Истории от Световните първенства – 2006

През лятото на 2006 надали напълно съм осъзнавал, че хората, с които вече бях прекарал последните 4 години в гимназията, ще са в голяма степен същите, с които бродя и днес по софийските улици. Оставаха само още два срока до завършване на средното образование и задаващите се летни месеци трябваше да са последните уж напълно безгрижни в битието. Дори и да не бяха, едва ли щях да съм особено по-ангажиран, защото започваше Световното първенство в Германия. Та с аверите ми изгледахме огромен процент от мачовете заедно, дори си спомням, че тогава ходехме до вече несъществущото кино „Арена“ на булевард „Константин Величков“, където пускаха някои от срещите на живо на голям екран. Страшен кеф. Нищо, че на мен това ми се струваше на другия край на света, все пак трябваше да стигна до там от „Младост“. Но тренингът и километражът бяха важни, защото гледахме финала у една съученичка, която живееше в „Овча Купел“. Това беше четвъртото Световно първенство, от което имам повече от ясни спомени, но реално първото, което гледах по този начин – в компании, навън, вкъщи, в квартала, около гимназията, с много хора, с малко хора. Навсякъде. Хората се вълнуваха.

Може би помните какво се бе случило назад във времето през 1982 (удобен момент да се запознаете с тази поредица, ако сега е дебютната ви среща с нея). Тото-скандалът беше помел италианския футбол, Паоло Роси беше наказан за 2 години, но Скуадрата някак успя да се промуши до третата си световна титла. Явно орисията на адзурите е да триумфират винаги, когато са раздирани от невероятни проблеми. В седмиците преди началото на Мондиала през 2006 гръмна Калчополи! Кризата, в която се доказа, че високопоставени лица в клубовете са избирали кои рефери да съдийстват на мачовете на техните отбори. Ювентус се прости с последните си 2 шампионски титли, които бяха отнети, а Старата госпожа беше изпратена да играе в Серия Б по служебен път като наказание за прегрешенията си. Джанлука Песото, който вече беше приключил със състезателната си кариера, но беше треньор в школата на „бианконерите“, оцеля след падане от четвъртия етаж в административната сграда на Ювентус, което накара бившите му съотборници Фабио Канаваро и Джанлука Дзамброта да напуснат лагера на националния тим и да го посетят в болницата. За Канаваро след малко. Всичко подсказваше, че Италия ще се провали, но точно тогава Скуадра адзура изнесе лекция по защитен футбол и спечели по своя си начин – с не особено забележителен или атрактивен стил, но с подходяща драма! И едва ли някой би могъл да предположи, че триумфът във финала през 2006 ще се окаже последната победа на Италия в елиминационна фаза на Мондиал – тимът отпадна безславно в групите през 2010 и 2014, а след това не успя да се класира за световните шампионати през 2018, 2022 и 2026. Животът е колело, казват. Очевидно италианското футболно колело е застопорено на спирка „Пропадане“ вече доста дълго време.

Около домакинството на Германия също се разразяват страхотни полемики. Изборът на страната никак не е учудващ, защото в инфраструктурно отношение дори в Европа няма кой да спори с тази държава. Страхотни стадиони, удобни и бързи връзки между градовете, футболна нация с традиции, достатъчно сериозна база, която да подслони хилядите туристи и привърженици. Но! Все пак говорим за Световното първенство по футбол, просто няма как всичко да мине спокойно. Домакинството е определено през 2000 година в конкуренцията на Мароко, Англия и Република Южна Африка (която в крайна сметка получава своя шанс да се покаже пред света 4 лета по-късно). Полемиките около избора са разкривани с течение на времето и дори Сеп Блатер трудно би обяснил някои обстоятелства и факти, които сериозно компрометират процедурата на вота. В дните преди обявяването на решението неколцина германски политици и бизнесмени проявяват внезапен интерес към инвестиции на азиатския пазар и по-конкретно към четирите страни, чиито делегати имат право на глас. Правителството на Герхард Шрьодер вдига оръжейното ембарго, наложено на Саудитска Арабия, и се съгласява да изпрати гранатомети в страната. Седмица преди вота. DaimlerChrysler инвестира няколкостотин милиона евро в южнокорейската компания Hyundai. Един от синовете на основателите й е член на Изпълкома на ФИФА по онова време. Volkswagen и Bayer обявяват бизнес-сътрудничество с Тайланд и Република Корея, чиито съответни делегати – Уорави Макуди и Чунг Мон-Джоон имат право на глас при определянето на домакина. Близо десетилетие след Мондиала – през 2015 година авторитетното германско издание Der Spiegel излиза с твърдение, че тайна каса с пари е била използвана за манипулиране и повлияване на преценката на част от делегатите от Азия. Каса, финансирана от изпълнителния директор на Adidas Роберт Луис-Драйфус. Прозрачност без граници!

