Бюджет 2025: По-малко разходи, повече приходи или свръхдефицит

По-малко разходи, повече приходи или свръхдефицит. Това са трите възможности пред бюджета на държавата през следващата година, категорични са експерти. Преди почти месец финансовото министерство обяви рамката, в която би трябвало да влезе бюджета и която предвижда увеличение на разходите с рекордните 18 млрд. лева. В този случай, трудно може да бъде постигната целта от 3% дефицит, каквото е изискването за приемането на еврото. Именно затова ще се търсят резерви, какви попитахме икономисти.

До 2019 година през бюджета са се преразпределяли почти 37% от Брутния вътрешен продукт на страната, до 2024 година този показател вече е 40 на сто. Това показват данните на Института за пазарна икономика, който представи своята бяла книга за растеж.

Петър Ганев, ИПИ: "Ако минат разходите 40% от БВП както се случи след пандемията, това автоматично означава голям дефицит и натиск за вдигане на данъци. На практика разходите растат повече отколкото приходите, разликата обаче трябва да бъде в рамките на 3% от Брутния вътрешен продукт, за да приемем еврото."

Любомир Дацов, финансист: "Има някаква рамка с възможни игри, но това означава 7 млрд. по-малко капиталови разходи спрямо това, което е необходимо, тоест много от проектите които стартираха тази година и от общините, проектите които са и в областта на въоръжението, проекти в областта на пътищата ще трябва да бъдат замразени."

Според други икономисти, може да се реже от социалните разходи, тези предвидени за увеличение на заплатите.

Петър Ганев, ИПИ: "Което означава обаче, че някой от решенията на предходния парламент да се ревизират, за голямото вдигане на заплати на военнослужещите с автоматично правило, с минималният процент от БВП за разходите за висше образование, което вдига също доста сериозно разхода в тази сфера."

За промяна при формиране на увеличението на заплатите настояват и от КНСБ.

Петър Мишев, КНСБ: "Трябва да се търси развързване от средната работна заплата и връзване към заплатата за издръжка защото тя на практика показва необходимите средства за живота, които са необходими на работещ и което трябва да е индикатор, който да ни насочва къде трябва да са позиционирани доходите в едно общество."

Според изчисленията на синдикатите средствата необходими за издръжката на живота през следващата година ще бъдат по-малко от стойността на средната работна заплата.

Петър Ганев, ИПИ: "Няма как при 2% инфлация, очевидно много по-нисък темп на нарастване ще има и при пенсиите по швейцарското правило, да говорим за вдигане на заплати с 20 - 25%, в някои случаи с 30 - 40%. Това е просто прекалено и няма как бюджетът да издържи."

Малко е вероятно обаче, правителството и парламента да се откажат от вече обещаните увеличения, смятат експертите. Показателно е, че беше прието и увеличение на минималната работна заплата с над 15%.

Любомир Дацов, финансист: "Голяма част от политиците ще предпочетат да не си признаят публично провала си с бюджетната политика от последните години, нищо чудно да се окажем с нови по-високи данъци следващата година."

Към момента министерството на финансите предвижда да върне ставките по ДДС към нивото от 20% за хляба и за ресторантите. Ведомството не е обявявало други увеличения, но са правени разговори за налагане на нови данъци върху свръхпечалби на определени бизнеси или върху вредни храни.

Любомир Дацов, финансист: "Много по-нормално е да се дискутира вдигането на стандартните данъци, защото това е по-устойчиво и много по-неутрално, тоест с 5% да бъде вдигнат данъка върху печалбата и върху доходите и да се види съответно дупката която остава и капиталовите разходи и да се вдигне съответно и ДДС."

Според синдикатите трябва да се вдигнат данъците на бизнеса, както и на хората с големи доходи.

Петър Мишев, КНСБ: "За съжаление сегашната система, която имаме данъчна показва, че е започнала да изчерпва своя ефективен живот. Ще трябва да се търси дългосрочно решение защото в противен случай, всяка година ще си задаваме един и същи въпрос - какво да отрежем, за да успеем да влезем в определени параметри."

Преди да се раздуват разходите е необходима реформа, казват също така икономисти.

Любомир Дацов, финансист: "Да спрем да си говорим за бюджета като нещо, което раздава пари, защото това е усещането, което аз имам. Трябва да се върнем да говорим за това какви услуги получават гражданите, с какво качество и цената на тези услуги. Могат ли по-ефективно да бъдат използвани."

Необходимо е и отново да се помисли как да се привлекат инвестиции в икономиката, така че увеличението на разходите да е на базата на увеличените постъпления в бюджета.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News