Броят на делфините в българските териториални води се е увеличил значително – показва изследване на екип международни учени на борда на кораба на „Грийнпийс“. Но за съжаление, причините за това не са положителни. Какви други промени отчитат в поведението на морските бозайници и на какво се дължат?
Не, те не се радват да ни видят, нито са любопитни да ни опознаят. Но са достатъчно интелигентни, за да не се страхуват от кораба и да яхнат вълните, които той създава. Правят го сега, правили са го и преди хиляди години с ветроходите. И хал хабер си нямат, че в момента са обект на изследване.
Димитър Попов – морски биолог, „Зелени Балкани“: "Правим проучване на разпространение и численост на морските бозайници, на китоподобните в южната част на българския шелф."
Миглена Антонова – директор „Грийнпийс“-България: "За да разберем повече за живота им в Черно море и как да ги опазваме."
Мартин Томов – координатор кампании, „Грийнпийс“ – България: „Изследването е в защитена зона Ропотамо, която именно беше посочена от учените от Института по океанология като най-добре запазена, но също и най-силно експлоатирана – най-подходящо да се създаде първият морски резерват в страната.“
Черно море е дом на три вида делфини – обикновени, като тези, които се прескачат на носа, бутилконоси или афалини и морските свине, или муткури. Какво се случва с техните популации при толкова много заплахи като войната и затоплянето – последното проучване е на Института по океанология от 2017 година.
Димитър Попов – морски биолог, „Зелени Балкани“: „Това беше, за съжаление, единственото такова проучване във връзка с ангажиментите на България по Рамковата директива за морска среда. Значи вече имаме 9 години, откакто не е правен такъв мониторинг.“
Екипът учени е международен, но как делфините се справят с промените сега е от особен интерес за украинските морски биолози.
Д-р Карина Вишнякова – морски биолог, Украински център по екология на морето: „Заплахите от войната са свързани с шумовото замърсяване от огромните военноморски действия, от експлозиите и токсичното замърсяване.“
Изследването сега е много обещаващо, защото корабът на „Грийнпийс“ предоставя един много важен инструмент. Хидрофон или воден микрофон, с който могат да запишат и анализират комуникацията между делфините.
Мартин Томов – координатор кампании, „Грийнпийс“ – България: „Благодарение на този хидрофон успяваме да разпознаем добре делфините и различните видове от тях. Всъщност има гигантски кабел, който се влачи 350 метра зад кораба. И е доста тежък физически труд да се изкара толкова назад от кораба.“
Прилича на обикновен маркуч, но е пълен с минерално масло, което изолира пиезокристалите вътре от механичните вълни, за да улавят само фините вибрации на звуковите, дори и ултразвуковите вълни.
Робърт Циглицки – „Грийнпийс“ – Централна и Източна Европа: „Този звук е добре познат и щраканията са много ясни. Но не можем да чуем сигналите на морските свине. Те работят на много високи честоти, които не се улавят от човешкото ухо.“
Димитър Попов – морски биолог, „Зелени Балкани“: "При делфините проучванията на социалните комуникации, на сигналите между тях, които най-често, освен кликове, включват и подсвирвания, така наречените, са доста по-широко проучени. Но езикът на черноморските муткури акустично е много по-различен спрямо делфините. Той е с много по-висока честота – неговият биосонар."
Така че единственият шанс да се засекат муткурите е с хидрофона.
Робърт Циглицки – „Грийнпийс“-Централна и Източна Европа: "Това са точно характеристиките, които търсим, защото щраканията на муткурите са около 130 килохерца. Ето това е гласът на морската свиня."
И въпреки че морските свине не ни се представиха така атрактивно, като обикновените делфини, те определено са наблизо. Дори са много повече. Преобладаващият вид за нашия шелф.
Димитър Попов – морски биолог, „Зелени Балкани“: "В момента събирането на акустични данни в дългосрочен план ще даде материал за последващо изследване, проучване и търсене на модели за комуникация между тях."
Познавайки езика или акустичния профил на морските свине, например, може да се настроят по-прецизно пингерите или малки звукови маяци да издават тревожни сигнали. Прикрепени към рибарските мрежи, могат да предотвратят заплитането и смъртта на стотици муткури.
Д-р Карина Вишнякова – морски биолог – Украински център по екология на морето: "Най-голямата заплаха за муткурите беше и си остава придънните мрежи за улов на калкани. Често се оплитат в тях, което може да се избегне."
Разбира се, бойните действия са другата голяма заплаха за делфините и в наши води определено намират защита много бежанци от войната.
Димитър Попов – морски биолог, „Зелени Балкани“: "Отчитахме няколко пъти такива изключително високи показатели за численост и плътност в българските води, които донякъде ги отдаваме на последиците именно от повишеното шумово замърсяване."
Освен това делфините трябва да се адаптират към другата сериозна промяна, като затоплянето на водата. Тя принуждава пасажите риба, с която се хранят, да мигрират по-надълбоко, където водата е по-студена и с повече кислород.
Миглена Антонова – директор „Грийнпийс“-България: "През втората половина на август месец много голяма част от обикновените делфини например са в по-студените води, след 20-тата миля и още повече навътре в морето."
Което донякъде обяснява липсата сега на морските бозайници в по-плиткия шелф. Но дали и как тези промени ще се отразят на поведението им, са въпроси, които изискват редовно и дългогодишно наблюдение и анализи.
Робърт Циглицки – „Грийнпийс“-Централна и Източна Европа: "Например обикновените делфини, които снимахме за фотоидентификация, нямат белези от битки или друга агресия. От една страна, това ще ни затрудни в тяхната идентификация. Но от друга – показва, че нивото на агресия сред популацията в Черно море е много по-ниско в сравнение с обикновените делфини, които познаваме от Атлантика или дори Адриатика."
Това е първото изследване на морските бозайници толкова навътре в морето и през август. Данните за нашите делфини са твърде оскъдни, за да може да се формират ефективни мерки за защита. Или поне за намаляване на щетите. Като прецизиране на времето и мястото на военноморските учения, например. Вместо това, България отново е заплашена от наказателна процедура, че не изпълнява ангажиментите си по директивата за морска среда.
Чуй новините
Подкаст
