През последните месеци значително се е увеличил броят на руските дронове, нарушаващи въздушното пространство на Молдова. Нарастват и инцидентите с руски оръжия – както дронове, така и ракети, които експлодират на молдовска територия. До момента няма загинали молдовски граждани, но нападенията в района на граничните пунктове са довели до ранени.
Повечето снаряди са паднали в необитаеми райони, въпреки че инциденти са регистрирани в цялата страна, включително в околностите на Кишинев. Междувременно Молдова не разполага с ефективна система за противовъздушна отбрана.
„Когато войната започна през 2022 г., дроновете не прелитаха над нас по този начин, но напоследък това се случва постоянно“, заяви полицаят Йон Табак пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода. На 9 август той реагира на експлозия на дрон в село Крокмаз, близо до югоизточната граница на Молдова. Взривът повреди селскостопанска сграда.
Все повече инциденти с руски дронове се регистрират в близост до границата на Молдова с Украйна. През нощта на 9 септември руски дрон порази граничния пункт Тудора – Староказаче. По думите на президента Мая Санду при удара са загинали двама души, а трима са били ранени. Сред пострадалите е молдовски шофьор, докато останалите ранени и двамата загинали са украинци.
На 5 октомври неидентифициран руски снаряд – молдовските власти не уточниха дали става дума за дрон или ракета – порази граничния пункт Паланка – Маяки – Удобное. Той отскочил от земята и ударил автобус, чакащ на граничния пункт. Молдовски граничен полицай е бил ранен, а автобусът и граничната будка са повредени.
Руските оръжия представляват заплаха и извън граничните райони. На 18 септември руски дрон експлодира в село Колоница, в околностите на Кишинев. Отломките му паднаха върху земеделска земя на по-малко от 6,5 километра от центъра на столицата.
Шест дни по-късно четири дрона прелетяха над Молдова. Един от тях се разби близо до село Котуежени, в района на Бричени, в най-северната част на страната.
Най-сериозното нарушение на молдовското въздушно пространство беше регистрирано на 3 октомври, когато два дрона и три ракети навлязоха в страната и експлодираха в рамките на няколко минути. Две от експлозиите са станали на около 32 километра от столицата Кишинев.
Според президента Санду става дума за оръжия „Бандерол“, определяни като крилати ракети или хибридни дронове. Първият руски „Бандерол“ прелетя над Молдова през август, а експлозията му предизвика горски пожар близо до село Талмаза, в южната част на страната.
Последният подобен инцидент е станал в неделя през нощта, когато неидентифициран дрон, който не е бил засечен от системите за наблюдение на въздушното пространство, експлодира в гора в района на Анений Ной – приблизително по средата между Кишинев и Тираспол в Приднестровието.
Молдовското министерство на отбраната съобщи, че от началото на годината до 24 септември са регистрирани 44 нарушения на въздушното пространство. За цялата предходна година те са били 17, през 2024 г. – 10, година по-рано – 6, а през първата година от пълномащабната руска инвазия в Украйна – 4.
Така общият брой на нарушенията на молдовското въздушно пространство от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна достига 81 към 24 септември тази година. Те включват 45 дрона, 12 дрона примамки, 6 ракети, 17 инцидента с отломки от дронове или ракети и един балон.
Повече от 50 от регистрираните до 24 септември нарушения не са довели до падане на обекти на земята. В 17 случая снаряди са паднали на територията на страната, без да причинят щети, а в 13 случая са регистрирани експлозии.
През този период въздушното пространство на Молдова е било затваряно повече от десет пъти заради потенциална опасност за гражданската авиация. Например на 9 септември излитането на украинския президент Володимир Зеленски от Кишинев, откъдето той е трябвало да отпътува за погребението на покойния норвежки крал Харалд V, е било забавено. Самолетът е получил разрешение за излитане едва след потвърждение, че руски дрон е паднал на земята.
Между 24 септември и 7 октомври са регистрирани още 12 нарушения на молдовското въздушно пространство, съобщава молдовското министерство на отбраната, цитирано от испанския вестник El País. 11 от инцидентите са причинени от дронове, а един – от ракета. Така броят на нарушенията на въздушното пространство на Молдова през тази година достига 56.
Позовавайки се на данни от молдовската полиция, RFE/RL съобщава, че между началото на пълномащабната руска инвазия и 5 октомври тази година са регистрирани общо 48 инцидента, при които руски дронове, ракети или техни отломки са паднали на молдовска територия. Става дума и за отломки от ракети, прихванати от украинската противовъздушна отбрана в близост до границата. Данните показват значително увеличение на подобни случаи, особено през последните три месеца.
Системите за наблюдение на въздушното пространство на Молдова обаче не успяват да засекат всяко навлизане, особено когато дроновете летят на малка височина и с висока скорост.
Кишинев разполага само с преносими системи за противовъздушна отбрана с малък обсег
Молдовският експерт по сигурността и бивш ръководител на граничната полиция Росян Василоев смята, че някои от атаките са били „предварително планирани“.
„С тези действия Русия се опитва да тества способността ни за реакция“, заяви той пред El País. По думите му Кишинев трябва да сключи споразумение с Букурещ, което да позволи на румънски изтребители да преминават през молдовското въздушно пространство и да унищожават неидентифицирани летателни обекти.
В отговор на нарастващата заплаха от руски дронове и ракети Молдова обяви планове за изграждане на защитни укрития по границата с Украйна. В противен случай страната разполага с ограничени възможности да се защити от руските оръжия.
Молдова има две радарни системи, способни да откриват подобни обекти, както и системи за противовъздушна отбрана с малък обсег, включително преносими зенитни комплекси (MANPADS). Страната обаче не разполага със системи със среден или голям обсег, които да могат да поразяват руски снаряди над Украйна или Черно море, обобщава RFE/RL.
Според президента Санду ограничените възможности за противовъздушна отбрана, с които разполага Кишинев, са предназначени за защита на критичната инфраструктура.
През юли Европейският съюз пое ангажимент да отпусне 120 милиона евро за система за противовъздушна отбрана със среден обсег за Молдова. Според експерти обаче придобиването и разполагането ѝ ще отнемат време, поради което тя едва ли ще може да помогне на страната в рамките на настоящата война между Русия и Украйна.
Статия на Petra Hosenseidlová (CT), първоначално публикувана на 15 октомври 2026 г
Чуй новините
Подкаст
