Деница Ангелова е поредният герой в спортната поредица на БНТ за млади таланти „Аз съм“. Тя е волейболистка и носи екипа на ЦПВК, както и на националния отбор на България за девойки до 20-годишна възраст.
„Започването ми с тренирането на волейбол беше интересна история. Състезавах се във фигурното пързаляне като бях малка и в четвърти клас установих, че това не е моят спорт за мен. В този момент моят брат също се луташе и каза на майка ми, че иска да играе волейбол. Аз също изявих желание да се запиша заедно с него в един и същи клуб, който бе смесен за момичета и момчета. Започнахме във Волейболна академия „Стойчев и Казийски“, където играх и първите три години. Станахме първи на 13-годишни момичета, което беше огромно постижение за нас. След 3-те години в академията установихме, че пътищата ни не могат да продължат заедно и решихме да се преместим. Тогава бях пред избор къде да отида, но в крайна сметка избрах ЦПВК и до днес не мога да кажа, че съжалявам. Това е едно от най-добрите неща, които са ми се случвали, защото в отбора цари страхотна атмосфера, всички са много мили и сме много задружни, което рядко се случва. Това ни кара да продължаваме да се развиваме и да се представяме добре, защото се разбираме много добре“, споделя централната блокировачка на „полицайките“.
„От пети клас играя на тази позиция. Много треньори са ми казвали, че съм за посрещач или краен нападател, но все нямаше кой да играе като център и така се установи моята позиция. Въпреки това не мога да кажа, че съжалявам. Харесвам това, което правя“, допълва младата волейболистка.
„На всички още малко ни седи горчиво от полуфиналната серия с Левски в НВЛ. Смятахме, че можем да постигнем повече, но явно не сме готови. Всеки трябва да работи и да види какви са му слабите места“, допълни тя относно сезона на ЦПВК, който завърши на четвъртото място в плейофите на женския ни елит.
Тя разказа и за своя път в националните отбори при подрастващите.
„Пътят не беше лесен, аз от малка и уча, и играя волейбол. Това е моята последна година в училище, със сигурност е трудно, но с мен са моите родители и треньори, които ме подкрепят. Когато ме извикаха в националния отбор първата година, бях девети клас. За мен това беше шок, мечта, чест и надежда. Първата година бе разочарование с девойките, но следващите две години доказахме какво можем. Развихме се и тези умения, които сме натрупали, със сигурност ги вкарваме в момента с клубния отбор“, споделя Ангелова.
Повече от интервюто с Деница Ангелова можете да гледате в интервюто!
Всички предавания ще откриете и в YouTube канала на БНТ!
Чуй новините
Подкаст
