Всеки втори служител у нас страда от високо ниво на стрес

Всеки втори служител у нас страда от високо ниво на стрес. Това показва проучване на Българската стопанска камара, Министерството на труда и КНСБ. Изследвани са 30 предприятия от пет икономически сектора. Според работодателите обаче подобна е ситуацията и в останалите дружества у нас. Годишно икономиката в България губи около 400 млн. евро заради последствията от висок стрес при служителите, показват още данните на Стопанската камара. В Европа загубите са за над 500 млрд. евро. Все още обаче остават малко мениджърите у нас, които осъзнават сериозността на проблема. Защо?

Преди шест години Ралица изкарва много пари и обикаля целия свят, грижи се за две малки деца и така, докато организмът ѝ един ден отказва.

Ралица Пейчева - Татон: „Аз винаги съм била човек, който иска да прави повече и повече, и повече, винаги готова, перфекционистка, с много интереси, с много активен социален живот. Аз психически не разпознавах стреса, аз се чувствах много добре. Една сутрин, докато си пиех кафето, малко след като станах, всъщност се събудих със световъртеж.“

Първоначално тя не осъзнава какво се случва, търси физически проблем и не иска да го приеме.

Ралица Пейчева - Татон: „Начинът, по който се справях с проблемите, е да продължавам да работя много и аз продължавах да си работя. В един момент световъртежите се засилиха толкова много, че аз легнах и не можех да стана два месеца.“

И така започва да ходи на психолог и терапия. Сега Ралица вече не е част от корпоративния свят, но отново работи и помага и на други в подобна на нейната ситуация с традиционната китайска медицина.

Ралица Пейчева - Татон: „Днес печеля много по-малко пари, но съм много по-щастлива. Научих се да почивам активно. Какво означава това – да се научиш да правиш нещата бавно, да отделяш време за тях, да не мислиш постоянно кое е следващото, кое следващото.“

Случаите като този на Ралица не са единични. Съвместно изследване на БСК, социалното министерство и КНСБ показва, че над 46% от хората страдат от напреднал или хроничен стрес. Изследвани са пет сектора, интервюирани са повече от 700 души.

Томчо Томов, Българска стопанска камара: „Този път искахме да изследваме сектори извън индустрията и да се съсредоточим върху сектори извън материалната сфера, извън производството, като здравеопазване, култура.“

Изследват още туризма, търговията на едро и дребно и хранително-вкусовата промишленост. Резултатите показват, че основните причини за високото ниво на стрес у нас са недостатъчната оценка и признание, натовареността и лошите отношения на работното място. Също така несигурността и лошата организация.

Слави Стоев, организационен психолог, подкаст „Естествен интелект“: „Професионалното изтощение в България влиза на фона на едно общо социално изтощение, тоест ние живеем в една среда, която определяме като изморителна, негрижовна, среда, на която не може да се вярва.“

Това се съчетава и с нездравословния живот. Изследването показва, че жените страдат от прекомерен стрес повече от мъжете, а най-стресирани са хората на възраст между 35 и 44 години.

Слави Стоев, организационен психолог, подкаст „Естествен интелект“: „Изобщо стресът и бърнаутът е характерен там, където има емоционално въздействие, където има активно общуване, взаимодействие с хора.“

Лошото психично състояние на хората влошава тяхната работа и оттам резултатите на бизнеса. Отделно прекомерният стрес води до болести и оттам до още загуби. Компаниите у нас обаче не са подготвени да вземат мерки.

Томчо Томов, Българска стопанска камара: „Нямат инструменти да изследват, да управляват стреса, решенията се взимат много често интуитивно, мерките се провеждат на основата на добрата воля, на опита на съответния мениджър.“

Слави Стоев, организационен психолог, подкаст „Естествен интелект“: „Работодателите са най-ниско посочваните от хората като подкрепящи ги като грижа за психичното здраве и основното, което българският работодател, най-масовото, което прави, е, че управлява работното натоварване. Добрият бащица, който се грижи, добрият бащица, който казва: „Това добиче е много изморено, дай малко ще го пощадим.“

Намаляването на натоварването обаче рядко е решение.

Слави Стоев, организационен психолог, подкаст „Естествен интелект“: „Инвестицията в добрия социален и емоционален климат на работа е доказано пряко свързана с качеството на прилагане на уменията на хората, придържане към ролята и процесите, които се предполага, нивото на желание и взаимопомощ и нивото да постигам въобще нещо с тези хора.“

Психологът е категоричен, че не е важно колегите да се харесват, но да си имат доверие в работата. След това следва надграждането на средата, оценка и признание на заслугите.