Как еврозоната промени паричната политика в Хърватия?

Проф. д-р Марияна Иванов - преподавател във Факултет по икономика в университета в Загреб коментира хърватския опит по пътя на еврозоната в рубриката "Лични финанси" в "Денят започва".

Как еврозоната промени паричната политика в Хърватия?

Финансовите пазари в Хърватия все още са много неразвити и на относително ниско ниво на развитие. А за нашата икономика всъщност са по-добри някои традиционни и административни инструменти на паричната политика като задължителните резерви.

Какво се случи, когато въведохме еврото?

Излишните резерви на търговските банки се увеличиха значително, тъй като задължителните резерви на търговските банки намаляха. И това стимулира по-висока кредитна активност на търговските банки в период, когато инфлацията в Хърватия беше много висока. Освен това, лихвените проценти в Хърватия се повишиха след въвеждането на еврото в резултат на по-рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Но това увеличение на лихвените проценти в Хърватия всъщност беше по-ниско, отколкото в други страни.

Защо?

Защото търговските банки в Хърватия имат огромно количество свръхрезерви и успяха да увеличат предлагането на кредити. По-ниският лихвен процент, сравнително по-ниският в сравнение с други страни, стимулира търсенето на кредити, особено търсенето на жилищни кредити. Освен това, това беше период, в който недвижимите имоти започнаха да растат значително в Хърватия. И много хора се опитаха да съберат жилищни заеми в момент, когато цените на недвижимите имоти не се повишиха повече. Така че този ефект всъщност не беше добър за хърватската икономика. Освен това, в този момент регистрираме много висок процент на инфлация в сравнение с други членове на еврозоната.

Но ЕЦБ провежда експанзионистична парична политика и намалява лихвените проценти през последната година. Може би това няма да ги промени в този момент. Но експанзионистичната парична политика на ЕЦБ в този момент е добра за Франция, защото инфлацията във Франция е твърде ниска.Това е добре за Германия, защото икономическият растеж в Германия е твърде нисък. Но в Хърватия имаме висока инфлация, по-силен икономически растеж, по-висока инвестиционна активност в икономиката, по-висок ръст на вътрешното търсене, личното потребление, правителственото потребление. И всичко това оказва натиск върху по-висока инфлация.

И освен това търговските банки одобряват повече заеми в ситуация, когато лихвените проценти отново намаляват. Така че тази експанзионистична парична политика на ЕЦБ в този момент всъщност не е добра за Хърватия. Въпреки това, тя е добра за средното ниво в еврозоната и особено за най-големите икономики като Германия, като Франция. И освен това трябва да знаем как ЕЦБ изчислява целевото ниво на инфлация от 2%. Това целево ниво зависи повече от инфлацията в Германия, Франция и Италия, отколкото от инфлацията в малки икономики като Хърватия. Нашият дял в изчисляването на този процент на инфлация е 0,7. Делът на Германия е 26%. Делът на Франция е 20%. Когато България въведе еврото, вашият дял ще бъде 1,1 или 1,2. Така че вашият дял ще бъде сравнително малък и ако регистрирате по-висока инфлация от средната за еврозоната и особено за най-голямата икономика, ЕЦБ няма да се интересува толкова от по-високата ви инфлация.

Какво е вашето мнение за фискалната политика на правителството след приемането на еврото? Все още ли отговарят на критериите от Маастрихт?

В този момент съотношението между държавния дълг и номиналния БВП намалява от година на година. Така че ние по-добре отговаряме на тези критерии от Маастрихт. Но държавният дълг е сравнително висок. Това е в рамките на критериите от Маастрихт. На ниво 3 или по-ниско процента от БВП. Но мисля, че фискалната дисциплина на правителството всъщност намаля след въвеждането на еврото. А именно, нашето правителство има бюджетен дефицит в годините, когато Хърватия отбелязва икономически растеж. Това не е типична ситуация. Бюджетният дефицит обикновено се увеличава в периоди на лоша икономика. Сега живеем в период, когато имаме един от най-високите темпове на растеж на БВП в еврозоната. Така че, на практика, правителството увеличава разходите повече от увеличението на държавните приходи. И създава бюджетен дефицит. Въпреки това, трябва ли да запазим тази ситуация за бъдещето, когато икономическият растеж ще бъде по-нисък? И особено за ситуацията, когато рецесията отново започне в европейските икономики. Знаем, че рецесията е възможна в Съединените щати. Всеки път, когато Съединените щати регистрират рецесия, в европейските страни имаме допълнителен проблем.

Освен това имаме проблеми с износа в Съединените щати. Така че има много причини, поради които Европейският съюз може отново да изпадне в рецесия. И при такива обстоятелства, ако нашето правителство няма адекватна фискална дисциплина, ще регистрираме по-висок дефицит, по-голямо увеличение на публичния дълг. А именно, съотношението между публичния дълг и номиналния БВП намалява. Но номиналният размер на публичния дълг се увеличава всяка година, защото имаме дефицит. Така че мисля, че правителството не се грижи достатъчно за бъдещето. В този момент. Но това не е типично само за Хърватия. Това е типично за всички страни, които въвеждат еврото. Освен това, защото загубихме възможността да използваме свръхмонетарна политика. А правителството използва фискална политика, за да постигне някои ползи за хърватската икономика. Например, нашето правителство значително увеличи заплатите в публичния сектор миналата година. В някои случаи това увеличение на заплатите е било 24%.

Средните брутни заплати в Хърватия са се увеличили с 15% през 2023 г. и 2024 г. Правителството реши да увеличи минималните заплати. Така че, имаме ситуация, в която заплатите се увеличават както в публичния, така и в частния сектор. По този начин се стимулира по-висок икономически растеж, но и по-висока инфлация. И по този начин правителството може би събира повече приходи, защото приходите, свързани с данък добавена стойност в магазините, се увеличават. Но в бъдеще може би тези приходи няма да се увеличат по същия начин. Така че пространството за някаква бъдеща фискална политика всъщност ще се увеличи.