Как Латвия се справи с евроскептицизма: Специално интервю пред БНТ с Валдис Домбровскис

България трябва да заложи 3% дефицит в новия бюджет, за да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 година, а за инфлацията ще бъдат използвани същите критерии като тези за Хърватия. Това остават критериите за нас - обяви специално за БНТ заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис в родната му страна - Латвия. Рига се присъедини към еврозоната преди почти 10 години.

Как животът на латвийците се промени през тези години, станаха ли по-високи доходите им, какви бяха страховете им?

15 години след създаването на еврото, Латвия става 18-ият член на еврозоната в началото на 2014 година. Процесът на присъединяването тече, докато Европа е разтърсена от дългова криза, а самата латвийска икономика е премазана от финансовата криза през 2008 година. Когато страната се присъединява към еврозоната, БВП на глава от населението на Латвия е с 36% по-нисък от средния в Европейския съюз.

Процесът на присъединяване на Латвия в еврозоната много наподобява този у нас - страх от това, че цените ще станат високи, а заплатите ниски, латвийският лат е фиксиран към еврото, евроскептични партии водят разгорещена кампания срещу общата европейска валута - всичко това изчезва само за една нощ - нощта, в която Латвия приема общата европейска валута.

Тогава настоящият заместник председател на Еврокомисията Валдис Домбровскис е премиер на Латвия.

"Обществената подкрепа, когато се подготвяхме за въвеждането на еврото в Латвия, беше много ниска - около 30%, но това се промени много бързо след присъединяването към еврозоната и сега около 80 на сто от латвийците подкрепят еврото", каза Домбровскис пред БНТ.

На церемония в Рига той подписва първата банкнота от 10 евро, която тегли от латвийски банкомат, а в момента тя е изложена в Латвийската централна банка. В бившия трезор, в който са съхранявани латвийските латове, сега има експозиция, която показва пътя на страната към еврозоната.

Още през 2005 година латвийският лат е обвързан към курса на еврото и Рига така или иначе не е имала независима монетарна политика, обяснява гуверньорът на централната банка в Рига - Мартинш Казакс.

"Да бъдем искрени - още преди да се присъединим ние така или иначе нямахме независима монетарна политика. Ние сме част от Европейския съюз, търгуваме в евро, в много отношения ползвахме еврото. Ако погледнем преди 2014 година портфолиото на заемите - повечето от тях бяха в евро. Цялата тази монетарна независимост беше чисто илюзорна", каза Мартинш Казакс - гуверньор на Латвийската централна банка.

Почти 10 години по-късно Мартинш Казакс признава, че еврото не е магическа пръчка, която прави една държава богата.

"Еврото не е безплатен обяд в смисъл, че всички структурни проблеми не изчезват магически. Не, монетарната политика, достъпът до финансовите пазари са само част от елементите на една икономика. Например ако искате да подобрите здравеопазването, образованието или продуктивността на икономиката - това са все национални политики. Но като членове на еврозоната имаме достъп до по-евтино финансиране, за да реформираме тези системи", каза Мартинш Казакс.

Както България, така и Латвия влиза в клуба на еврото с много по-ниски доходи на хората в сравение с другите членки. От латвийското Министерство на финансите смятат, че няма достоверност в аргументите България да не влиза в еврозоната, докато не стигне поне половината от доходите на останалите държави-членки.

"И въпросът е - как въвеждането на еврото ще навреди на държави с по- слаба икономика, особено ако вече националната валута е вързана с общата европейска валута. Да, някои казват, че това е технически въпрос и трябва да се отвържат валутите и да си използваме нашата собствена. По какъв начин ще я използваме - като принтираме пари, защото един от начините за увеличаване на конкурентоспособността е да се стимулира износът - това става като принтираме наши пари, заплатите ни да са по-ниски - така за бизнесът е добре - има евтина работна ръка, която да произвежда евтини продукти за износ. Така икономиката ще расте, но кой ще плати цената - хората", каза Нилс Сакс - директор “Фискална политика” - Министерство на финансите на Латвия.

След влизането в еврозоната инфлацията в Латвия е под половин процент, а тогава страховете на хората са били същите както и у нас - от високите цени и ниските заплати.

"На мен не ми пречеха новите цени, бяха малко по-ниски, отколкото в Европа. Но за повечето хора цените се увеличиха много рязко, защото нямаше закон, който да не позволяваше покачване", казва Янисон.

Но години по-късно равносметката е, че заплатите растат.

"Вдигна се заплатата ми. Увеличава се всеки две години, понякога не е пропорционално на вдигането на разходите за живот, но заплатата ми расте стабилно", казва Мария.

Сега Латвия е с една от най-високите инфлации в еврозоната - 20% - още едно доказателство, че еврото не решава всички проблеми, а в основата на икономиката продължават да стоят националните политики.

За България най-близката дата за присъединяване остава началото на 2025 година. Доклади за конвергенцията се изготвят на всеки две години, а следващият ще е през април 2024 година. В него ще бъдат отразени и показателите на страната ни по Маастрихтските критерии - инфлация, външен дълг, бюджетен дефицит.

"Ще използваме същата методология, ще направим същия анализ както и в случая с Хърватия. Изключихме държавите, които имат нетипично ниска инфлация и те не бяха включени в изчисляването на Маастрихтските критерии за инфлация. Абсолютно същата методология ще бъде използвана и за България", каза Валдис Домбровскис.

Остава и изискването за останалите Маастрихтски критерии.

"3% бюджетен дефицит и дълг от 60% от БВП - бих казал, че България традиционно има много добра фискална дисциплина, има вторият най- нисък държавен дълг в Европейския съюз - 20 и няколко процента дълг е много далеч от Маастрихтския критерий. А що се отнася до бюджетни дефицит - важно е той да остане под 3%", допълни Домбровскис.

Инфлацията ни трябва да е с максимум 1,5% по-висока от тази в трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната - точният процент ще бъде отразен в доклада през април 2024 година.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube