Как са се провеждали изборите в миналото - разкази от държавните архиви

Какъв е българският парламент в края на 19-и и в началото на 20-и век и какво разказва държавният архив? Поглеждаме назад в историята заедно с Христин Лалев от държавната агенция "Архиви". Защо и тогава политическата обстановка е била несигурна и често е имало предсрочни избори - с Христин Лалев разговаря Тихомир Игнатов.

Как са изглеждали първите избори в България от 1879 година като имате предвид, че тогава нито е имало грамотна и обучена администрация, а част от българското общество е била неграмотна. Не е имало действащ избирателен закон, а изборите са се провеждали по временни правила.

"Освен това няма избирателни секции във всяко избирателно място, а се откриват такива само в околийските центрове", разказва Христин Лалев, старши експерт в ДА "Архиви".

Придвижването ставало пеша или с каруци и който пръв пристигнел на мястото на избора, влизал в състава на избирателното бюро. Тогава не е имало и бюлетини по образец.

"Те се изготвят от самите избиратели като на един лист избирателят написва името на съответния кандидат, когото подкрепя и го пуска в изборната урна. Хората които са грамотни, съответно са написвали имената на кандидата на съответния лист и са подавали тези импровизирани бюлетини на гласоподавателите", казва още Лалев.

Всяко едно ново Народно събрание започвало с проверка на изборните резултати. Нож с две остриета, тъй като мнозинството можело чрез касиране да отнеме гласове от опозицията.

Какъв е бил броят на избирателите тогава? Според избирателния дневник на Свищовска околия от 2817 жители с право на глас само 812 отишли пред урните. В онези времена партиите все още прохождали. Имало либерална и консервативна партия, но не с днешните атрибути - организационна мрежа, листа, клубове и партийни членове. Нямало и фиксиран брой депутати в парламента.

"Първото Народно събрание е от 158 депутати, изборите са в края на септември и началото на октомври, победител е Либералната партия", припомня Христин Лалев.

По време на войните в началото на миналия век било трудно един парламент да изкара пълния си мандат. 16-ото Народно събрание, например, заседавало само около 15 дни през декември 1913 година. Това е така, защото тогавашният министър-председател Васил Радославов не успява да осигури парламентарно мнозинство и парламентът е разпуснат.

И не на последно място - кой следи за честния и мирен изборен процес? Все още няма изборни правила. Ранните избори са съпроводени с много насилие и агитация по кръчмите. Стражарите играели основна роля като охрана на процеса. Интересен е случаят от село Радославово от 1911 година.

"Местният полицейски началник отказва да осигури охраната, направено е съвсем съзнателно и изборите се поверяват на горските стражари, а те са принадлежали към дадена партия", разказа Лалев.

Изборите в онази епоха не са били демократични, казват историците. А за повече от век резултатите отчитаме днес.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube