Пандемията от коронавирус още веднъж ни напомни за връзките между нашето здраве и храната, която консумираме. Все повече хора искат храните, които потребяват да са пресни и произведени по устойчив начин. Европейската комисия представи миналата година стратегия, наречена "От Фермата до трапезата", която е част от Зеления пакт на Брюксел. Днес евродепутатите от комисията по околна среща, обществено здраве и безопасност на храните обсъдиха заедно със земеделски производители, експерти и учени европейската политика в областта на храните.
За модерния човек храната е не просто необходимост и стока, а и най-тясна връзка с природата, кулинарно наследство и дори основно човешко право. Стратегията "От фермата до трапезата", която е част от Зеления пакт, цели храната ни да стане по-безопасна, по-качествена и произведена с минимално въздействие върху природата. Според евродепутатите стратегията е важна част от зеления преход.
"Ние гледаме на "Стратегията от Фермата до трапезата" като съществена стъпка към промяна. Трябва да променим и законодателната рамка, за да направим нашата хранителна система по-устойчива и екологична. Трябва ни цялостен и зелен подход към производството и потреблението на храна, които са в интерес на нашата планета", заяви Аня Хазекп от Групата на левицата.
В момента около 30% от всички парникови газове в ЕС идват от производството на храни, като 10 на сто са газовете, които се отделят от дейностите в селско стопанство, а останалите 20% са от производството на суровини, опаковки, транспорт и съхранение на храните.
Според евродепутатите голяма част от парниковите газове, могат да се съкратят, ако се стимулират производствата на биоенергия и биогаз от отпадъци и остатъци.
Една от основните цели на стратегията "От фермата до трапезата" е намаляването на химическите пестицидите с 50% до 2030 година. До десет години 25% от земеделската земя трябва да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие и да се увеличат биологичните аквакултури.
"Стратегията "От Фермата до трапезата" би могла да е много важна по отношение на намаляване на пестицидите. Но ние трябва да направим така, че фермерите да ни подкрепят, да застанат на наша страна. Само с тяхна подкрепа стратегията може да бъде успешна", заяви Херберт Дорфман от ЕНП.
Евродепутатите отчитат факта, че преминаването към по-устойчиво и екологично земеделие и по-високите стандарти могат да поставят европейските производители в неравностойно положение, в сравнение с производителите по целия свят.
"Не трябва да бъде наивни. Амбициозните цели, които ЕС си поставя с тази стратегия и в които ние абсолютно вярваме, могат да направят нашите фермери по-малко конкурентоспособни в сравнение с фермерите по света, защото нашите екологични, здравни и социални стандарти са много по-високи в сравнените със селскостопанска продукция, която внасяме в ЕС", заяви Паоло Де Кастро от Прогресивен алианс на социалистите и демократите.
Идеята на новата стратегия е качествените храни да бъдат и на достъпни цени, за да се гарантира достъп до тях дори и на социално слабите хора. Според евродепутатите сред по-бедните консумацията на нездравословна храна е най-голяма.
"Трябва да спрем да смятаме, че предоставянето на евтина храна на бедни семейства е разрешение на проблемите им. Хората, които живеят в бедност, най-тежко са засегнати от проблеми, свързани с наднормено тегло и заболявания, свързани с нездравословно хранене", каза проф. Оливие Де Схутер от университета Льовен ла Ньов в Белгия.
Друга цел на новата стратегия е до 2030 г. да се намали и значително разхищението на храна и да се редуцират хранителните отпадъци в ЕС.
Брюксел смята да активира и борбата с измамите с храни и контролира по-стриктно вноса.