Той е на 78 години и има колекция от над 1000 часовника. Васил Лапев държи скъпоценната колекция на сигурно място в Кюстендил.
Той е часовникар по професия, а ателието му е едно от последните останали в града, в което заедно със съпругата си, все още ремонтират сложните механизми.
Часовникарският занаят се предава в семейството на Васил. Наследил го от дядо си и още 10-годишен започнал да ремонтира часовници.
"Работехме на пазара, на много места сме работили, тия старите часовникари бяха по механичеството", казва Лапев.
Освен че поправя, Васил колекционира часовници. Интересът му е провокиран от стария механизъм и човешките възможности, които са го създали преди толкова години.
"Без часовник няма живот, това е точното време на света", категоричен е той.
В дома си е събрал всякакъв вид часовници - ръчни, стенни, джобни и будилници. Любопитното, е че всички работят. Най-старият от тях е салонен часовник, немско производство, който е на повече от 100 г.
Най-многобройни в колекцията са ръчните часовници. Самият Лапев казва, че предпочита на ръката си да има стар и качествен модел часовник, но ценителите им стават все по- малко.
В ателието на семейство Лапеви все още идват клиенти и носят часовници за поправка, но възрастният мъж с тъга споделя, че часовникарството като професия замира.
Лапев има намерение след време да покаже в изложба част от богатата си колекция. Тя ще бъде интересна, защото в нея могат да се видят уникални модели, които вече не се произвеждат, но продължават да носят духа на отминалото време.
Автор: Ангелина Дочева