Ефективно лекарство срещу коронавируса?

Мария Чернева
от Мария Чернева
21:25, 22.03.2020
18844
Чете се за: 04:37 мин.
СЛЕД НОВИНИТЕ

Хидроксихлорохин и "Азитромицин" взети заедно ще променят хода на историята в медицината. Американците отдавна свикнаха техният президент да съобщава важни неща за нацията през Туитър. Хидроксихлорохинът ще промени историята - дали? Освен за американците, това е важна новина за почти всички, засегнати от новия коронавирус. Или за целия свят. Хидроксиклорохинът, или едно позабравено лекарство срещу малария с главни букви се намести и в нашите новини от седмицата.

Проф. Иво Петров - национален консултант по инвазивна кардиология: Имаме основания на базата на повече от 70-годишен опит с антималарийното средство хлориквин да го осигурим за българското население.

Бойко Борисов, министър председател на Р България. : Не казваме, че сме намерили лекарство. Да не се спекулира. Не казваме, че това е 100-процентово лечение, но във всички случаи има поне положителен ефект.

Това, което разбуни духовете насред пандемията от Ковид-19, е публикацията на учени от университета в Марсилия. Данните показват, че хининовото лекарство в комбинация с антибиотика "Азитромицин" изчиства вируса от пациентите на петия ден. Разбира се, съобщението веднага предизвика и отрицателни реакции. Къде е истината?

Доц. д-р Борислав Борисов, председател на Българска асоциация по клиничните проучвания: Резултатите са впечатляващи. Но интересното е, че данни за този медикамент има още от 2014 година и те са получени случайно за едно изследване в областта на онкологията. А именно при подадането в нашия случай на вирус, който носи вредна за нашите клетки информация - генетична, когато вирусът започва да транслира тази информация в нашата клетка, се намесва един ензим с малко сложно име. И се оказва, че този ензим може да се блокира, ако се качи концентрацията в клетката с цинк. Но много е важно сега да не започнат хората да взмимат цинк, защото човешката клетка е уникална - тя има много силни защити и в същото време и слабости. Колкото и цинк да приемете, той не може да влезе, защото той е положитебно зареден йон катийон и за да може да навлезне цинкът отвъд в клетката, трябва да се отворят нещо като пори - наричат се йонофори

И този стар, позабравен и много евтин медикамент срещу малария става причина концентрацията на цинк в клетката да се повиши значително. Ефект, доказан още преди 6 години от екип китайски учени. А сега френските им колеги доказваха ефекта на този механизъм и срещу коронавируса

Доц. д-р Борислав Борисов: Това, което лично мен ме смущава, са странните реакции на някои академични, пък и компетентни органи. Да, групите са малко. Да, няма плацебо група. Да, първо извадката е малка. Това е предварително проучване. Извадката е малка, нямало плацебо. Веднага искам да кажа, ако човек, който две десетилетия е посветил на клиничните изпитвания, има алтернативи на плацебото. И второ, и те са достатъчно научно валидирани за десетилетия. Има начини да направим дизайн, защото ако аз или вие сте в момента позитивирани и аз ви предложа да влезете 50:50 с плацебо, аз не бих го направил, защото не е етично.
Също така изследвания са правени и с предишната епидемия, със САРС преди няколко години, и те са индексирани, те са обективирани в научната литература. По една причина са или неглижирани, или позабравени. Сега някак си в тази обстановка, в която всички са вторачени в алтернативата, защото представете си как ще изглежда света, ако се окаже, че има алтернатива за два долара.

Проблемът е, че това лекарство отдавна не се произвежда в България. Нито една фирма няма и разрешение за внос. В Европа само Франция произвежда хлорокин за Африка, където се използва за лечение на малария. И други страни с малария също поддържат производството му - като Турция и Индия. Впрочем една индийска фирма иска да внася в България, защото хидроксихлорохинът се използва още за лечение на лупус, прогресивна системна склероза и ревматоиден артрит. Медикаментът, обаче няма показания за лечение на болни с коронавирус и дори наличен у нас, е необходимо разрешение от европейската агенция по лекарствата. Тръмп вече поиска това от американската агенция FDI. Проблемът е, че хлорохинът може да навреди повече, отколкото да помогне.

