Емблемата на конния спорт Ангел Няголов: Успехите са подготовка за Световното

Ангел Няголов е една от емблемите на българския конен спорт на световно ниво. От дълги години се доказва като най-успешния роден състезател в дисциплината прескачане на препятствия. Продължава да го прави на високо ниво, макар да се е захванал успоредно и с друга мисия - да обучава талантите и звездите на бъдещето на конния ни спорт. 2021 г. бе изключително успешна за Ангел. Българинът спечели състезанието от веригата Гран при 3 звезди в Атина, триумфира и на Гран при от същия ранг в Будапеща, стана победител и на Гран при 2 звезди в Ебрехсдорф (Австрия), а с България спечели второ място в отборното класиране в Купата на нациите на Световната купа в Божурище.

- Ангел, изпращаш успешна 2021 година, каква оценка би дал лично ти на представянето си?

- Годината наистина е успешна, тъй като конете, с които участвам в състезанията, нямат много опит, сравнително млади са всички, които скачаха. Като за първа година с тях на състезания от такъв ранг, мина доста добре. Като цяло това ми беше подготвителна година за 2022-а, когато ще участвам на Световното първенство през август в Хернинг (Дания). Затова изминалата година беше и за изграждане на конете, които са сравнително млади - единият на 8, другите два на 9 години. През тази година те се изграждат за по-големи състезания и паркури.

- Коя от победите ти през годината е най-ценна?

- Може би първото място на Гран при в Атина, тъй като беше с най-трудния паркур и само моят кон го преодоля без наказателни точки. Също и на полуфинала в Будапеща, и на Купа на нациите той скочи два пъти чисто и много ме зарадва. Мисля, че за в бъдеще имам много добър партньор и мога да ходя на сериозни състезания.

- Какви са амбициите ти за Световното първенство през 2022 г.?

- Първо - да се подготвя добре. Да си запазя групата от конете. В момента имам три коня, поне два да успея да запазя дотогава и да участвам с най-добрия. Ако всичко мине по план, имам реална възможност да вляза във финала.

- Кое е най-голямото ти предизвикателство в момента?

- Основното предизвикателство е, че освен състезател съм и треньор. Грижа се за доста коне, което си е доста голяма отговорност - не мога да се концентрирам единствено върху моите скачания, правя планове и за останалите състезатели, повечето от които са в националния отбор. Имам отговорност за още петима-шестима състезатели, което си е доста голямо предизвикателство. Но се справям. Никак не е лесно, но си заслужава усилията, защото работя с млади състезатели - деца, юноши, все още ученици. И с мисията в бъдеще да имаме добри спортисти, тъй като малко страдаме от кадри и трябва да произвеждаме и да обучаваме. И определено си струва. Децата, с които работя, са много талантливи.

- Как съчетаваш успеха като състезател и успеха като треньор?

- Трудно. Най-сложно е със самия план на подготовката и протичането й. Когато започне самото състезание, ако не сме добре подготвени, няма какво толкова да помогнеш. Старая се да се концентрирам върху дадения момент - дали като треньор, или като ездач. И мисля, че към момента успявам.

- Виждаш ли ентусиазма в очите на децата, с които работиш?

- В нашия спорт всички са доста мотивирани, има вътрешна конкуренция, но всичко е на приятелска основа и винаги става дума за добрата конкуренция. Нещо, което много помага за развитието и за добрия спортен дух. Децата работят много, много всеотдайни са. И това ме радва изключително.

- Разказвал си как те си пленен от конния спорт, след като дядо ти те е завел на празник за Тодоровден. Какви са най-ранните ти спомени, свързани със спорта, превърнал се в твоя съдба?

- Помня, че още като малък яхах табуретки вкъщи. Представях си, че яздя коне. Ходех на село, където имахме магарета и коне - всичко го обръщах на езда. Бях много ентусиазиран. Още от малък знаех, че това е моето нещо. Сега ситуацията е малко по-различна, навремето беше по-достъпно. В моя случай - наистина бях запленен. В Стара Загора имаше две бази. Към завода за роботи "Берое" имаше спортен клуб. Там започнах да тренирам.

- Забелязва се сериозен потенциал сред младите български национални състезатели по конен спорт, подрастващите започнаха да печелят много престижни медали за България. Как виждаш бъдещето заради тези родни таланти?

- Имах удоволствието да им бъда водач на последните състезания, на които участваха като деца - бяха Ая Митева, Ивана Ангелова, Елиза Чолакова и Ася Петрова, също и Милко Кочев, който е малко по-голям. Това е много добро поколение, всички деца яздят страхотно и са много мотивирани. От малки с тях се работи много добре, развиват се и имат бъдеще.

- Може ли да кажем, че в близко бъдеще България има достойни последователи на Ангел Няголов и най-добрите в историята ни състезатели по конен спорт?

- Силно се надявам, че е така. Ако сравним как яздят тези деца, както са на по 14, 15, 16 години, ние навремето на тази възраст изобщо не сме били толкова добри и не сме имали такива възможности. Наистина има бъдеще в тях. полагаме много усилия за обучение на треньори, за по-добра система за тренировки и мисля, че дава резултат. Както дадохме за пример децата от това поколение, което имаме. Вярвам че скоро време ще имаме много добри ездачи за националния отбор.

Последвайте нашата общност "Спорт по БНТ" във Viber!