Хърватия в еврозоната и Шенген: Защо Загреб успя?

Хърватия успешно премина към еврото, след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари. Още в първите дни на Новата година половината от плащанията вече се извършваха в евро, а две трети от банкоматите даваха евробанкноти. Хърватия затвори над 70 контролно-пропускателни пункта по границата със Словения и Унгария, след като стана част от Шенгенското пространство без граничен контрол по вътрешните граници.

На пазара в сърцето на Загреб цените са и в куни, и в евро. Така ще бъде поне до средата на месеца, за да могат хората да се ориентират по-лесно. За драстично увеличение на цените не може да се говори. Например, килограм мандарини струва около 1 евро, най-евтиният хляб може да се купи също за 1 евро, а най-скъпият - за малко под 3 евро.

По-големият въпрос, който стои пред хърватите е за заплатите, като увеличението на цените в страната се наблюдава през последните месеци най-вече заради растящата инфлация. Присъединяването към еврозоната и Шенген е огромен успех за Хърватия.

За първи път страна членка на ЕС, при това най-младата, влезе едновременно в еврозоната и Шенген. Така беше сложен край на дълъг етап, в който не бяха приемани нови членове - в еврозоната от 2008 година, а в Шенген - от 2015 година. Загреб се присъедини към Евросъюза 6 години след България и Румъния. България и Хърватия бяха приети заедно в "чакалнята" на еврозоната.

Защо само Хърватия успя и какви са поуките за България, какви са ползите за Загреб от това членство - вижте какво каза пред нашия екип ръководителят на Представителството на ЕК в Загреб Огнян Златев.

Защо Хърватия успя?

- Още по времето на кандидатстването и след това навлизането на страната в ЕС са били ясно дефинирани стратегическите цели като национални такива и това е помогнало всичките правителства, които се смениха от 2013 г. досега, независимо от своята партийна оцветеност, да работят именно за изпълнението и постигането на тези стратегически цели. Влизането на Хърватия в еврозоната и Шенген едновременно също има нещо символично, защото Хърватия е най-младата държава членка и в същото време успя за рекордно кратък срок, дори не е и на десетата година, а на деветата година и половина да постигне тези две цели и освен това е първата и единствена държава членка, която успя да влезе едновременно и в еврозоната, и в Шенген, което си е постижение. Така че определянето на ясни стратегически цели и упорита работа за тяхното постигане и през цялото време, независимо от политическата конюнктура. Другото, което аз можах да го видя със собствените си очи през последните четири години тук в Загреб е това, че хърватската дипломация работи много здраво, използва всякакви възможности за разширяване на своето влияние, за лобиране, за търсене и събиране на подкрепа и това дава резултати. Виждате именно позитивните решения за влизане в еврозоната и в Шенген. Нека не забравяме, че Хърватия успя да получи този статут, който позволява на хърватските граждани да пътуват до Съединените щати без визи. Нещо, за което България също се бори и работи доста време. Така че цели и упорита работа за постигането им - това е рецептата.

Какви са най-преките ползи за Хърватия?

- Първо неминуемо това има положителен ефект в икономически, политически и чисто междуличностния, международния аспект. Икономическият, защото Хърватия привлича още повече внимание върху себе си, още повече туристи, инвестиции. Сега на практика може да пътувате от Швеция до Дубровник, без да си показвате паспорта. Миналата година Хърватия успя да постигне показателите за рекордната за тях 2019 г. по отношение на броя на туристите. За една държава, за която туризмът е някъде около 25% от икономиката това е изключително важно. Държавата става все по-разпознаваема и в международен план. Тук мога да направя връзка и със завършилото неотдавна Световно първенство по футбол, къде Хърватия отново се представи добре. Благодарение на това, не само по празниците, непрекъснато идват чужденци от цял свят, дори за кратък период. 2022 г., точно преди влизането в еврозоната страната получи рекордни рейтинги от трите най-сериозни финансови агенции. Това допринася за привличането на повече инвестиции и поставянето на държавата в по-ярка светлина. Това ще спомогне и за самите хърватски граждани - те са спокойни, че техните спестявания са в банки, които няма да бъдат ударени по един или друг начин, няма да пострадат от кризи. Хърватия получава достъп и до финансов ресурс, който е при доста по-добри условия, отколкото когато не си в еврозоната. За Шенген това ще има отношение за хората, които решат да посещават държавата, но и за превозвачите. Хърватия е транзитен маршрут за доста голямо количество товари и за хърватските превозвачи това ще е голямо облекчение. Политически ефектът е много силен. Особено тук на Западните Балкани това е доста добра индикация към останалите страни, които все още не са членки на ЕС, но са в различна степен на кандидатстване, да се убедят с очите си какво всъщност носи едно членство в ЕС и в това най-вътрешно ядро - членове на еврозоната и Шенген. Единствената стратегическа цел, която остана на Хърватия да постигне и за нея вече се работи от по-миналата година, е влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където и България е кандидат.