Дотук в поредицата често ви разказвах как треньорите на бъдещите шампиони извървяват трудно пътя до вечната футболна слава, защото не са приемани особено радушно в родината си. В дните преди турнира обикновено витаят недоверчивост и прогнози за срив в резултатите и представянето. Тук имаме контрапункт! Марчело Липи пристига в Германия с визитката на петкратен щампион с Ювентус и носител на трофея в Шампионската лига. Един от най-уважаваните тактици в бранша. Дисциплиниран, гъвкав по отношение на подбора на играчи и стратегията за различните мачове, успяващ да извлече максимума от техническия потенциал на футболистите си. В пресата няма противоречия относно липсващи или неповикани играчи, както и за съмнително селектирани. Липи не е известен с това, че прави гръмки или интересни прескоференции, предпочита да действа.

В много отношения съставът на Италия от 2006 е безкрайно любопитен. Особено в атака. Там в сериозен процент от турнира са предпочитани Лука Тони в ролята му на централен нападател след фамозния сезон, който прави с Фиорентина – стрелецът приключва с 31 гола в Серия А, което е невиждано от близо 50 години. По крилата действат Мауро Каморанези и Симоне Перота, като общото между тях е, че и двамата не са родени в Италия, както че и двамата ... не са типични външни полузащитници, а предпочитат да играят в сърцето на халфовата линия. Всички те са дейно подпомагани от Франческо Тоти. Силата на Италия обаче не се крие в авангарда. В центъра на терена действат безскрупулният Дженаро Гатузо (който очевидно ще постигне повечко успехи като футболист, отколкото като треньор с родината след отпадането с дузпи от Босна и Херцеговина преди десетина дни) и вълшебникът Андреа Пирло. Пирло безусловно е най-добрият играч от гледна точка на изобретателност в редиците на Скуадрата по време на турнира. Прави всичко с лекота, погледът и точността на решенията му са забележителни. Същински диригент! Може би ще се изненадате, но в гардероба си и до ден днешен имам фланелка на италианския маестро, носена от самия него. Е, истина е, че не е от мач на Италия, но пак си е същинска футболна реликва, за която вероятно някой по-заможен, достолепен господин би отделил подходяща сума, за да я има в колекцията си. Ако питате откъде съм се сдобил с нея – озова се у мен след мача между ЦСКА и Милан през есента на 2001 година благодарение на приятелските ми отношения с настоящия селекционер на националния ни отбор до 17 години Светослав Петров. Пирло все още не беше световна знаменитост. През 2006 вече беше друго.

Да се върнем на състава на Италия. Контузия пречи на Алесандро Неста да заведе своята грациозност в Германия, но съдбата често предоставя възможност на неочаквани герои да блеснат точно по време на Мондиалите. Джанлука Дзамброта е страхотен на десния бек. Отляво Фабио Гросо изживява месеца на живота си. Крайният бранител никога не направи чак толкова внушителна кариера на клубно ниво, но в онова лято беше превъзходен и някак си беше на точното място във всеки по-ключов момент за тима си. Кой печели дузпата за победния гол в последната минута на 1/8-финала срещу Австралия? Фабио Гросо. В центъра на защитата действа Фабио Канаваро, който прави най-силния мач в кариерата си срещу Германия на полуфинала, а после спира Тиери Анри във финалния сблъсък. Всичко това му позволява да спечели Златната топка през 2006, като Канаваро е последният бранител, удостояван с тази чест. В последните 20 години само още един неофанзивен футболист спечели най-престижната индивидуална награда – испанският вътрешен халф Родри. За 7 мача на Мондиала Италия допуска само 2 гола, като първият е автогол, а вторият е от дузпа. На вратата е Джанлуиджи Буфон, който вече е пленил света с уменията си, а спасяванията му срещу Германия и Франция със сигурност са сред основните причини за италианския триумф. Ако ви се струва, че съм пропуснал втория централен защитник, не съм. Марко Матераци. Сигурно вече се досещате накъде бия, но всичко по реда си.

Марчело Липи избира само 6 напълно офанзивни футболисти в състава си от 23 играчи. Споменах ви, че не можем да причислим към тях крилата Перота и Каморанези. Любопитният факт е, че всички шестима нападатели успяват да отбележат, като всеки прави това в различен мач – Винченцо Якинта вкарва срещу Гана, Алберто Джилардино срещу Съединените Щати, Филипо Индзаги срещу Чехия, Франческо Тоти срещу Австралия, Лука Тони срещу Украйна и Алесандро дел Пиеро срещу Германия. Пълна идилия. Единственият футболист, успял да реализира в повече от 1 мач е ... Марко Матераци. Вероятно някои биха поспорили, но за мен най-силният и стойностен откъм победи мач на Италия е полуфиналът срещу домакините. Окриленият Бундестим вече мечтае за финалния дуел в Берлин, когато е съкрушен безмилостно в Дортмунд след 2 гола в последните 100 секунди. Кой открива резултата в 119 минута ли? Фабио Гросо.

