Всичко започна на шега. Да разкажа за първото световно първенство, в което участват само 13 отбора през 1930, когато триумфира Уругвай. Близо 100 години и 21 глави по-късно се озоваваме на финала на тази поредица, сътворена с леко въображение, много фактология, редица невероятни истории. Опитах се да вмъкна всичко, което може да се стори любопитно или важно на драгия читател – голмайстори, герои, случки, които звучат трудни за анализиране и асимилиране. Божията ръка, инцидентът между Матераци и Зидан, лятото на 1994, прическата на Роналдо, голът-фантом на Франк Ламппард, чудото в Берн, тъгата на Маракана. И какво ли още не. Три дни преди началото на Мондиала е време да си спомним и за всичко, което се разигра преди 4 години в Катар.
Всъщност – преди 3 години и половина. Както може би сте свикнали, нито едно световно първенство не преминава гладко. Без скандали, без противоречия, без полемики, без критики, без напрежение. Още преди топката да бъде изритана и веднъж, беше ясно, че за шампионата в Близкия изток ще се говори много. И далеч не задължително – с добро. За първи път най-важният футболен форум се провежда през зимата, като причината е повече от прозаична – прекалено високите температури в страната карат ФИФА да пренареди безпрецедентно целия календар, за да може турнирът да стартира на 20 ноември 2022 и да финишира няколко дни преди Коледа с финал в град, който дори не съществува, когато Катар получава правото да бъде домакин. Да, може би сте забравили, но на теория мачът за титлата не се игра в Доха, а в Лусаил. Което е леко измамно, защото с очите си видях как на практика не можеш да кажеш нито къде свършва Доха, нито къде започва който и да било друг град в страната.
Сякаш цялото първенство беше кацнало в един гигантски център, по краищиата на който се бяха разположили отборите, а в средата му се играеха непрестанно мачове. Няма друго такова първенство, което да ти позволи не просто да гледаш, а да посетиш поне 3 мача на ден. Разстоянията бяха пренебрежимо малки, градусите – отвратително високи. Но температурата далеч не беше единственият проблем, за който Джани Инфантино трябваше да отговаря.
Незачитане правата на човека, злоупотреби с наемни работници, корупция, погазване равенството между половете, липса на футболни традиции. Всичко това оглушително се появяваше постоянно в пространството, когато се споменеше „Катар“. След като Русия приема предишното първенство, по правило европейските кандидатури отпадат за 2022. Мексико се оттегля, Индонезия не успява да се справи с документацията в необходимите срокове. Катар трябва да пребори конкуренцията на Австралия, Япония, Република Корея и Съединените Щати, за да стане първата арабска страна, която подслонява турнира. Звучи непостижимо. Не „непостижимо“ не означава „невъзможно“. По-късно се правят редица разследвания относно процедурата по гласуване и обвиненията в корупция валят едно след друго. Катарците са обвинение, че дори са наели агенти и шпиони, които да компрометират кандидатурите на останалите държави. Amnesty International продължава да аламарира непрестанно, че до 4000 души могат да загубят живота си заради нечовешките условия на труд, като работниците са държани без храна и вода в продължение на много часове. Все повече се говори за системата „кафала“, която е оприличавана на модерно робство – даден работник е притежание на работодателя си, който държи у себе си дори личните документи на своя подчинен. От Guardian бойкотират турнира, като иронизират повечето новини, свързани с организацията и се концентрират пряко върху футболните факти. Привържените негодуват, защото алкохолът е забранен навсякъде и не може да се консумира под никаква форма заради строгите канони на исляма. Абсолютно нетрадиционна обстановка за световно първенство!
И все пак – Катар става най-малката държава, която някога е приемала Мондиал, изпреварвайки по този показател Швейцария от далечната 1958. По време на церемонията по откриване Морган Фрийман е с най-дейна роля, за което получава свирепи критики. Отминали са времената, в които само една песен може да се асоциира с даден шампионат и вече има няколко парчета, които звучат непрестанно през лятото. Може би все още не сте забравили Haya Haya – в превод „По-добри заедно“ – както и изпълнението на един от членовете на корейската група BTS Jungkook Dreamers. Двубоят на откриването, който имах честта да коментирам, та макар и от София, противопоставя напълно в унисон с всичко около турнира напълно нетипични съперници – Катар, за които това е дебют, и Еквадор. Във футболно отношение домакините разочароват през цялата надпревара и отпадат още в групите. След поражението с 0:2 от Еквадор катарците стават първият домакин в историята, който губи откриващата си среща на световно първенство. И още нещо от безкрайната съкровищница на статистиката – за първи път първият отбелязан гол на Мондиал е от дузпа, като това прави Енер Валенсия.
Но не си мислете, че в груповата фаза всичко преминава по ноти. Точно както се предполага и за да бъде хаосът пълен, изненадите следват една след друга. Аржентина с Лионел Меси в редиците си губи след обрат от Саудитска Арабия. Германия губи от Япония след обрат. Кристиано Роналдо вкарва на пето поредно световно първенство, правейки това срещу Гана. А Англия и Испания запретват ръкави и демонстрират мускули съответно след 6:2 над Иран и 7:0 над Коста Рика в първите си срещи. Вратарят на Уелс Уейн Хенеси става едва третият вратар в историята, който получава червен картон. Канада вкарва първия си гол в историята на турнира чрез голямата си звезда Алфонсо Дейвис, а Бразилия се забавлява най-вече благодарение на Ричарлисон, който вкарва изключителен гол с ножичен удар. Франция губи от Тунис, а Япония продължава да удивлява света, след като побеждава и Испания след Бундестима, въпреки че данните отчитат нищожните 18% притежание на топката за футболистите от страната на изгряващото слънце. Пълна лудост! Ама пълна!
Аржентина успява да оцелее след много трудна победа над Мексико с 1:0. Единственият гол, разбира се, вкарва Меси след шут извън наказателното поле, който възвръща надеждите на гаучосите. Селекционерът на отбора – Лионел Скалони – има зад гърба си скромния един мач като играч на световни първенства, появявайки се на терена през 2006 точно срещу Мексико. Бившият десен бек е популярен с престоя си в Депортиво Ла Коруня и Уест Хем, както и с чепатия си характер и относителната липса на емоции. Липса, която ще си проличи малко по-късно в надпреварата. Скалони наследява уж временно на поста Хорхе Сампаоли след провала през 2018, но нещата никак не се подобряват, защото на Копа Америка през 2019 Аржентина успява да победи само Венецуела и ... Катар. Не питайте какво са търсили катарците в континенталното първенство на Южна Америка. Скалони обаче изненадващо получава възможността да продължи да работи до края на Мондиала през 2022. И вярвате или не – неговият отбор пристига в Близкия Изток в серия от 36 поредни мача без загуба, която няма аналог. Следва поражението от Саудитска Арабия, което шокира целия свят. Селекционерът не губи присъствие на духа, а продължава с разнообразието си в тактическо отношение. Аржентина започва с 4-4-2, после преминава към 4-3-3, на 1/8-финала срещу Австралия, спечелен нервно с 2:1, формацията е 5-3-2, която е използвана и срещу Нидерландия на ¼-финала. Идва сблъсъкът с Хърватия на предпоследното стъпало, където отборът се връща отново към 4-4-2, за да излезе във вариант 4-3-3 на финала срещу Франция. Казах ви – пълна лудост.