В първите дни след приемането на еврото до нас достигнаха информации за повишение на цените. Оправдаха ли се страховете на хората и какви са Вашите наблюдения за информационната кампания? Това е дълъг процес - 1 януари е просто една дата, но за присъединяването към единната европейска валута се работи отдавна.

- Информационната кампания започна още миналата година, като стъпки по нея се предприеха още по-рано. Тя е частично финансирана от националния бюджет и частично финансирана от ЕК. Мисля, че кампанията беше проведена добре. Не само чрез най-различни конференции, кръгли маси, клипове, спотове, диплянки, пътуващ из цялата страна автобус с информационни материали. Тя беше добре направена. Според предписаните правила и приетото местно законодателство още от септември месец миналата година цените трябваше да се изписват в двете валути по фиксиран курс. Но по-големите хранителни вериги започнаха да го правят още от по-рано - точно с тази цел, хората постепенно да привикнат със съотношението на цените. Действително, когато се случи 1 януари и еврото стана официално валута, малко след това стоях до един банкомат точно до нашия офис да видя дали работи - без никакви проблеми успях да си изтегля 10 евро. Факт е, че имаше няколко изолирани опити за използване на тази неяснота и как ще се работи в първите две седмици след въвеждането на еврото, защото отново според правилата първите две седмици от тази валута може да използвате и хърватските куни за абсолютно нормално платежно средство по фиксиран курс към еврото. Имаше такива търговци, направиха опити за спекулативно повишаване на цените. Но мога спокойно да кажа - аз съм ходил няколко пъти и на пазара, където за Загреб е традиция да се отиде на пазара Долац да си купувате пресни плодове и зеленчуци или цветя или в супермаркет цените не са променени по никакъв начин. Т.е. аз категорично не се съгласявам с такива спекулации или опити от изолирани единични случаи да се правят обобщения. Изобщо не е вярно. Нека не забравяме, че смяната на едно такова сериозно нещо, каквото е националната валута е много сериозен процес. И колкото и да предвиждаш и да се подготвяш за всякакви възможни сценарии, винаги нещо може да се случи инцидентно. Неслучайно, може да разговаряте и хора от други страни членки на ЕС, които също приеха еврото за своя валута последните 10 - 15 години, те също ще ви кажат, че първите една - две седмици се наблюдават опити, било от незнание, било от зла умисъл да се направи такъв опит да се повишат цените спекулативно, това много бързо си намира решение - или се намесва държавата, или се намесва пазара. Сигурен съм, че нещата тук също ще се успокоят, поне аз не съм бил свидетел на нещо, което да ме впечатли, че нещо е поскъпнало - не, не бих казал, просто цените са в друга валута.

Но и правителството даде заявка, че ще действат с твърда ръка.

- Абсолютно, още в разработването в една част от комуникационната стратегия, имаше един специален дял, в който гражданите се призоваваха още тогава, ако усетят още преди влизането в еврозоната и са свидетели на спекулативно повишаване на цените, още тогава могат спокойно да напишат и да известят - има специално създаден такъв орган към Министерство на финансите. И там можеш да кажеш - ето, аз до вчера си купувах хляб и сирене от еди кой си търговец и вчера струваше еди колко си, обаче от днес без никакво основание това е по високо може спокойно да напишеш едно такова писмо. Има доста голяма мрежа от тайни клиенти, това са служители на различни контролиращи агенции, които посещават търговски обекти и проверяват на място дали има опит за спекулация с цените. Така че тук държавата и държавните органи мога да кажа, че работят много здраво, когато стане дума за защита на обществен интерес. Самите хора го знаят и го усещат и затова разчитат толкова много на и на държавата да ги защити.

Вижте повече в прякото включване на специалните ни пратеници Ива Стойкова и Станислав Златев

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube