Героят на ПСЖ, дарен с желание да успее.
Удивени. Впечатлени. Очаровани. Пленени. Направо влюбени в играта на Пари Сен Жермен. Захласнати по играта на френския тим бяха всички привърженици на футбола след съботния епичен финал в Шампионската лига. Сухата статистика само да погледне човек, пак ще му е достатъчно, за да разбере, че стореното е действително епохално. Най-изразителна победа на финал в турнира, без значение дали връщаме лентата до времената на Купата на Европейските Шампиони или не. Първият тим, успял да вкара 5 гола в най-важния двубой в надпреварата от Бенфика през 1962-ра насам. И най-важното – изключителна доминация, която накара Интер да изглежда по обиден начин. И всичко написано дотук, вдъхновено най-вече от двама души – Луис Енрике в глобален план и Дезире Дуе в по-частния случай.
Името на младия французин с корено от Кот д‘Ивоар в буквален превод означава „дарен с желание“. Желание за игра, за голове, за успехи. Когато през второто полувреме на снощния финал Дуе бавно се насочи към страничната линия, за да събере овациите на публиката, на Стария континент вече отдавна се беше настанил въпросът – „Той ли е новият избран? На кого му трябва Мбапе, ако си имаш Дуе?“. И тинейджърът наистина може да се превърне в следващото златно момче на френския футбол, след като успя да вкара два пъти срещу Интер, за цвят добави и една асистенция. Не така стояха нещата съвсем скоро. Преди осем месеца Дуе беше заменен отново – тогава в 64-ата минута срещу Арсенал в груповата фаза, но гледайки надолу в земята, осъзнавайки, че не всичко в живота е толкова розово и лесно. От онзи миг и онази смяна, илюстрираща разочарованието от собствената му игра, започна нетипичното за скромната му възраст бързо помъдряване. Прекрасен мач срещу Манчестър Сити при 4:2, отлична поява от пейката срещу Ливърпул на 1/8-финалите, когато реализира и победната дузпа на „Анфийлд“, още един вълнуващ рецитал и срещу Астън Вила у дома, макар тогава двубоят далеч да не беше започнал подобаващо.
На 19 години и 362 дни Дезире Дуе стана най-младият футболист, вкарвал 2 гола на финал в Шампионската лига, изпреварвайки по този показател Еузебио, който някога – през 1962 – успява да го стори на 20 години и 97 дни. По ирония на съдбата в същия финал, в който друг отбор успява да отбележи 5 попадения. Снощи срещу Интер младият французин докосна топката 41 пъти. Два от тях завършиха чудесни атакуващи действия на парижани, които могат само да получат комплименти за образцовата си продукция в нападение. Надали и в собственото си съзнание 19-годишният роден в Анже играч си е въобразявал подобно развитие на вечерта в Мюнхен. Град, в който можеше да се озове миналото лято, ако не беше предпочел трансфер на стойност 43 милиона паунда от Рен в посока тима на Луис Енрике. Ход, който изглеждаше както дързък в пазарна стойност от страна на френския първенец, така и прекалено амбициозен, за да може да замени напусналия в посока Мадрид колосален Килиан Мбапе. Да, Рен има своето богато минало по отношение на трансфери на млади играчи като Осман Дембеле към Борусия Дортмунд, Едуардо Камавинга в Реал Мадрид или Матис Тел в Байерн Мюнхен, но все пак този ход привлече вниманието. Специалистите се притенясваха за бързата аклиматизация на Дуе, но за изключително бързия му възход спомогна и индивидуалния подход, на който той беше „подложен“ от Луис Енрике. Испанецът прояви търпение. Дезире отбеляза за първи път с фланелката на новия си тим през декември срещу Залцбург в Шампионската лига, което изглеждаше прекалено късно, но и лесно обяснимо. Той така и не проведе подготовка с новите си съотборници, защото беше зает с Олимпийските игри през август, където Франция се задоволи със сребърните медали след загуба от Испания във финала.
За целия сезон в Шампионската лига офанзивният състезател започна като титуляр едва 8 мача, в други 8 се появи като резерва, допринесе с 5 гола и 4 асистенции. 33% от този принос обаче дойде именно във финала срещу слисания Интер.
Забелязан наскоро в един от бутиците в Париж, Дуе е бил посъветван да избягва чак толкова чести и непринудени публични изяви. Да, прекрасно е, че не се изявява и не се приема като звезда, но статутът на футболистите на Пари Сен Жермен все пак е по-особен. Работната му етика впечатлява, признават от клуба и може би това е една от причините и да получи специалното внимание от Енрике. Както и от Дидие Дешан, който вече разчита на него в мачове на „петлите“.
Дарен с желание. С желание да успее.