На Мондиала през 1982-а година за първи път участват 24 страни.
Снимка: БГНЕС
Слушай новината
Светът вече е готов за Зимните Олимпийски Игри в Милано/Кортина, до чието официално откриване остават около 48 часа. Ако сте ужасно нетърпеливи, то днес вече има състезания от турнира по кърлинг, така че може да загрявате за същинската част от шоуто. Ако пък и лятото не ви се струва чак толкова далеч и вече искате да започвате със залаганията между приятели кой ще стане световен шампион по футбол и кой ще бъде основният проблем на трите страни, които ще посрещнат Мондиала – то тогава нека ви предложа още една глава от поредицата, посветена на историите от световните шампионати. Отпрашваме към 1982 година – навлизаме все повече във времената, за които по-възрастните ви роднини могат да разказват!
Какво Световно първенство само! Домакинството на Испания е определено още в горещите летни дни на 1966. Тогава в Лондон се излъчват страните, които ще имат честта да посрещнат най-добрите и амбициозни футболни нации на три Мондиала – от 1974 та чак до 1982. Разбира се – както вероятно вече сте свикнали от предишните разкази – това решение далеч не се приема с особено въодушевление първоначално. През 1966 режимът на Франко все още властва с пълна сила в Испания и критиците безмилостно порицават ФИФА за циничното намерение да изпратят най-важното футболно състезание в държава, където диктатурата командва. Франсиско Франко обаче умира през 1975 и Испания поема по пътя към демокрацията. Ще бъде доста преувеличено, ако дръзнем да кажем, че седем лета по-късно всичко в страната се движи по мед и масло и не е останала и следа от предишния политически строй, но на пръв поглед поне опасенията за относителна свобода на словото са отстранени. Това обаче далеч не означава, че турнирът няма да се сблъска с други неочаквани кризисни точки, които ще оставят отпечатъка си: претъпкани до неузнаваемост стадиони, прекалено груба игра, слабо съдийство, странен формат и не на последно място – морална ерозия, породена главно от един конкретен двубой.
За първи път на Световно първенство участват 24 страни! И за първи път всички континенти имат свои представители, като дори Океания изпраща Нова Зеландия на турнира – за „кивитата“ това е дебют! Има още доста отбори, които за първи път озаряват Мондиала – това са още Камерун, Хондурас, Кувейт и Алжир. Повечето от тях вероятно едва ли си спомнят с особено добро първите си прояви на форума – Хондурас, да речем, губи с 1:10 от Унгария в първата групова фаза, което си остава най-голямото поражение в историята на световните финали и до момента, в който пиша тези редове. Знае ли човек – при поредното увеличаване броя на отборите това лято може пък и този рекорд да бъде коригиран. Без да подценявам уменията на новите кандидати за слава, които ще отидат в Съединените Щати, Мексико и Канада. Мачовете се играят на внушителните 17 стадиона в цели 14 различни, испански града. За последен път на световно първенство има две групови фази, като от 1986 турнирът е с нов формат. И по-добре. Втората групова фаза обаче е с 4 групи с по 3 отбора, като победителите продължават към полуфиналите, а останалите отпадат. Всичко това довежда до нетипичните обстоятелства на полуфиналите да са оцелели само европейски отбори – Западна Германия, Италия, Полша и Франция. Още по-любопитното е, че във втория групов етап, който включва 12 тима, едва 2 са извън Стария континент – Бразилия и Аржентина. За да бъде иронията пълна, те попадат в една и съща група в компанията на Италия. И отпадат.
