеки кандидат, зад когото не стои партия, която получава държавна субсидия, има право на 40 000 лева от държавата за медийни изяви. Тук ли се крие причината на последните избори да има рекорден брой кандидати?

В последната предизборна кампания позицията кандидат-президент доби огромна популярност. Заеха я цели 23-ма души, което според по-паметливите е над три пъти повече, в сравнение с изборите за президент през 2006 г. например. И след като резултатите показаха, че огромна част от тези кандидати нямат шанс да съберат дори един процент от гласовете, остава въпросът - каква е мотивацията на толкова много хора да се кандидатират?

Още повече, че дори имаше един кандидат за президент, който така и не видяхме в цялата кампания. Марина Малчева остана неизвестна за широката общественост, но откриваме, че председателят на инициативния ѝ комитет - Константин Малчев, има регистрирана фирма на адреса, на който има и Мирослав Зорац - официално председател на инициативния комитет на Боян Расате. На адреса се оказва, че живее самият Зорац, а когато отиваме за интервю, на вратата ни посреща - самата Марина Малчева. Тя обаче и този път отказа да застане пред нашата камера.

В течение на разговора с Мирослав Зорац откриваме, че той стои зад общо три кандидатпрезидентски кампании. На Марина Малчева и Йоло Денев, издигнати от инициативни комитети, и на добилия скандална популярност с нахлуването си в офис на ЛГТБ организация Боян Расате.

"Трима кандидати от една партия излязоха като кандидати за президенти, само за да може да се използва формата, да бъдат представени тези хора, техните идеи и решения. Когато дойдат на власт, какви решения имат. Тримата кандидати са Марина Малчева, Йоло Денев и Боян Расате, партията е Български национален съюз", коментира Мирослав Зорац, организатор на предизборни кампании.

С участието си в изборите всеки от тях осигурява държавен ресурс за присъствие в медиите в размер на 40 000 лева или общо 120 000 лева. По сметки на Мирослав Зорац всеки един от медийните пакети може да осигури около 5 часа ефирно време, ако бъде разпределен стратегически.

"Според приетите още преди 7 години текстове в Изборния кодекс, всяка партия, коалиция или инициативен комитет, които кандидатстват за какъвто и да е вид избори, имат право да ползват средства, отпуснати от държавата, за своята политическа кампания, ако не получават субсидия. И от това се възползват и кандидатите", обяснява Цветозар Томов, говорител на ЦИК.

Разплащането на медийните пакети минава през Централната избирателна комисия.

"Процедурата изисква да бъде одобрен от ЦИК договор между кандидата и медията, която ще прави услугата. След процедурата по одобряване на този договор от ЦИК, когато услугата бъде осъществена, се представя изпълнението на договора и ЦИК извършва втора процедура по одобряване", поясни Цветозар Томов.

Критериите за одобрение са преди всичко формални - като еднакви тарифи за всички участници, качени на сайта на медията, и регистрация най-малко шест месеца преди датата на вота. След кампанията се прави и мониторинг на излъченото или публикувано съдържание. Понякога обаче се случват и злоупотреби.

"Случвали са се откази (на договори), в тази кампания мисля, че нещата се нормализираха. Преди няколко години имаше масово сключване на договори с една единствена фирма, които бяха доста съмнителни. Тогава комисията ги гледаше през лупа и не одобри тези договори. Тоест трябва да имаме сигнали или някакви съществени основания да считаме, че се злоупотребява с тези средства за други цели, не свързани с политическата кампания, за да се намесим. В сегашната кампания нямаме такива случаи, но приемането на договорите не е приключило още", допълва Томов.

Към това прибавяме и процедурата по регистрация на кандидатите, която е доста лека. Най-лесно е да се кандидатираш от инициативен комитет. Тогава ти трябват 100 лева депозит и 2500 подписа. А събирането на подписи в някои случаи също не е проблем.

"Съвсем случайно ми попадна в една онлайн медия линк към ЦИК, на който можем да проверим дали нашето ЕГН фигурира в списък на някоя партия. И от любопитство си въведох данните. И излезе резултат, че всъщност подкрепям. Първоначално си мислех, че е за парламентарните избори, но после се оказа, че съм подкрепила кандидатпрезидентската двойка. Направила съм скрийншот, но със сигурност за мен това беше изненада. Аз съм налична в списъка на тази партия на страница 20, ред 192", разказва Екатерина Маринчева.

На въпроса на БНТ дали подкрепя кандидата на тази формация, тя отговаря:

"Не, след като видях за коя партия съм се подписала, проверих в Гугъл, защото не само не я подкрепям, но дори не я бях чувала".

Според политолога Страхил Делийски занижените критерии за достъп до публичното пространство в рамките на предизборната кампания не са непременно нещо лошо. Особено в нашата среда.

"Защото дава възможност дори на политически предложения, зад които не стоят сериозни финанси, да достигнат до публика. В ситуация, в която се търсят механизми за по-добра представителност на българската партийна система, е хубаво да го има това нещо", смята Страхил Делийски.

На противоположната позиция е Цветозар Томов. Спомените му го връщат 15 години назад, когато кандидатите за президент са три пъти по-малко.

"Сега имаше прекалено много кандидати, които практически нямаха шанс за сериозен резултат. Това си го обяснявам с нестабилността на политическия живот тази година. Общо взето политическата вода в България е доста мътна, а в мътна вода риба се лови най-лесно. Това може би създава импулс за кандидатстване. Второ - изключително леката процедура за регистрация на кандидатпрезидентска двойка. По отношение на подписите - те не са толкова много. Но и по отношение на депозитите - 100 лв. са достатъчни, ако имате инициативен комитет. Очевидно големият наплив от кандидати изисква, поне според мен, да се повишат критериите за кандидатстване. Тоест да има по-ясни доказателства, че двойката, която кандидатства, има реална публична популярност, а не участва в кампанията поради някакви не съвсем ясни причини", поясни Цветозар Томов.

Ниски критерии за участие и нелошите пари за медийни пакети - ето една формула за привличани на кандидат президенти. Какъв обаче е резултатът от това:

А) Повече разнообразие от тези в публичното пространство или Б) - рояк от безперспективни кандидати, които ни заливат с едни и същи противоречиви послания? Съдейки от последната кампания - май верният отговор засега е Б!