Пред величествения Монумент на свободата - наричан Паметникът на паметниците - говорят наследниците на тези, които го съградиха с ръцете си, за да остане във времето.
Христо Гъдев: Шипка е едно от кръстните места, защото българският народ е разбрал не само къде, кога и къде е изгряла свободата на България и то с цената на хиляди жертви. Баща ни често ни е водил на паметника с чувство за голяма гордост. Той спечелва търга за монтирането на лъва. И с това той става един от строителите на паметника.
Как се гради памет и паметник - камък по камък. Всеки дава своята лепта - с пари или с труд. В студ и в дъжд.
Дарина Билярска- Централен държавен архив: Казват, че докато се строял паметмникът, на пет пъти той е удрян от мълния.
Христо Гъдев: Имало е случаи, когато по време на работа от ръцете им излизали искри.
Дарина Билярска - Централен държавен архив: Мечка е нападала палатките, вълци са виели късно есен.
Христо Гъдев: Обаче духът е бил много голям и продължават да работят. Една сутрин стават - гледат магарето изяло чертежите на паметника. Останал само ликът на лъва. Наложило се да направят нови чертежи.
И според чертежите - лъвът трябвало да бъде на върха, да завършва паметника.
Дарина Билярска - Централен държавен архив: Прави се един макет и се вижда, че ако се постави огромният лъв, който е широк 8 метра и висок 4 метра, някак си няма да се вижда добре.
Христо Гъдев: Плюс това при тамошните условия нямаше как да се вдигне тая голяма тежест горе и след това се спират на идеята да бъде долу на една от площадките.
12 тона в 53 части извисяват величествения лъв.
Дарина Билярска- Централен държавен архив: Той е паметник на паметниците.
И до днес - той - лъвът е там - да пази дома на свободата.
Чуй новините
Подкаст