Но оставете настрана за миг тактиката. Индивидуалностите блестят. Енцо Фернандес не започва световното първенство като титуляр, но го завършва като най-добрият млад футболист. Лаутаро Мартинес започва турнира като титуляр, но в края му всички говорят за Хулиан Алварес. Емилиано Мартинес е избран за най-добрия вратар на турнира – награда, която е доста субективна, но и напълно заслужена дори и само заради едно – едничко спасяване. За него след малко. Лионел Меси набира скорост и във всеки следващ мач изглежда все по-впечатляващо. Аналиаторите на ESPN дори твърдят, че представянето му срещу Австралия е най-доброто в индивидуално естествео, което някога са виждали. (Дано Марадона не слуша някъде от небесата). Асистенцията му в ¼-финала срещу Нидерландия сякаш е от друга планета. После следва лекцията срещу Хърватия, при един от головете Меси сваля цената на Йошко Гвардиол поне с 10 милиона, след като три пъти успява да го заобиколи. Във финала геният от Росарио вкарва 2 гола и макар призът за голмайстор да отива при Килиан Мбапе, е повече от ясно кой ще бъде определен за играч номер 1 на турнира. Аржентина използва всичките си полеви играчи поне за 1 минута в хода на Световното първенство. Лионел Скалони не се притеснява и пуска на терена 24 различни футболисти, като единствените, които остават постоянно на пейката, са резервените вратари Херонимо Руи и Франко Армани.
По време на тази поредица никога не съм акцентирал изцяло върху финалните мачове, защото един турнир не може да бъде разглеждан толкова тесногръдо. Но в случая може би е редно да подходя по-различно, зашото финалът в Катар преди 4 години с право може да претендира да бъде най-великият някога. Можем да го разделим на няколко части.
Сегмент 1: Аржентина гази съперника и повежда с 2:0 още в самото начало на срещата и по всичко личи, че титлата ще отпътува за Южна Америка.
Сегмент 2: относително скучни около 50 минути, в които гаучосите държат далеч от вратата си „петлите“.
Сегмент 3: Шоуто на Килиан Мбапе, който в рамките на 120 секунди успява да вкара 2 гола сякаш от нищото и да възстанови равенството за огромно удоволствие на президента на Франция Емануел Макрон, чиято радост и невъздържано поведение в трибуните са показани по целия свят.
Сегмент 4: продълженията. В тях няма спокойна секунда, Аржентина пак повежда, Франция пак изравнява, пропуски, контраатаки, напрежение, сълзи от нерви. Килиан Мбапе става първият футболист след сър Джеф Хърст, реализирал хеттрик на финал на световно първенство. Но удивителното е, че дори това не стига на Франция.
Сегмент 5: текат последните секунди на второто продължение, намираме се в 123-ата минута. Топката магически попада у Рандал Коло Муани, който е сам срещу Емилиано Мартинес. Мечтата на Меси и Аржентина изгасва. В миг милиони сърца са разбити на пух и прах. Но не! Мартинес прави (вероятно) най-важното спасяване в историята на футбола, не просто в историята на Мондиалите и с крак предотвратява четвърти гол за Франция. Този миг е толкова определящ, че хората и до днес казват, че всъщност не Меси, а Мартинес осигури титлата на Аржентина. Самият вратар си татуира ситуацията на точното място, където го е ударила топката. Коло Муани признава в интервю две години по-късно, че още сънува шута си и знае, че пропускът ще го преследва до края на дните му:
„Аз винаги ще бъда онзи, който не успя да вкара в последната минута.“
Сегмент 6: психологията на дузпите е спечелана от Аржентина. Монтиел е последният, който праща топката във вратата, стотна по-късно настъпва същинска вакханалия на терена. Тичащи играчи, плачещи треньори, хора от щаба, които се прегръщат. Аржентина е световен шампион за първи път от 1986 година, а Меси е понесен на ръце със световната титла. Точно както Марадона преди почти 40 лета.
За едни тази история завърши с хепиенд. За други – с тъга и надежда, че всичко може да се подобри. Тази поредица също завършва тук. И нека в предстоящите 40 дни заедно да напишем следващата глава.
Чуй новините
Подкаст
