История на надеждата: От 1,150 кг при раждането до 11-годишно момче, благодарно за живота си

Всяко десето дете у нас се ражда преждевременно. А зад статистиката стоят хиляди истории на битки за живот. Темата е водеща и на петия Национален конгрес по неонатология, който се провежда в Свети Влас. Там специалисти от България и чужбина обсъждат развитието на грижата за най-малките пациенти и все по-високата преживяемост при недоносените бебета.

Росен е на 11 години и започва живота си с битка за оцеляване. Роден е по спешност едва в 27-ата гестационна седмица и с тегло 1 килограм и 150 грама.

Катерина Методиева, майка на Росен: "Екстремно недоносено дете. Беше на системи, вързан за апарати. Първо беше интубиран, после дишаше сам. И ето – виждате го колко е голям, въпреки всички трудности, които преживяхме."

Месеци наред Росен остава в Отделението по неонатология в УМБАЛ - Бургас. Днес се връща там вече пораснал – при хората, дали му шанс за живот.

Росен, 11 г.: "Благодарен съм, че успяха да ме спасят.“

Стиляна Томова, началник Отделение по неонатология в УМБАЛ - Бургас: "Някои деца се помнят цял живот. Той беше с усложнения от страна на белия дроб, инфекции във връзка с преждевременното раждане. Апаратурата става все по-сензитивна – да се подават адекватни количества кислород и правилни налягания при апаратите за обдишване."

Според Христо Мумджиев около 9% от новородените у нас са недоносени.

проф. д-р Христо Мумджиев, председател на Българската асоциация по неонатология: "Около 9% от новородените са недоносени - фактор от доста години.Този процент няма особена динамика през годините. За съжаление средноевропейският е около 6,5%. Факторите за недоносеността са и медицински, и социални, а според мен социалните имат много сериозно значение."

Специалистите отчитат сериозен напредък в неонатологичната грижа у нас и висока преживяемост при деца с тегло под килограм.

проф. д-р Христо Мумджиев, председател на Българската асоциация по неонатология: "Много повече от половината дечица преживяват. Проблемът не е само в преживяемостта, а в това да успеем да ги лекуваме така, че да станат нормални и пълноценни хора. И според мен има особени успехи в това направление."

Историите на деца като Росен днес вдъхват надежда на все повече семейства с подобна съдба.