История на парламентарните избори в България (ВИДЕО+СНИМКИ)

Елиана Димитрова
от Елиана Димитрова
14:10, 10.03.2021
Чете се за: 14:00 мин.
Политика
история парламентарните избори българия видеоснимки
Слушай новината

Първи избори

Първите избори в България се провеждат скоро след Освобождението - на 30 септември и 7 октомври 1879 година. Те са парламентарни избори за Първото обикновено народно събрание. Участват двете водещи политически сили - Либералната и Консервативната партия.

В "Къщата с часовника" заседава Първото обикновено народно събрание след Освобождението

Населението наброява 1 800 000 души. Своя глас упражняват над 270 000 души. Изборната активност е ниска - 32%. Побеждават либералите. Избрани са 158 депутати. Сред тях Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Стамболов.

С боб и царевица вместо бюлетини гласували българите след Освобождението

Княз Александър I Батенберг е недоволен от развоя на изборите и моли руския император за разрешение да разтури Народното събрание. Александър II не разрешава и Батенберг предлага на Петко Каравелов да състави кабинет.

Заключителен етап от изграждането на сградата на парламента

В крайна сметка на 24 ноември 1879 г. князът разпуска Народното събрание и съставя правителство, начело с епископ Климент, в което ръководна роля имат консерваторите.

Либерална партия: 224 134 гласа, 82,28%, 130 места

Консервативна партия: 48 270 гласа, 17,72%, 28 места

Невалидни бюлетини: няма

11-то Обикновено народно събрание

Избирателни права в началото

Търновската конституция регламентира избора на народните представители да се осъществява пряко от народа като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител. Мандатът на депутатите е тригодишен, а избираеми за народни представители са всички български граждани, които са "на възраст по-горе от 30 години и са грамотни". Колкото до избирателите - право да избират имат всички български граждани над 21 години и се ползват "с граждански и политически правдини". Жените не могат да гласуват. Тогава това е световна тенденция, тъй като идеята за политическите права на жените все още не съществува.

14-то Обикновено народно събрание

Изборите до Втората световна война

От 1890 до 1940 година са проведени избори за още двадесет и четири Обикновени народни събрания и четири Велики. Указите за изборите са издадени първо от княз Александър I Батенберг, а след това и от княз /цар/ Фердинанд и цар Борис III.

Например, изборите за Осмото обикновено народно събрание се провеждат на 10 септември 1894 година, печели ги Народната партия, а Алеко Константинов пише за тях фейлетона си "По "изборите" в Свищов".

Либералите и консерваторите се разрояват на различни партии. Създават се Народнолиберална партия, Прогресивнолиберална партия, Народна партия, Демократическа партия, БЗНС и т.н. През 1938 г. в парламентарните избори вече могат да гласуват и жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“. Неомъжените жени нямат право на глас. Жените могат да гласуват, но не и да бъдат избирани.

23-то обикновено народно събрание

Изборите от 1944 до 1989 година

След Деветосептемврийския преврат правителството на Отечествения фронт разпуска Двадесет и петото обикновено народно събрание и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа, през май 1945 година, то взима решение да се проведат избори за нов парламент.

Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите.

Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на „лица с фашистки прояви“. Кандидатите могат да представят управляващия Отечествен фронт, регистрираните политически партии и инициативни комитети.

Гласува се по пропорционална система. Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 година, но под натиска на представителите на Съединените щати и Великобритания са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон.

Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори и отказват да участват в тях. В условията на бойкот Отечественият фронт печели всички места в парламента при избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт като комунистите нямат мнозинство.

Общият брой на народните представители е 276. През 1944 година жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 годна в Двадесет и шестото обикновено народно събрание са избрани първите 16 жени- депутати.

БРП / комунисти /: 34,1%

БЗНС / казионен/: 34,1%

Народен съюз / Звено /: 16,2%

БСРП: 11,2%

Радикална партия: 4%

Независими: 0,4%

5-то ВНС

Изборите за Шестото Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени заедно със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание.

Гласуване на референдум за монархия или република - 1946 г., БНТ/Архив

Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия /комунисти/ получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.

Референдумът пък показва, че 95,6% от избирателите искат република и само 4,4% - монархия. Избирателната активност тук е 91,7 на сто. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях.

Референдумът република или монархия

На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. На 4 декември 1947 г. България приема втората в историята си конституция, останала като „Димитровска”.

