Довиждане на шейховете

Кристиано Роналдо винаги е имал особено влияние върху първенствата, в които се подвизава. Точно така – върху първенствата, не върху отборите. Защото фигурата му е толкова значима за световния футбол, че е напълно нормално той да привлича винаги колосално внимание. Интерсът към шампионата на Саудитска Арабия се повиши рязко, когато се разбра, че КР7 ще предприеме авантюристичния ход да замине за Близкия Изток. И всичко вървеше според очакванията може би до тази седмица. Когато португалецът изрази бурно негодуванието си от преминаването на Карим Бензема от Ал Итихад в основния претендент за титлата Ал Хилал. Без трансферна сума. Мотивът на Роналдо е, че Ал Хилал се ползва с привилегии и получава помощ от извънфутболни сили, за да спечели титлата, а Ал Насър – тимът на Роналдо – не е направил някакви особени инвестиции за освежаване и подобряване на състава си. Ясно е, всеки иска да спечели. Какво остава пък за Кристиано Роналдо, в чието ДНК се намира и кодът на успеха.

В понеделник 40-годишният нападател, който преследва чудовищния си гол номер 1000 на клубно и национални ниво, не беше в състава на Ал Насър за двубоя от вътрешното първенство. И причината не беше контузия, нито лоша форма, нито неразположение. Просто е недоволен, макар това да не е официално обявено, защото би ударило по репутацията на доста по-солидни клубове от Ал Насър. Друг е въпросът дали в Саудитска Арабия биха се впечатлили чак толкова. Да, Роналдо иска да продължи да играе още около една година, за да може да покори мечтаната кота „1000“, но дали и осъзнава, че вероятно вече не се намира в най-златните си години и опашката, която ще се оформи за негов евентуален подпис, няма да е заради сегашните му способности на терена, а заради финансовата изгода, която би имал всеки клуб при хипотитчено парафиране с португалеца?

А и как само звучи тезата му:

„Не съм доволен, че конкурентът на моя клуб подписа с бившия ми съотборник Реал Мадрид!“.

Това звучи по-скоро като обидено дете, а не като най-великия голмайстор в историята на играта.

При всяко положение ситуацията изглежда доста интересна и очевидно Кристиано е готов за европейска лебедова песен. Защото тази в Близкия Изток не му приляга, а и е едва ли вече го съблазнява чак толкова солидно във финансов план, особено като самият той вече отчита, че краят е близо.

Иначе в последния ден от трансферния прозорец имаше достатъчно примери за това как играчи могат да се обидят на клубовете си, защото вероятно са желали да бъдат продадени, но ще поставят професионализма над личните си щения. Дуайт МакНийл вече се виждаше като играч на Кристал Палас, но сделка с Евертън така и не се получи, защото ... Жан-Филип Матета не беше продаден на Милан. Изведнъж лондончани размислиха и макар трансферът да беше вече почти финализиран, документите така и не бяха предоставени в упоменатите срокове и фланговият футболист ще продължи да носи фланелката на „карамелите“, пък Палас обмислят взимане под наем с опция за закупуване през лятото.

В пространството се появиха доста слухове за евентуалното преминаване на Сандро Тонали от Нюкасъл в Арсенал. Дим без огън няма, но доста загадъчно слуховете не бяха отречени почти до края на трансферния прозорец. Колкото и конспиративно да звучи това.

Така че – намират се и по-сериозни аргументи да се разсърдиш от това, че твой опонент е подписал с бивш твой съотборник.