Чао, Джиджо!

Колко добре познавате Хосеп Гуардиола? Толкова добре, че да го назовавате на малко име? Толкова добре, че да можете да разгадаете следващия му ход? Допирът до социалните мрежи в последните години вкара хората в заблуда, че са прекалено наясно с всички по-известни спортисти и треньори. Денонощно имате информация за някого или просто сте свикнали да го наблюдавате край страничната линия в случая с испанеца и автоматично започвате да мислите, че сте способни да предвидите какви ще бъдат действията му.

В крайна сметка – Пеп е в треньорския занаят вече 20 години. Бил е начело на три клуба в три различни държави от най-силните първенства, побеждавал е стотици пъти, говорил е безкрайно на пресконференции всяка седмица. Дори когато отиде да се позабавлява, пак ще знаете какво прави. Справка – снощния финал на Откритото първенство на Съединените Щати, когато камерите показаха испанския специалист на трибуните, радващ се на уменията на своя сънародник на корта.

Биографични материали и телевизионни продукции като Pep Confidential разкриват допълнително какво се случва зад кулисите и как функционират големите футболни клубове и гениите зад успехите им. И все пак – една от причините, поради които Гуардиола е толкова популярен, пък и успял, е че остава енигматичен. Труден за разгадаване, труден за „прочитане“, както биха казали покер-играчите. Човек, който твърди, че ненавижда тики-така, а всъщност той беше сред основоположниците на този стил във футбола, когато печелеше мач след мач в Барселона. Човек, който би оставил впечатлението у вас, че иска да пусне в игра 11 полузащитници, които да си подават непрестанно топката, само за да спечели втория си требъл с четирима централни бранители в линия. Без типични бекове. Луда работа. Човек, който обича да играе без централен нападател, с фалшива деветка, с доминиращ голаджия.

Още ли твърдите, че познавате Пеп? Както се казваше едно време по MTV – „мислите си, че знаете, но всъщност нямате никаква идея“.

Когато Манчестър Сити подписа с Ерлинг Холанд, всички смятаха, че норвежецът трудно ще се впише в представите на Гуардиола за футбола. Най-вече заради очакванията и изискванията на испанеца по отношение на пасовете, дрибъла и комуникацията с останалите играчи в тима. Да не забравяме, че Холанд вкара обикновено с първото си докосване, а това не се вписва в разбиранията на Пеп за футбола, в които се включват безконечни подавания и съвършено боравене с топката, която се докосва доста повече от веднъж. Какво стана ли? Ерлинг вкара 50 гола във Висшата лига по-бързо от всеки друг играч в историята, стана голмайстор на английския шампионат в 2 от първите си 3 сезона, а статистиците и изчисленията казват, че той ще подобри рекорда на Алън Шиърър за най-много голове във Висшата лига след 4 години.

И ако да вкарваш голове е най-важната задача във футбола и Ерлинг е успял да влезе под кожата на Гуардиола, тогава как ще се справи още един човек, за когото на пръв поглед не си личи да може да се впише лесно в машината на Пеп: Джанлуиджи Донарума.

Джиджо направи дебюта си за Милан на 16, за първи път носи фланелката на Италия на 17. Човек би си казал, че той е в световния футбол вече от толкова дълго, а вратарят всъщност тепърва ще навлезе в златните години за своя пост.

На 26 години, той доближава мач номер 500 в кариерата си. Донарума беше избран за играч на първенството на ЕВРО 2020, когато спаси дузпи на Уембли и донесе първа титла на Стария континент за адзурите от 60 години. Носител на наградата „Лев Яшин“, която вероятно ще му бъде връчена и тази година след требъла с Пари Сен Жермен.

Само ще добавя, че той е единственият футболист от Италия, който е номиниран за Златната топка за 2025. Но сега вече започва дискусията относно играта му с крака, дългите подавания, подавания под напрежение, точни подавания.

Специалистите в Англия вече дори започнаха да се произнасят, че Донарума трудно ще се приспосби към желанията на Гуардиола. Просто испанецът не вижда вратаря като обикновен страж, чиято функция е просто да спасява удари. Той иска вратарят му да участва дейно в изграждането на атаките. Да припомняме ли, че преди години Пеп пожела да пази с Клаудио Браво вместо с доказан в отразяването на удари от всякакви дистанция вратар като Джо Харт, просто защото чилиецът боравеше по-добре с топката? Може би не се получи по най-добрия начин. После дойдоха бразилците Едерсон и Алисон (в Ливърпул) и всичко се промени. Полеви играчи, които носят ръкавици. Ново поколение вратари. Новото нормално, както се казваше по времето на пандемията. Новото нормално, което не бива да бъде считано за нормално. Шантава работа. Да видим как ще се справи с новото си огромно предизвикателство Джанлуиджи Донарума. И дали след време той ще се прегръща с Хосеп Гиардола. Кой знае, може пък той да е Холанд на вратарите...