Това Световно първенство ще бъде запомнено и по друга причина, за която можем да кажем, че донякъде успява да трансформира дефекта в ефект, на който се наслаждаваме и ние до днес. Намираме се в края на първата групова фаза. Западна Германия, Австрия, дебютантите от Алжир и Чили са попаднали в една група, която започва с фалстарт за фаворита и знаменита футболна „бомба“. „Пустинните лисици“ от Африка сюрпризират целия свят и побеждават Бундестима с 2:1! За първи път в историята на турнира африканци побеждават европейци! Преди срещата треньорът на германците Юп Дервал е категоричен, че ако неговият състав загуби двубоя, то той ще се прибере с влака до Германия, а не с чартъра. Ауч! Австрия побеждава Чили с 1:0, след което надделява над Алжир с 2:0. Във втория си мач Германия е далеч по-съсредоточена и постига рутинна победа с 4:1 над очевидния аутсайдер в хода на надпреварата Чили. Така идва пословичният трети рунд в групата. В онези години от ФИФА (пресметливо) не са чак толкова прозорливи. Алжир надделява над Чили с 3:2 и приключва групата с актив от 4 точки (тогава за успех все още се присъждат само по 2). Проблемът произлиза от недомислиците, последните мачове в групите да не се играят по едно и също време. Което отваря вратата за сериозната измама. Простите изчисления показват, че ако Западна Германия победи комшиите си от Австрия с 1:0, то и двата отбора спокойно ще продължат напред. Можете да отгатнете как приключва двубоят. Маншафтът повежда на съседите още в началото с гол на Хорст Хрубеш, след което мач … просто няма. Топката се подава в центъра на терена, а резултатът удовлетворява и двата състава за сметка на бедните дебютанти от Алжир. Тази среща получава прякора „Срама от Хихон“ и е позната на футболните историци по този начин и до днес. На стадиона в едноименния испански град публиката е бясна. Испанците веят бели кърпички в знак на несъгласие и скандират „вън“; алжирски фенове се опитват да нахлуят на игрището. Дори публиката, подкрепяща Германия, негодува с пълно право. „Билд“ излиза със заглавие „Срам за вас!“, коментаторът по ARD заявява, че „невинаги целта оправдава средствата“, а най-далеч стига колегата му от австрийската ORF, който в знак на протест отказва да каже и една дума в ефир в последните 30 минути от срещата, за което по-късно е порицан от самите играчи и щаба. И от двата отбора се опитват да опровергаят клеветите, макар че няма особена полза – всички са обидени от стореното от германците и австрийците, част от които десетилетия напред във времето ще признаят, че между двата отбора е имало спогодба преди срещата. И отново препратка към лятото на 2026 – съдбата избра, Австрия и Алжир отново да попаднат в една група и, бъдете сигурни – ще има много препратки към случилото се през 1982. В крайна сметка Западна Германия стига до финал тогава, където си намира майстора в лицето на Италия.
Чували сте клишето, че Скуадра адзура винаги започва бавно в турнирите и постепенно набира скорост и стига доста далеч. Всъщност такова клише не съществува преди Мондиала в Испания. Просто обяснение е, че италианците, които тогава са двукратни световни първенци, започват с победи на първенствата през 1966, 1970, 1974 и 1978. Кое точно е бавният старт? През 1982 обаче всичко това се променя и се ражда и популярното клише. И – гарантирам ви – с право. Италия започва ужасяващо – с три равенства – 0:0 с Полша, 1:1 с Перу и 1:1 с Камерун. Медиите в страната разкъсват състава, който преди началото на турнира е с доста скромни шансове за триумф – букмейкърите оценяват възможността на 18 към 1, което нарежда Скуадрата едва на седмо място. Всички очакват, че краят на авантюрата по испанските терени ще настъпи закономерно във втория групов етап, защото там съперници, както вече уточнихме, са Бразилия и Аржентина. И – о, небеса! Поредната магическа история от Мондиалите. Не знам дали този успех може да се съпоставя с инфарктните сцени от 1950 на Маракана или с „Чудото в Берн“ от 1954, но с оглед на това, че Световните първенства не са произвеждали чак такива сензации като крайни победители по подобие на Дания от Европейското първенство през 1992 или Гърция от шампионата на Стария континент през 2004, то спокойно мога да сложа третата световна титла на Италия в тази класация.
