Как древен Рим организира движението по пътищата - новини от крепостта Димум в Белене

Археологическите проучвания на римската крепост и митница Димум в Белене дадоха изненадващи резултати, които учените се опитват да разгадаят. Какво в 4-ти век е принудило римляните да нарушат важни принципи във военната организация и е била запушена важна улица? Отговорите заедно с археолозите търсят Мария Чернева и оператора Анна Андреева в рубриката "Новини от миналото".

Проучването на първата римска крепост по нашите земи може да даде доста отговори, които науката отдавна търси. Разкриването на източната порта на кастела вече изяснява доста въпроси. Един от редките случаи, в които крепостта има две врати - за влизане и за излизане. Освен че са измислили еднопосочното движение, ако имаха коли щяхме да кажем, че воланът им е от ляво. От портата са останали само праговете. Но и те са достатъчни, за да дадат представа за големите размери.

"Тук е била настанена конна част. Конниците не могат да слизат от коня, за да влязат или излязат от крепостта. От единия проход влизат, през другия излизат", каза доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки.

Този организация на движението е осигурявала бърза реакция на бойните единици, които в случай на нужда или опасност, са имали 15 - 20 минути, за да напуснат крепостта.

"Димум е един от кастелите, които охраняват легионният лагер край Свищов - Нове и затова тази порта им е била много важна. Особено в ранният период, в който те все пак още не са се чувствали сигурни във завзетите тракийски земи", каза доц. Гергана Кабакчиева.

И портата би трябвало да е свързана с крайдунавския път, който Рим строи, за да може да пази границите на империята. Грандиозно съоръжение, което обаче тук все още се губи.

"Римляните първите, които организират пътищата като пътна система, което означава че имаме добре павирани пътища, имаме и организация на пътищата, имаме и места, където сменят конете, където нощуват хората, на ден са изминавани около 30-35 километра, не повече", каза Кабакчиева.

Проучванията сега или организацията на движението в крепостта, дават някои насоки за мястото на пътя. Около вътрешните стени на всеки военен кастел има широка улица – виа Сагуларис.

"Едно пространство, в което войниците винаги могат свободно да се движат – как иначе ще се изнесат за 20 - 30 минути иначе, ако нямат свободно пространство", обясни Кабакчиева.

И като се има предвид традиционната военна дисциплина, следите от късно строената ковачница, която затапва виа Сагуларис и запушва и един от входовете, изумява учените.

"Когато съществува тази работилница, Димум се готви за една войната между римляни и готи. Тази огромна канара е била използвана като работна маса за изковаването на различни предмети. Намерили сме 6 малки работни пещи, което означава, че майсторите са били поне шест", казва още доц. Гергана Кабакчиева.

Изглежда ковачницата за оръжия е станала по-важна от обичайния ред и движение в крепостта. Но наличието ѝ точно през входа на източната порта, означава, че не е била пряка връзка с главния път. Или той не е следвал стриктно очертанията на брега и трябва да се търси на юг. Още повече, че източната порта по-късно е била дори зазидана изцяло.

"Това се прави често в късната античност, с цел да има по-малко достъп - колкото повече отвори, толкова повече възможности те да бъдат преодолени. Функциите си тази крепост губи в края на тази война. Тя вече не е военна крепост, върху останките от железарската работилница се появяват жилища - намерили сме в две от тях тъкачни станове", разказа Кабакчиева.

По всяка вероятност това са жилищата на федератите или готите, с които Рим сключва примирие и договор да пазят границите. До 6-ти век, когато заплахата от варварски нашествия принуждава империята да възстанови долно-дунавската граница и крепостите по нея, в това число и Димум. От този период е и странното приспособление, което учените нарекли шеговито – шейкър за боя.

"Рядко се намират съдове, в които има червена боя. Първо червената боя е била доста скъпа и не е можело навсякъде да се правят червени стенописи. Но художникът приключва всяка вечер и на другия ден трябва да продължи работа и да не му застива боята. Той си е сложил малко речни камъни и действително това прилича на шейкър, защото той си разклаща амфорката, червената боя вече си е червена боя", казва още доц. Гергана Кабакчиева.

Крепостта остава военна до края на 11 - 12 век, след което постепенно изчезва. Местните скали са по-меки и хората през вековете разграждат кастела, за да направят основи на къщите си.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube