История на ракията: Къде и кога се е появила огнената напитка?

На 14 февруари има една вечна дилема – виното или романтиката, но всеки избира кое да празнува, а някои и двете. Ракията обаче присъства неизменно в българската традиционна култура, а пък все още си няма официален празник.

Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва се обаче, че не е наша. Появява се през 8-и век, а спорът е между персийски и арабски алхимици.

"Алхимици, които са искали да получат не злато по изкуствен начин, а жива вода, но забележете – всичко е само с една единствена цел получаването на медицински еликсири. Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо. Но знаете кога едно нещо е лекарство, кога е отрова – всичко зависи от мярката", каза доц. д-р Ангел Янков, етнограф.

По-късно, когато ракията се превръща в удоволствие, получава и името си.

"Предполага се, че идва от арабската дума "ракъ", което означава пот и тук вече са интерпретациите – заради капките, които капят на казана или според други, че като пиеш ракия се изпотяваш", разказва доц. д-р Ангел Янков.

• Как се изработват традиционни съдове за ракия и вино?

И ако днес свързваме любовта с виното, то назад в българския фолклор е ракията.

"Ракията кога има обредна функция, силна сакрална функция, когато се създава нещо ново. Това е първата брачна нощ, тогава се пие блага ракия. Ракията вече е културен продукт, виното може да стане от само себе си, а ракията вече изисква намесата на човек", каза още етнографът.

А ракиджийската култура не изчезва, напротив. Иван Пеев е пето поколение в семейство на любители на огнената напитка, които я произвеждат за домашна употреба:

"Първият казан, самостоятелен, беше да кажем някъде на 18 г. бях... Най-вече радостта, която тази напитка предизвиква на масата, когато се събере цялото семейство и всеки започне да се хвали кой каква ракия е произвел, от какви плодове и оттам се запали и моят интерес."

Сам се грижи и за семейното лозе:

"Гроздето е според това каква реколта имаме всяка година. Някой път повече мускат, някой път хамбургски мискет. Имаме лозя в Поморийско, които са различни, не е само един сорт, така че може да се каже, че е букет от различни сортове."

"Книжката има интересна история. Първо да започнем с това, че ние си имаме в музея казан за ракия. Това е моят семеен казан всъщност, от баща ми, вечна му памет, останал. Помолихме бургаските поети да ни дойдат на гости, направихме демонстрацията за ракията и бургаските поети, докато тече тази демонстрация, написаха 20 стихотворения, които да отпечатаме в книжка и всъщност тази книжка се превърна в нещо изключително любопитно, понеже дори от Лом ни се обадиха и поискаха книжка за там, за да подаряват", разказа Милен Николов, директор на Регионален исторически музей – Бургас.

• Фестивал на ракията в София събра десетки производители и любители

Попитахме и бургазлии каква ракия предпочитат, но останахме малко изненадани, че не намерихме много любители.

Петър Петров: "Уиски пия само."

Петко Петков: "Пия, ама предпочитам водката."

Атанас Монев: "По някой път за компания, за дух."

Божидар Добаринов: "Предпочитам домашна. БНТ: Вие ли си я правите? – А не, не, не. Комшиите ми я дават, от време на време."

БНТ: Кога е ракиено време?

Петър Петров: "На обяд, вечерно време не се пие ракия. Това е народно поверие: Казват - аре, че стана ракиено време."

Зорка: "Само за мъжете. БНТ: Вие не обичате? – Не обичам, аз имам кръвно."

И без значение кой какво празнува днес, наша ли е или не, със сигурност тази вечер много българи ще си сипят по една ракия, както си му е редът.

Репортаж: Давид Сукнаров, Мила Николова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News