Италианецът е син на легендарния Райнхолд Меснер, но в последните години ръководи филмова къща.
В епизод четири от поредицата "Гостите на Банско Филм Фест" ви срещаме със Симон Меснер, алпинист, катерач и режисьор на планинарски филми. На 16 години намира пътя си по класическите маршрути в Доломитите. Изкачил множество скални и ледени турове, прокарва нови маршрути в Оман, Йордания, Пакистан, Алпите, естествено и в родните Доломити. Син на легендарния Райнхолд Меснер, а в последните години ръководи филмовата къща създадена от баща му.
Меснер бе специален гост на фестивала в Банско през 2021 г.
Кой е Симон Меснер? Питаме самия него.
"Симон Меснер е режисьор на планински филми. Но Симон Меснер също така е и алпинист. А от неотдавна с баща ми станахме и планински фермери. Така че много, много различни неща се обединяват в Симон Меснер", каза той.
Да бъде мечтател със сигурност също е част от Симон Меснер.
"Да, разбира се, човек трябва да бъде мечтател, за да може да прави добри филми за планината. Алпинизмът също е нещо креативно. Трябва да мислиш по този начин. Така че да, бих казал, че съм и мечтател. В главата си често живея в бъдещето, но също и в миналото, защото правим филми за историята на алпинизма", сподели Меснер.
Говорейки за история, няма как името Меснер да не бъде асоциирано с постиженията на бащата на Симон – Райнхолд Меснер. Първият алпинист в света изкачил всички 14 осемхилядници без допълнителен кислород. Първият със солово изкачване на Еверест и то в алпийски стил. Естествено, и първият изкачил Еверест без кислород, заедно с Петър Хабелер, автор на над 80 книги и още и още.
"Да, разбира се, че съм син на баща си, но също така и нещо различно. Нормално е да ме свързват с него, но аз живея в друго време. Бих казал, че важат и двете неща. И съм син на баща си, и съм нещо различно от него", призна алпинистът.
Сравненията между Райнхолд и Симон са неминуеми. По какво обаче самият Симон Меснер смята, че прилича на баща си и по какво се различава?
"О, това е труден въпрос. Има много неща. Честно казано, дори не знам от къде да започна. Това би отнело цял ден, така че е по-добре да не го правим", пошегува се режисьорът.
Светът знае много за Райнхолд Меснер като алпинист, но какъв баща е той за Симон?
"Това е много, много, много труден въпрос. Той е твърде креативен. Вече е на 77 години. Тоест не е много млад, но винаги е изпълнен с много енергия. А като баща винаги ни е давал свобода. И все казваше: "Намери нещо, което наистина ти харесва да правиш и когато това стане, следвай пътя". Последно време пътят ми ме води към алпинизма, но също така се опитваме в компанията на Меснер Mountain Movies да правим филми, в които да разказваме за алпинизма. Но като цяло, като започнем от самото начало, с първото изкачване на Монблан до наши дни. Опитваме да представим това минало в разказ, който да бъде показан в филми и те да останат за следващите поколения", разказа Симон.
Насочваме разговора с Симон към визитата му в България. Италианецът се срещна с зрителите на Банско филм фест за да разкаже интересна история.
"В Банско съм с моя първи личен филм. Това е история за нашата експедиция в Пакистан преди две години, в която обикаляхме около Нанга Парбат, връх който е с голямо значение за живота на баща ми. Той е бил там през 1970-та, когато губи брат си Гюнте, моят чичо, който загива там. Това е едната част от филма. Но втората част е за нашата, която направихме. Изкачихме един връх с височина близо седем хиляди метра в планината Каракорум. Идеята ми във филма беше да покажа един значителен период от историята на алпинизма от 70-те години до наши дни", сподели Меснер.
Да бъде на същите места, на които са били баща му и чичо му преди толкова години, за Симон е специално.
"Беше много емоционално за мен, тъй като знам историята. Знам нещата зад историята, разбира се. Така че да бъда там, да видят точно където са минали, какъв е теренът, това беше много емоционално не само за мен, за всички, също и за баща ми. Защото това се е случило преди 50 години. И толкова време по-късно да бъде там с сина си е нещо специално", призна италианецът.
Катерач, алпинист, режисьор – това са някои от дейностите, които Симон съчетава. Но има ли някой, който предпочита или всички вървят заедно?
"От всичко най-много харесвам алпинизма – да се катеря сам. Наистина обичам да правя и филми, но това изисква много време. Напоследък гледам да се занимавам по-малко с филми, защото за 4 години бяхме направили около 12 филма. А това е много, огромна работа е. И като че ли ми дойде малко в повече. Така че сега се опитвам да правя по-малко филми и да се занимавам повече с катеренето. Това е истинската ми страст", продължи той.
По пътя си досега Симон е бил на много места по света, но има ли такива, които са го впечатлили повече от останалите?
"Това е много хубав въпрос. Да, права си. Имал съм възможност да бъда на много места, да видя много страни. Бил съм на Антарктида, в Монголия, в Пакистан, Индия. И мога да кажа следното. Няма значение дали едно място е бедно или богато. Всички са специални. За мен е важно, че съм успял да видя голямо разнообразие от държави. И бих казал, че във всяка страна съм откривал нещо специално. Така че изборът е огромен. Но като цяло бих казал, че харесвам места с планини и нещо за катерене. Последните ми пътувания бяха в Пакистан и Непал", разказа Меснер.
И въпреки, че звучи като клише, в края на разговора ни с Симон Меснър не можем да не го питаме и за нещата, които искате първа да направи. И замислил ли е вече нови планове?
"О, да. Много. Мисля, че преоткрих Доломитите, които са у дома. Бих искал да стоя повече там и да катеря классически маршрути през следващите години. И може би след три години бих планирал нова експедиция", завърши оптимистично Симон.
Вижет историята му във видеото!
Автор Цветелина Абрашева
Министър Иван Пешев награди българските състезатели по аеробика за успехите през 2025 г.
Българският етап на Тур дьо Франс стартира паралелно с класическата обиколка на Франция
В очакване на Зимните олимпийски игри Милано Кортина 2026 – от 6 до 22 февруари по БНТ
В очакване на Зимните олимпийски игри Милано Кортина 2026 – от 6 до 22 февруари по БНТ