Честваме 135 години от Съединението на България

Днес честваме 135 години от Съединението на България. По традиция кулминацията на честванията е в Пловдив с тържествената заря-проверка, която БНТ1 ще излъчи пряко в 20:30 часа.

В деня за почит към героите и за национално единство осветяваме родовата памет и историческите събития, довели до възстановяванетои на България като европейска държава.

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България.

През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи.

Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.

С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.

Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Връзките между разделените български области не спират, най-силна тя е между живеещи в Княжество България и Източна Румелия. Бързо между тях се заражда общонационално движение, което подготвя обединението между двете територии.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

Ръководителят на комитета Захари Стоянов се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. Това се оказва невъзможно заради неподходящата международна обстановка в онези времена.

Комитетът издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг, предприети са бързи действия за спечелване на командири от източнорумелийската милиция. Решава се акцията да се проведе в средата на септември 1885 година. Но българите не могат да чакат, започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина актът на Съединението да се ускори.

След бунтовете следва и военен преврат на 6 септември 1885 г., очаквано подкрепен от българския княз Александър Първи Батенберг.

В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.