Доброволци носят храна на болни хора

Всеки ден от началото на извънредното положение доброволците от параклиса "Св. Георги Софийски най-нови" в Александровска болница носят храна на болни и трудно подвижни хора. Храната идва и от дарители- сред тях родители на ученици и собственици на ресторанти.

Всичко започнало миналата година, когато група доброволци към параклиса "Св. Георги Софийски най-нови" в Александровска болница решили да посещават болни хора. След появата на коронавируса обаче станало ясно, че толкова близки контакти са невъзможни. Тогава доброволците решили друго- да носят храна на тежко болни, трудноподвижни и възрастни хора.

Иподякон Деян Петров, параклис "Св. Георги Софийски най-нови": Първоначално започнахме да пазаруваме вместо тях, после се появиха няколко дарители, няколко училища и детски градини. Родителите спонтанно се обърнаха към нас с предложение тези плодове и зеленчуци или млечни продукти, които им се полагат да бъдат раздадени на нуждаещи се.

Така днес краставиците за първокласниците от 122-ро училище се озоваха пред параклиса. Освен тях десет порции на ден топъл обяд дарява и съседен ресторант. Собственикът отдавна готви благотворително.

Васил Бурановски, собственик на ресторант: Защото ми доставя удоволствие да готвя и много хора се нуждаят от тази храна, имам хора, които също и на мен помагат, така че ги свързваме нещата и работим.

Доброволците са общо 38, грижат за около 25 души ежедневно. По обяд част от тях се събират пред параклиса, взимат порциите и тръгват към столичните квартали. И ние тръгваме с Анита и Стоян към "Хаджи Димитър". Храната е за Албена Захариева, която е трудноподвижна.

Албена Захариева: Просто нямам думи, това са Божии деца, които наистина много ми помогнаха в толкова труден момент за мен.

Освен че дават храната двамата предлагат и помощ на Албена.

Стоян Симов, доброволец: Поставяйки се в обувките на един болен човек и аз бих искал да има такова нещо, ако аз някой ден съм болен да има човек, с който да мога да комуникирам, да му разкажа за болестта си, за страховете си.

Анита Каменова, доброволец: Това е вследствие на моето усещане и виждане за живота и смятам, че трябва да се помага.

И двамата казват, че групи като техните има в чужбина, но за съжаление са малко разпространени в България.