Последните екстремни климатични явления в Португалия, Италия, Малта и Гърция и необходимостта от по-ефективни структури за реакция бяха обсъдени в Европейския парламент в Страсбург.
В началото на годината редица държави от Южна Европа бяха засегнати от силни бури, унищожителни ветрове, необичайно високи вълни и наводнения, които нанесоха значителни щети и човешки жертви. Климатичните и метеорологичните рискове в ЕС стават все по-сериозни и това изисква по-усъвършенствани системи за предвиждането им, за доставяне на помощи и за финансова подкрепа за засегнатите райони, отчитат евродепутатите.
Днес те гласуват и новата климатична цел за ЕС, по която беше постигнато съгласие в края на миналата година. Тя е за намаляване на парниковите емисии до 2040 година с 90 процента спрямо нивата от 1990-та.
Измененията на европейското законодателство за климата са междинна, правно обвързваща цел по пътя към климатична неутралност до 2050-та година.
Европрокуратурата е разследвала 267 случая в България за щети от около 1,7 млрд. евро към края на 2025 г.
Кая Калас предупреди: Целият Близък изток може да загуби от продължителна война
"Климатът – горещата истина": Как климатичните промени и затоплянето влияят винопроизводството в долината на река Струма?
История за първообраза: Защо националният ни флаг е в три цвята - бяло, зелено и червено
Чуй новините
Подкаст