Доц. д-р Борислав Борисов: Има достатъчно обективни доказателства, че ако се комбинират с други лекарства, те могат да увредят сърцето. И понеже сега всички са фокусирани върху белия дроб, да не забравяме че и сърцето е другата причина за най-лош изход.
Ако се комбинира такъв медикамент с някои други отново нискомолекулни евтини и масови лекарства, генерични и непатентовни, има достатъчно обективни данни, че може да се доведе до удължаване на т.нар. кутен интервала, т.е. да блокираме електромаханичната функция на миокарда, на сърдечния мускул. И това да доведе до тежки увреждания. Затова молбата ми е в никакъв случай хората да не се самолекуват - особено тези, които имат сърдечносъдови заболявания

Затова е необходимо да се уточни терапевтичната схема и показанията и това може да се осъществи в сравнително кратък период. И европейската и американската агенция по лекарствата имат такива бързи разрешителни процедури.

Доц. д-р Борислав Борисов: Но преди всичко трябва да има някакви допълнителни данни от клинично изпитване. В нашата работа има два принципа - или знаем какъв е механизмът, и тук наистина започваме да разбираме какъв е механизмът, или не знаем какъв е механизмът, не ни интересува, искаме си резултата. В единия случай може да стане малко по-бързо с по-малко участници в проучвания, с по-малко обем данни. В другия случай ни трябва дългогодишно, тежко, стотици хиляди пациенти проучване, за което нямаме време.

Комбинирана терапия с хлорохин на този етап изглежда най-близка и обещаваща. В момента са активирани изпитания на няколко други медикамента, които вече са тествани и се използват в лечението на други заболявания. Медикаменти, които атакуват общи механизми и белтъци с тези на новия коронавирус. Механизмите на заразяване и размножаване на вируса вече са добре известни и учените знаят къде да се целят. И например, да му попречат да влезе в белодробната клетката. Вирусът я разпознава и се закача за специфичен за клетката АСЕ рецептор.

Д-р Стойно Стойнов, Институт по молекулярна биология, БАН: Нужен е и друг белтък, за да може вирусът да влезе в клетката, и този белтък всъщност е първата мишена, която може да се използва, за да се създаде лекарство срещу този вирус. За да се блокира. Хубавото е, че за тази молекула вече има лекарствено средство, което я блокира, и това е комустат мизелат - лекарство за лечение на панкреатит в Япония

Другата обещаваща мишена е самият рецептор, за който се захваща вируса. АСЕ белтъкът, жизнено важен за белодробната и сърдечната клетка. Вирусът става причина количеството му силно за намалее, което предизвиква тежката белодробна симптоматика. Идеята на учените е да заблудят вируса с имитация на този рецептор.

Д-р Стойно Стойнов: Този белтък вече е произведен. Минали са втории етап от клинични изследвания, което е хубаво. Това по принцип е лекарство, което предпазва от сърдечна недостатъчност и за бял дроб.

Другата мишена е ензим, който реже белтъците на вируса, след като се синтезират.

Д-р Стойно Стойнов: Хубавото е, че подобен ензим има и в други РНК-ови вируси и вече има създадени такива молекули. Единият е лекарство срещу СПИН, което се нарича "Калетра", което беше много обещаващо до преди два-три дни, но за съжаление при последните клинични изследвания се показа, че то не действа срещу този вирус.

Друго лекарство, разработено вече срещу ебола, пък блокира друг общ с ковид белтък - ензим, който участва в размножаване на генетичния материал на вируса. Всички лекарства изглеждат обещаващи, но имат дълъг пък да докажат действието си. С ваксините обаче пътят ще е много по-дълъг. До този момент има три компании, които активно разработват специфични молекули. Но имунният отговор срещу Ковид-19 не е докрай изучен и крие много неизвестни.

Д-р Радослав Александров, Институт по молекулярна биология, БАН: Самия имунен отговор е нож с две остриета, защото при някои пациенти, вместо вируса да подтисне имунния отговор, може да се индуцира, да се гененирар много по-силен имунен отговор от обичайното и всъщност самият имунен отговор, самата имунна система на организма, свръхактивирайки се, да неанесе повече увреждания, отколкото самият вирус директно нанася.

Затова не може да се очаква ваксина скоро, въпреки усилията на учените. Още повече, че разработките са в чисто нова изследователска сфера - РНК-ваксини. А и не е ясно дали Ковид-19 ще стане наш постоянен и сезонен спътник, или ще затихне като предишните две респираторни инфекции.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
50 предпазни шлема получи болница „Канев“ от Русенския университет
50 предпазни шлема получи болница „Канев“ от Русенския университет
Силно земетресение по време на пандемия в Хърватия
Силно земетресение по време на пандемия в Хърватия