Преди да разгледаме финала в детайли, да изтъкнем и други забележителни факти. Цели шест отбора правят своя дебют на турнира, което е сериозен процент, отчитайки, че в Германия се състезават 32 държави. Това са Украйна, Того, Тринидад и Тобаго, Кот д‘Ивоар, Гана и Ангола. Интересното е, че това е първият и последен турнир, в който Сърбия и Черна гора се състезават като една независима държава и под това име, като черногорците печелят своя суверенитет и независимост преди началото на Мондиала, но вече е прекалено късно за ФИФА да прави промени. Това е първото Световно първенство, на което официално са позволени фензоните. Пред Бранденбургската врата се събират около 750 хиляди души за мача Германия – Швеция в груповата фаза. След неизчерпаемите изненади през 2002 сега големите сили се взимат в ръце и до ¼-финалите достигат шест страни, които са печелили световната титла в миналото, както още Португалия и Украйна. Отпадането в този етап на Аржентина и Бразилия означава, че на полуфиналите ще има само европейски представители, което се случва за 4 път в историята от общо 18 Мондиала дотогава. Единствено през 2018 имаме отново подобна ситуация. Мирослав Клозе става голмайстор на турнира със скромните 5 гола, което е най-малкият брой попадения, с които някой печели приза от 1962. Поставя се рекорд по показването на картона, а осминафиналният мач между Португалия и Нидерландия получава прякора „Битката в Нюрнберг“, защото са показани безпрецедентните 16 жълти и 4 червени картона. За рекорда допринася и британският рефер Греъм Пол, който показва 3 жълти картона на един и същи играч. Прочетохте правилно – Пол вдига три жълти картона на хърватина Йосип Шимунич преди най-накрая да го изгони в двубоя с Австралия, очевидно забравил, че вече го е предупредил веднъж по-рано в мача. Кристиано Роналдо си навлича гнева на всички в Англия заради провокацията, която отправя към съотборника си в Манчестър Юнайтед Уейн Руни, а и поради факта, че Португалия елиминира Англия. Швейцария отпада от турнира без да допусне гол. Точно така – съставът не допуска нито един гол в групите, а на 1/8-финалите е отстранен след нулево реми и дузпи от Украйна, като този мач е смятан за най-слабия изобщо в историята на световни първенства. Турнирът се радва на колосална популярност и интерес, като само срещата за титлата е гледана по света от повече от 715 милиона души. И говорим за времена, в които социалните мрежи тепърва прохождат.

Финалът между Италия и Франция е забележителен по много показатели. Зинедин Зидан – големият герой от финала преди 8 години през 1998 сега отново е централната фигура. Зизу открива рано в двубоя от дузпа, която, по скромното ми мнение, е най-великата Паненка, изпълнявана някога. Представете си само – финал на Мондиал, най-великата футболна сцена, срещу теб е Джанлуиджи Буфон и ти изпълняваш дузпа в стил Паненка. Топката флиртува с горната греда и пада на няколко сантиметра зад голлинията. Изкуство. По-късно обаче Зидан е спрян от Буфон, като италианският вратар прави невероятно спасяване. За да дойде и ключовият миг. Онзи инцидент. Инцидентът! След 1:1 в редовното време двата отбора стигат до продължения. Там в центъра на игрището Марко Матераци казва нещо на Зидан, който крайно нетипично за себе си изпуска нервите си и удря с глава Матераци, който се просва на тревата. Това е епизод от Световните първенства, който вероятно сте виждали, та дори и да не се вълнувате от футбол. Макар тогава ВАР все още да не съществува, асистентите на главния арбитър Орасио Елисондо му дават знак за случилото се, защото той е с гръб към ситуацията. След консултацията съдията показва червен картон на Зидан и Франция остава с човек по-малко. Никога не става ясно какво точно шепне Матераци тогава, но се твърди, че е засегнал достойството на сестрата на френския магьосник.

Таблоидите на Острова бързо се заемат със случая, като според The Times и The Sun, които наемат специлиасти, можещи да разгадават словото по устните, репликата, излязла от устата на италианеца е: „син на терористична к...ва“, очевидно визирайки алжирското потекло на Зизу. По-късно обаче Матераци успява да докаже, че това не е вярно и дори получава публични извинения от въпросните издания. Години по-късно ще признае, че наистина е споменал сестрата на Зидан, но в отговор на надменно поведение на французина, който му е предложил да му подари фланелката си след мача, защото Матераци така и не можел да го достигне на терена. На това предложение защитникът отвърнал – „не ми трябва фланелката, но ще взема сестра ти“. Както казах – всичко това никога не е напълно признато и от двамата.

Италия получава своето изкупление. След като е елиминирана след дузпи през 1990, 1994 и 1998, сега Скуадрата стъпва за четвърти път на световния връх именно след удари от 11-те метра. При това раздирана от скандали. Кой вкарва гола в редовното време ли? Марко Матераци. Кой вкарва последната дузпа ли? Фабио Гросо. Това е Мондиалът на скандалите, картоните и определено – на защитниците! А кадрите с крачещия безславно към тунела и подминаващ световната купа Зинедин Зидан се въртят месеци след това. Колко ли дълъг му се е сторил онзи път към съблекалнята на Зизу? Със сигурност по-дълъг, отколкото от „Овча Купел“ до „Младост“.

Свързани статии:

Истории от Световните първенства – 2002

09:21, 04.04.2026

Чете се за: 18:52 мин.