Емил Караниколов не е контролирал ефективно държавните дружества, сочи одит на Сметната палата

Бивш министър на икономиката не е контролирал ефективно държавните търговски дружества. Това е констатацията на Сметната палата след проверка на работата на министерството от януари 2018 г. до края на 2019 г. Одитът показва още, че с помощта на холдингови структури, големите държавни компании реално не са на пряко подчинение на министъра, поради което не е защитен интересът на данъкоплатците. Сега служебният министър прави опит да си върне контрола.

От 97 държавни фирми, 54 в момента са функциониращи, но само върху 10 от тях министърът на икономиката упражнява контрол. Според одитния доклад на Сметната палата обаче, този контрол е неефективен и нецелесъобразен.

Шефът на Сметната палата обясни, че заради прехвърлянето на големите фирми към Държавната консолидационна компания или на холдингови структури от този тип, министърът на икономиката е загубил директния контрол върху най-големите компании у нас и даде пример:

Така например, Министерството на икономиката упражнява пряк контрол върху дейността на "Плод и зеленчук" Габрово. Дружество, което реализира приходи от оперативна дейност от порядъка на 140 000 лв. и неговите активи са около 250 000 лв. Докато в същото време няма никаква възможност за пряк контрол върху "Вазовски машиностроителни заводи" и "Кинтекс". Дружества, които оперират със стотици милиони левове. Тези дружества са в състава на ДКК, каза Цветан Цветков, председател на Сметната палата.

От Сметната палата твърдят, че тази политика е в ущърб на държавата и бюджета.

Това води до занижен контрол от една страна, но, от друга, от един ясно проявен антифискален ефект. Тъй като тези дъщерни дружества, те не правят отчисления от печалбата в приходите на бюджета, те не внасят дивидент, допълва Цветков.

Служебният министър на икономиката заяви, че за да си върне контрола върху държавните фирми, вече е назначил нов член в борда на ДКК, предстои назначаването и на втори.

За мен много голяма част от тази структура дава непрозрачност за харчене на средствата на държавата. Такива несвойствени дейности и липса на контрол трябва да бъде избегнато, като вдигнем тези дружества директно към Министерството на икономиката. Аз още не разбирам защо ни трябва междинна форма на управление, която изолира държавата от контрола на големи предприятия като ВМЗ, "Кинтекс", в случая и "Монтажи", каза Кирил Петков, служебен министър на икономиката.

Ревизията е показала още, че 50% от кредитите, отпуснати от Банката за развитие са към големи компании, вместо за малки и средни фирми.

Като 50% от тези кредити са за предприятия от подотрасъл "Производство на тютюневи изделия", от сферата на производството на кокс, рафинирани нефтопродукти, една търговска верига за техника, телеком. Така че, нашата препоръка е да се преразгледа тази политика на ББР, допълни Цветков.

Служебният министър заяви, че е спрял тази практика, като е наложил таван от 5 млн. върху отпусканите кредити от банката.

850 млн. - една огромна сума, която щеше да се излее в огромни кредити по размер средно около 50 млн., които реално с този таван сме спрели, каза Кирил Петков.

Председателят на Сметната палата обясни, че не са открили бившия министър на икономиката Емил Караниколов.

Наложи се да го потърсим на последния адрес и да залепим призовка, с която да го поканим, за да му бъде връчен одитният доклад. Така и не беше открит.

И БНТ не успя да открие Емил Караниколов за коментар.

Общо 10 препоръки е направила Сметната палата към министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени за 10 месеца. Сметната палата не е открила данни за престъпление. Одитният доклад е изпратен до министъра на икономиката за отстраняване на нередностите.