Футбол в непознатата земя

От 20 юли започва Световното първенство по футбол за жени. Но не се заблуждавайте - няма да чуете изречения от типа на: "Светът е футбол!". Макар от ФИФА да правят непрестанни опити да рекламират всички възможни турнири, в които са замесени дамите, просто интересът към събитието не може да се сравнява с нирваната, в която изпадат всички футболни запалянковци, когато дойде време за световния шампионат при мъжете. Но да погледнем по-детайлно към започващото след около две седмици събитие, което между другото можете да следите изкъсо в преките предавания на БНТ 3. И гарантирам ви - ще си струва.

Първенството ще бъде подслонено от две държави - Австралия и Нова Зеландия. Това напълно кореспондира с желанието на господата от ФИФА да има разнообразие при избора за домакин и всеки един континент рано или късно да има възможността да организира подобен форум. След като през 2002 имаше Мондиал в две азиатски държави, през 2010 имаше Мондиал в Република Южна Африка, а през 2022 имаше Мондиал в Близкия изток, защо през 2023 да няма Мондиал (та бил той и за жени) в Австралия и Нова Зеландия?!

Шампионатът, в който за първи път ще участват точно като при мъжете 32 страни, ще стартира в Оукланд, а три часа по-късно ще има двубой и в град от другата държава-домакин - Сидни. Стадионът във втория град надали някога е бил проектиран с идеята, че някога може да приеме мач от световни футболни финали. Макар да е с капаците от над 80 хиляди места, това е доста нетипично съоръжение. Игрището е обградено от допълнителен "обръч" трева - по-паметливите от вас или по-верните и запалени почитатели фенове на леката атлетика може си спомнят как тук през 2000 година Кейти Фрийман спечели олимпийски злато на 400 метра. Или как тук Австралия се класира за първи път от три близо три десетилетия на световно първенство при мъжете през 2006 след победа с дузпи. Или как с Тим Кейхил в редиците си "кенгурата" успяха да спечелят Купата на Азия тук през 2015. Видимостта на този стадион е далеч от перфектната, но през годините привържениците свикнаха. Не е превъзходно, но пък носи със себе си символика и история. Безброй победи на женския национален отбор по футбол - наричан Matildas - също са се случвали на този стадион. Статистиките показват, че в последните няколко години на всеки 12 месец по около 1 милион австралийци и 150 хиляди новозеландци решават да се запишат да практикуват някаква разновидност на футбола - доста повече от "новаците", започващите в крикета или австралийския футбол.

Но дотук с добрите вести. По-обстоятелствен поглед на събитията в Австралия показва, че едва в последните няколко седмици в страната започва да се рекламира задаващия се дамски Мондиал. В разгара на сезона на Ръгби лигата и шампионата по австралийски футбол вниманието далеч не може да бъде окупирано от футбола в европейския му вариант. Една от известните спортни журналистки в страната - Саманта Люис - споделя, че при импровизирана анкета голям брой хора признават, че не знаят, че изобщо се задава подобен форум, камо ли че е в Австралия. Зрителският интерес към двубоите от вътрешното първенство продължава да спада. Но защо? Шампионатът в Австралия е основан през 1977 предимно от клубове на имигранти - гърци, сърби, други източноевропейски заселници. Лигата обаче така и не успява да набере скорост преди най-накрая да разцъфне през 2004. Тогава финансовите средства се увеличават драстично, създава се А-Лигата в днешния ѝ вид, две години по-късно идва и нейният дамски еквивалент. Желанието е да се привлекат спонсори, да се повиши качеството на играта. При дамите в началото започват да играят някои от състезателките от американската Сокър лига, когато свърши техният сезон. И така в даден етап от кариерата си на „Зеления континент“ се озовава дори Меган Рапино. В началото посещаемостта е прилична, но постепенно резултатите се влошават заради липса на големи звезди, липса на чужденци и невъзможност за конкуренция с далеч по-вълнуващите европейски футболни първенства. В допълнение идва и безумният телевизионен договор, според който от даден кръг се излъчват само по 2 мача от мъжкото първенство и по нито един от женското - всички нетелевизионни мачове могат да бъдат следени на различни онлайн и стрийминг платформи. И макар австралийците да успяват да произведат някои качествени играчи като Мат Раян, Аарън Мой и наскоро Гаранг Куол, в крайна сметка марката А-Лига не може да се мери с вече доказани сили в региона като Крикет Австралия или Ол Блекс, да речем. И не е особен шок, че футболът тук не е първият, не е вторият, не е дори третият по гледаемост спорт.

Интересен факт е, че влиянието от Източна и Централна Европа провокира любителите по трибуните често да използват популярните хореографии, но да се проявява по откровено хулигански или хомофобски начин. Върхът дойде в края на миналата година - през декември фенове на Мелбърн Виктори нахлуха на терена в знак на несъгласие и протест с решението на Австралийската професионална лига да предостави следващите три финала на Сидни. В резултат на ексцесиите вратарят на Мелбърн Сити Томас Глоувър беше откаран в болница. И всичко това само няколко дни след отпадането на Австралия на 1/8-финал на Мондиала в Катар срещу бъдещия шампион Аржентина - двубой, който трябваше да е най-силният довод за развитието на играта.

Футболът определено не е най-популярният спорт в Австралия и Нова Зеландия. Но стадионът в Сидни е разпродаден за първия мач срещу Република Ирландия. И сякаш започващият дамски Мондиал може да се окаже по-важен, отколкото хората в страната си мислят. Евентуален успех за австралийките може да бъде изключително здравословен за играта в страната. По много параграфи.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok