България изостава от другите страни в региона по отношение на въвеждането на зелена енергия и развитие на кръговата икономика. Едва 25% от фирмите у нас инвестират в зелени технологии, което да доведе до намаляване на разходите им за електроенергия и емисиите парникови газове.
Съвсем скоро водата която ще постъпи в пречиствателната станция на София ще се превърне в биогаз, електричество и тор. Отпадните води преминат през три етапа на пречистване. В рамките на процеса се отделят и тежки калови частици. Те, заедно с активна биомаса, се изпращат в анаеробни стабилизатори в метанстанциите, където се случва производството на биогаз, който пък се превръща в топлинна и електрическа енергия.

"Това е уникалното, защото много пречиствателни станции в Европа около 50 - 60% от енергията използват от собствени източници. А ние произвеждаме над 117%, т.е. освен това, което произвеждаме и задоволяваме собствените нужди, ние успяваме и да продаваме в мрежата около 17%, с което си помагаме в обслужването на обекта. След това имаме утайките, които са почвен обогатител. Ние предоставяме на земеделските производители в региона", обясни Станислав Станев, заместник-директор "Софийска вода".
А утайката от процеса по създаване на енергия се използва от фермерите за тор. В момента се изгражда нова инсталация, с която да се постигне дори повече.
"Ние ще постигнем по-малък обем за по-лесно транспортиране и ще има възможност да увеличим добива на биогаз с около 15 - 20% което ще ни помогне за още по-голяма енергийна ефективност на станцията", каза още Станев.
Столичната пречиствателна станция е една от малкото в Европа, които са сто процента енергийно независими. Въпреки ползите, повечето предприятия у нас не инвестират в енергийна ефективност.

"В България има един климат на подпомагане чрез субсидии на бизнеса - това намалява инициативата от страна на бизнеса да търси пазарни начини да постигне по-висока конкурентоспособност чрез такива инвестиции в зелена енергия", поясни Костанца Рангелова, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
Вместо енергийни помощи за бизнеса трябва да има стимули за инвестиции в зелена енергия.
"В интерес на обществото е държавният бюджет да се използва умно, за да може в дългосрочен план да се използва по-малко и именно от тази гледна точка е много по-добре да използваме сега шанса. Да инвестираме така, че бизнесът да е конкурентноспособен и след години да няма нужда от това държавни пари да го субсидират", каза още Рангелова.
Декарбонизацията на икономиката води до временни завишени разходи, но те са и с по-нисък корупционен риск при обществени поръчки.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Цените на пътуванията в чужбина: От бранша отричат да има сериозно увеличение
Пазарът на труда: Над 2,4 млн. българи остават извън икономиката, бизнесът отчита недостиг на кадри
Очаква се служебния кабиент да приеме удължаването на Удължителния закон за бюджета
Американски сенатори от двете основни партии внесоха резолюция в подкрепа на Украйна