"Гардиън": Сърбия е лидер в прилагането на антидемократични практики в условия на пандемия

Политическият подход на Европа към пандемията от коронавирус е разделен по ясни линии между Изтока и Запада, установи анализ на "Гардиан".

Според изследването, проведено от института Varieties of Democracy (V-Dem), пет от 18 източноевропейски държави са регистрирали сериозни нарушения на международните демократични свободи от март 2020 г. насам, в сравнение с нито една от 12-те западноевропейски държави.

Изследването показва също така, че източноевропейските държави са по-склонни да прибягват до злоупотреби с правоприлагането, дезинформацията и дискриминационните мерки, като най-често срещаното нарушение е било ограничаване на медиите.

Най-тежките нарушения са наблюдавани в Сърбия, където е регистриран резултат за нарушения три пъти по-висок от средния за Европа. В рамките на специален режим, прилаган при обявено извънредно положение, бежанците, мигрантите и търсещите убежище са били селективно подложени на строга 24-часова карантина, контролирана от военните. На тях им е било забранено да напускат центровете, а на помощния персонал - забранено да влиза в тях.

Белгия е единствената западноевропейска държава, в която са извършени умерени нарушения. Според института V-Dem в страната е регистрирано етническо профилиране по време на пандемията, като злоупотребите на полицията са засегнали непропорционално много малцинствени етнически общности.

Смъртта на 19-годишен мъж от северноафрикански произход по време на полицейско преследване е предизвикала антирасистки протести, при които хората са поискали справедливост и отговорност. По-късно Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация (Cerd) публикува доклад, в който изразява загриженост относно дискриминационните действия, свързани с полицията.

Експертите твърдят, че подобни действия често следват мерките на COVID-19, определени от правителството, и нямат ясна основа в правовата държава.

Д-р Жоел Гроган, старши преподавател по право в университета в Мидълсекс, установи, че експерти от 24 от 27-те държави от ЕС съобщават за известна загриженост по отношение на ограничителните мерки, попадащи извън законовите правомощия на правителството.

Анализът на "Гардиън" разкрива също така как някои правителства от Източна и Централна Европа с история на подкопаване на демократичните принципи са се възползвали от пандемията, за да продължат да разпространяват антидемократични практики.

В Словения правителството е наложило финансови и правни ограничения на неправителствените организации и промени законодателството в областта на околната среда в рамките на един от пакетите си за стимулиране заради коронавируса. На 23 юни 2021 г. страната беше добавена към списъка на държавите, в които се наблюдава бързо намаляване на гражданските свободи.

"Откакто правителството дойде на власт, то използва COVID-19 като претекст, за да се опита да приеме мерки, които засягат основни човешки права", заяви Civicus, световният алианс на гражданското общество.

Наскоро полският парламент прие медиен закон, който лишава от права TVN, основната частна мрежа в Полша, с което продължава стремежът на правителството да контролира медиите. Нивото на риск за демократичните свободи в Полша е повече от три пъти по-високо от средното за Европа.

Според Гроган има дълбока загриженост за "кризата на върховенството на закона в много държави от ЕС, които систематично подкопават и демонтират демократичните институции". Наред с Унгария и Полша от 2010 г. насам значителен спад на демократичните процеси се наблюдава в Сърбия, Турция и Словения.

Докато демократичните режими в по-голямата част от Западна Европа са останали по-скоро стабилни, четири източноевропейски държави са преминали от либерална към електорална демокрация, според института V-Dem. Други две - Унгария и Сърбия - са преминали от електорална демокрация към електорална автокрация.

Португалия, Литва и Словакия не показват значителна промяна в резултата на индекса си за демокрация, те са преживели промяна на политическия си режим, като са станали по-малко демократични.

В Гърция, България и Хърватия промените са незначителни.

Според Гроган рискът се състои в това, че демократичните нарушения се завръщат в името на спешната реакция.

"Рискът от завръщане на извънредните ситуации е, че се забравят обикновените очаквания за това какви права можем да упражняваме без условия и какви решения правителството трябва да взема само с разрешение: можем да кажем, че имаме демокрация, но не и че живеем в такава", коментира д-р Жоел Гроган, старши преподавател по право в университета в Мидълсекс.

Все пак има надежда, тъй като според нея авторитаризмът в основата си разчита на обществена подкрепа. За обикновените хора - протестът, възражението и образованието са най-добрата съпротива срещу антидемократичните тенденции", допълва преподавателят.

Индексът на либералната демокрация, разработен от института V-Dem, оценява степента на демокрация и силата на демократичните институции в дадена страна, като оценките са от 0 до 1. Той измерва качеството на изборите, избирателните права, свободата на изразяване и медиите, свободата на сдружаване, ограниченията върху изпълнителната власт и върховенството на закона. Съставен от няколко второстепенни индекса, той има за цел да предостави цялостна оценка за дадена страна.