Селекционерът Енцо Беарцот е по-скоро тактик, отколкото класически футболен наставник. Страстен пушач, използващ лула, той изповядва атакуващ футбол, като иска от играчите си да предлагат атрактивен стил на игра. Идеология, която може и да заслужава уважение, но по никакъв начин не получава своята проекция на терена. Дори след първата групова фаза и безкрайните критики на журналистите, Беарцот обявява бойкот и забранява на хората от отбора да дават интервюта. Ние срещу вас! Подход, който дава резултат. Не и без помощта на голямата звезда в турнира – Паоло Роси, около когото в България витаят странни историi. Или по-точно странна история – в единствено число. Ражда се митът, че нападателят е лежал в затвора 3 години преди турнира за уреждане на мачове и е помилван специално за надпреварата в Испания. Което не е съвсем невярно, но определено е преувеличено. През 1978 Роси вече се е погрижил за имиджа си в световен план, вкарвайки 3 гола на предишния Мондиал. През 1980 обаче гръмва скандалът Тотонеро – манипулирането на футболни срещи на Ботуша е обявено публично и един от засегнатите е Роси. Само че той не прекарва и един ден зад решетките, а просто получава забрана да практикува футбол за 3 години, която по-късно е редуцирана на 2. Дори по средата на наказанието му той прави трансфер в Ювентус, което превръща историята в още по-невероятна. Но по-точна от ширещата се в България поради погрешна информация, разпространявана още от началото на 80-те. Така Паоло Роси напълно според закона се оказва в състава за Мондиал 1982. И нещата никак не започват добре – вече ви разказах за клишето. Абсурдно или не Паоло Роси става голмайстор на турнира с 6 попадения, макар да не вкарал нито един гол в първите 4 мача на Италия. Идва обаче датата 5 юли 1982, а в Барселона един срещу друг излизат едва успялата да постигне първа победа на турнира Италия срещу големия фаворит за трофея Бразилия. И Паоло Роси … вкарва хеттрик на Селесао за крайното 3:2, с което изпраща тима си напред и елиминира южноамериканците. Факт е, че както обикновено бразилците са безкрайно разсеяни в отбрана, но все пак това едва ли може да отнеме от постижението на италианския стрелец. Получил неочакван прилив на енергия и любовта на целия народ, който в миг забравя за тото-скандала, Роси вкарва още 2 гола на ½-финала срещу Полша за победата с 2:0. Идва финалът срещу Западна Германия, където Роси открива резултата. За нападател, който вкарва само 82 гола в Серия А в кариерата си, не е лошо постижение да бъде голмайстор на Световно първенство.
В състава на Скуадрата има и още доста играчи, чиито имена веднага се прочуват, а любителите на играта ги помнят дълго. Дзоф, Бергоми, Коловати, Конти, Алтобели, Джентиле, Тардели, Неслучайно оставих Марко Тардели на последно място, защото с него е свързван вероятно най-известния миг от турнира. На финала той успява да вкара гол за 2:0. Самият гол никак не е лош, но радостта на Тардели е тази, която остава в съзнанието на хората. Осъзнал, че е отбелязал, италианецът просто започва да бяга неукротимо в неизвестна посока и да крещи с всички сили „Гоооооол“! По-късно признава, че винаги е таял този вик някъде в себе си, просто в онази секунда той е видял бял свят. Самият финал приключва с успех от 3:1 за Скуадра адзура – удовлетворение за повечето неутрални фенове, които са обърнали гръб на германците, заради „Срама в Хихон“ по-рано в турнира и заради инцидента между Тони Шумахер и Патрик Батистон на полуфинала. Тогава легендарният германски вратар връхлетява по изключително груб начин французина и го контузва, което оставя много лошо впечатление.
Испания вероятно не е най-подходящият домакин, но се справя със задачата да произведе чудесно първенство. Италия вероятно не е най-подходящият шампион, но успява да се възползва от грешките на останалите, най-вече на Бразилия. А в една епоха, в която все повече започва да властва тактиката, а не импровизацията или индивидуалните умения, още едно световно първенство принадлежи на един човек. Ако героят през 1978 е Марио Кемпес, то през 1982 е Паоло Роси. През 1986 ще се роди „Божията ръка“ на Диего Армандо Марадона.
Чуй новините
Подкаст