В нея е записано, че мандатът на Народното събрание е четири години, а депутатите се избират на принципа 1 на 30 000 жители. Императивно се подчертава, че изборите се провеждат въз основа на всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. За пръв път в политическата практика на страната условията за упражняване на активно и пасивно избирателно право са напълно еднакви.

Избиратели са всички български граждани, навършили 18 години, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права.

Военнослужещите, които до 1945 г. като цяло са лишени или не се възползват от избирателните си права, сега вече също изрично са посочени като избиратели. Постепенно през годините на социализма партиите остават само две - БКП и БЗНС.

През 1986 г. например, за Деветото /или Тридесети петото обикновено народно събрание/ гласуват 99,91 % от избирателите. Избрани са 400 депутати - 69 % от БКП, 24,75 % от БЗНС и 6,25 % - безпартийни.

Тодор Живков гласува на изборите през 1986 г., БНТ/Архив

Изборите след 1990 година

Изборите за Седмо Велико народно събрание се провеждат на 10 юни 1990 година и са първите свободни и демократични избори в страната след 1931 година.

Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4%, Отечествения съюз – 0,5%. Избрани са 400 народни представители - 366 мъже и 34 жени.

Избори за ВНС през 1990 г., БНТ/Архив

Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната. Седмото велико народно събрание създава Конституцията на Република България.

Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Избори за ВНС през 1990 г., БНТ/Архив

На 13 октомври 1991 се провеждат и редовни парламентарни избори за Тридесет и шесто обикновено народно събрание. То е от 240 депутати.

Избирателната активност е 83, 9%. СДС печели с 34,36% от всички гласове, БСП е втора с 33,14% , ДПС се нарежда на трето място със 7,55%.

Обикновено народно събрание - 1991 г.

На следващите избори през 1994-та печели Демократичната левица. В парламента влизат още СДС, Народен съюз, ДПС, БББ. Събранието е разпуснато преждевременно заради дълбоката криза, в която навлиза страната.

Избори през 1994 г. Патриарх Максим гласува, хората не го пускат с предимство, защото било "демокрация", БНТ/Архив

На 19 април 1997 са проведени предсрочни парламентарни избори. Обединените демократични сили печелят 52,26 % от гласовете. Следват Демократичната левица, Обединението за национално спасение, Българската евролевица, БББ.

През 2001 година има избори за Тридесет и девето обикновено народно събрание. Печели новосфирмираното НДСВ, начело със Симеон Сакскобургготски, следват ОДС, Коалиция за България, ДПС.

Това е и народното събрание с най-висок процент жени - 26,2%.

Емблематичната сграда на парламента се използва от 1885 до 2020 година, когато НС е преместен в сградата на бившия Партиен дом.

Следващите парламентарни избори са през юни 2005-та. Начело са Коалиция за България, следват НДСВ, ДПС, Атака, ОДС, ДСБ, Български народен съюз. Първите три сили се обединяват в "Тройната коалиция", премиер е Сергей Станишев.

Изборите през 2009 г. са спечелени от новата партия ГЕРБ, начело с Бойко Борисов. Следват Коалиция за България, ДПС, Атака, Синята коалиция, РЗС. Избрано е първото правителство на Бойко Борисов.

След демократичните промени са избрани общо девет обикновени народни събрания.

Председатели на парламента са Стефан Савов, Александър Йорданов, Благовест Сендов, Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Борислав Великов, Георги Пирински, Цецка Цачева, Михаил Миков, Димитър Главчев, Цвета Караянчева. След редица недовършени мандати и извънредни парламентарни избори, сега, след 11 години, най-после предстоят редовни избори за Четиридесет и петото обикновено народно събрание.

От 1.09.2020 г. пленарните заседания се провеждат в новата зала "Света София"

Поглед отвътре: Как изглежда новата сграда на Народното събрание

Как става изборът на народните представители

От 1990 година насам изборите се насрочват с указ на президента на България.

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат.

През периода 1991 - 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи.

При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена. Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района.

През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система.

Всичко за предстоящия парламентарен вот можете да откриете на нашия специален сайт за изборите bntnews.bg/izbori2021

Снимки: Архив БНТ, интернет, БГНЕС

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Двама разследващи полицаи от ГПУ-Калотина са предадени на съд за изнудване
Двама разследващи полицаи от ГПУ-Калотина са предадени на съд за изнудване
Страхотно! Александър Лазаров отстрани №3 в схемата на турнир в Хърватия
Страхотно! Александър Лазаров отстрани №3 в схемата на турнир в Хърватия