Декларации в парламента по повод 153 години от гибелта на Левски

Политически нападки и при представянето на декларации в парламента по повод 153-годишнината от смъртта на Васил Левски.

Георги Кръстев, ГЕРБ- СДС: "Всяка година по това време заставаме тук, а българите слушат едни и същи кухи изречения. Последните години стана дори по-зле - слушаме речи, които са изплюти от изкуствен интелект. Безкръвни, бездушни текстове, лишени от съдържание. Това не е просто мързел. Това е подигравка с паметта на човека, за когото твърдим, че ни е знаме. Днес е ден за паметници, да. Но преди всичко, днес трябва да бъде ден за безпощадна ревизия. Ако Васил Иванов Кунчев влезе в тази зала сега, той нямаше да види зала, пълна с герои. Щеше да види чиновници на собственото си его. Левски не е бил просто мечтател - той е бил най-рационалният, най-прецизният и най-безмилостният стратегически ум, който тази земя е раждала. Левски ни остави нещо, което тук е в критичен дефицит: Отказът от личното „Аз“ в името на крайния резултат. Той написа: „Ако спечеля, печеля за цял народ; ако изгубя - губя само мене си“.Погледнете реалността в тази зала. Масово се изповядва точно обратното: „Ако спечеля - печеля за себе си, ако загубя - губи целият народ“. Това не е политика. Това е паразитиране върху гърба на България. Колеги, спрете да използвате името му като щит за собствената си посредственост."

Галин Дурев, "БСП-Обединена левица": „Днес България отново се спира в мълчание пред името на Васил Левски – Апостола на свободата, човекът, който превърна мечтата за свободна и достойна родина в национален завет. Годините отминават, поколенията се сменят, но образът на Левски остава непроменен – чист, неподкупен и изискващ. Той не принадлежи на една епоха, нито на една политическа сила. Той принадлежи на съвестта на българския народ. Той е мерилото, високият критерий за национално достойнство и родолюбие. Левски ни остави не просто идеята за освобождение, а морален компас за държавност – за справедлива, демократична и „чиста и свята република“, в която законът стои над личния интерес, а равенството и достойнството са основа на обществото. Днес, повече от всякога, обществото очаква от нас не противопоставяне, а отговорност; не шумни думи, а последователни действия; не лични битки, а работа в полза на България. Защото Левски ни завеща пример за скромност, дисциплина и безусловна отдаденост на обществото.“

Елисавета Белобрадова, ПП-ДБ: "Днес се навършват 153 години от обесването на Васил Левски - един от най-ярките символи на българското държавничество. В „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ той записва: „Всички народи в Българско, без разлика на вяра и народност, ще бъдат равни в правата си.“ Това изречение очертава модел на политическа общност, основана на равенство пред закона и граждански права - нито на етническа изключителност, не на религиозно превъзходство. Изпреварвайки времето си, Левски формулира проект за модерна република. Той мисли България, като част от европейското политическо пространство на XIX век - пространството на конституционализма, на представителните институции, на правата на гражданите. В писмата си казва: „Ние сме равни с другите европейски народи и ще работим да бъдем достойни за тях.“ Днес името на Левски се произнася често и в различен контекст, за легитимиране на разнопосочни политически идеи и цели. Ако искаме да сме коректни към историческата истина и неговия завет, трябва да се обърнем към неговите собствени думи. Те не оставят място за произволни тълкувания. Левски настоява за демократична република, за отчетност и отговорност".

Костадинов Костадинов – председател на "Възраждане": „За пореден път ставаме свидетели на фалшификация на история и за съжаление то става с активното съдействие на български народни представители. Незнайно защо се взе решение и незнайно от кой точно, че днес трябва да се отбелязва годишната от обесването на Апостола на свободата. Както е добре известно по стария стил, той е обесен на 6 февруари и както е добре известно за един век изоставянето е с една година на Юлианския, спрямо Григорианския календар. През 19-ти век изоставането е с 12 дни, през 20 век с 13 дни, но ако трябва да бъдем съвсем, ама съвсем изрядни, понеже някой реши, че трябва да пренаписва историята, а това пренаписване на историята, са народните представители, се нарича ревизионизъм. Тоест периодично някой казва, че това, което ние сме учили, всъщност не е вярно и сега трябва да учим нови неща. Този ревизионизъм постоянно си поставя за цел да променя постулати и идеологията в българската история, които са били смятани за основи на българско национално самосъзнание. Една от съкровените сакрални дати в нашата национална история, датата, на която Васил Левски преминава в безсмъртието е тази дата - 19 февруари. През последните десетилетия след 89-та година подмяната на българската история се превърна в норма. Да сменяш датата на обесването на Васил Левски може да изглежда безобидно за някой, но всъщност е много сериозно посегателство. Станахме свидетели на това как името на Левски беше замесено в изключително в нечистоплътната кампания за въвеждането на чуждата валута евро в България.“

Йордан Цонев - "ДСП - Ново начало": „Левски! Спорът дали е днес или утре е абсолютно от никакво значение, когато става въпрос за личността на този, който е бил символ на водачеството, символ на чистотата за поколения българи. В християнството думата апостол идва от гръцки „апостолос" и означава пратеник - някой, който е изпратен. В християнството това е човек, изпратен със свидетелство, не със сила; с истина, не с власт; с жертва, не с облага. Апостолът върви преди другите и поема риска. Носи вест, която не е негова лична, а служение, приема страдание без озлобление, свидетелства с живот, не само с думи. Християнският апостол не търси за себе си спасение, свидетелства докрай. Левски не приема помилване, не предава другите, не търси изход за личния си живот. Той остава верен до бесилото. В това има евангелски паралел, не като богословска аналогия, а като етичен образец на саможертва. Защото той обикаля като апостолските мисионери, основава общности, комитети, както апостолите основават църкви, проповядва идея за свобода, основана на равенство и справедливост, живее бедно и умира сам. Титлата, която му е дадена - Апостол на свободата, не идва от държава, нито от институция. Тя идва от народната памет, която се усеща като духовна мярка. И когато българският народ нарича Васил Левски Апостол на свободата, това не е поетична украса, това е духовно разпознаване. Поклон пред светлата му памет !“

Явор Хайтов - "Алианс за права и свободи": „Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений", пише в книгата си "Левски, революцията и бъдещият свят" проф. Николай Генчев. Ситуацията днес в България е динамична. Предстоят избори и промени. От всички нас в тази зала зависи какво бъдеще ще изберем за отечеството ни, вече пълноправни членове на най-желаните международни съюзи. Затова, колеги, носейки светлата памет за великия Левски в сърцата си, нека изберем да бъдем достойни! Нека днес си припомним, че името на Васил Левски не е само повод за почит, а еталон за нашите решения и поведение. Историята ще съди не думите ни, а това дали сме успели да бъдем достойни за България, за която той отдаде живота си. Поклон пред Апостола на свободата."