Как Тръмп промени света?

Доналд Тръм обича да казва, че САЩ са „най-великата страна в света“. Проучване на Изследователския център „Пю“ в 13 държави, цитирано от Би Би Си, обаче сочи, че президентът не е допринесъл особено за имиджа на Америка в чужбина.

В много европейски държави положителната оценка за страната е на най-ниското си равнище от почти 20 години. 41% от британците, 31% от французите и 26% от германците имат благоприятно мнение за ситуацията отвъд Океана. Фактор за влошаването на представите е реакцията спрямо COVID-19. Едва 15% от участвалите в проучването посочват, че администрацията на Тръмп се е справила добре с овладяването на пандемията.

ОТСТЪПЛЕНИЕ В БИТКАТА ЗА КЛИМАТА

Макар да не е съвсем ясно в какво вярва Тръмп по отношение на климатичните промени, едно е сигурно - шест месеца, след като встъпи в длъжност, той изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. То обединява близо 200 държави зад каузата да се ограничи глобалното затопляне. САЩ са вторият най-голям източник на парникови емисии, след Китай. Затова евентуално преизбиране на Тръмп тревожи учените и ангажираните с темата.

Президентът на САЩ отхвърли Парижкото споразумение с довода, че то носи само прекомерни регулаторни ограничения за американските производители. Особено що се отнася до производството на въглища, нефт и газ.

Въпреки това няколко американски мини са затворени, неспособни да се справят с конкуренцията на по-евтиния природен газ и възобновяемата енергия. А официалната статистика сочи, че за първи път от 130 години насам ВЕИ в САЩ генерират повече енергия от въглищата.

САЩ официално ще излязат от споразумението за климата на 4 ноември – точно ден след президентските избори. Кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън обеща да върне страната в договора, ако спечели.

Опасенията, че изтеглянето на Вашингтон от Парижкото споразумение за климата ще предизвика ефект на доминото, не се оправдаха. Но наблюдатели смятат, че тази стъпка е открила пътя пред Бразилия и Саудитска Арабия да блокират напредъка по намаляването на въглеродните емисии.

ЗАТВОРЕНИ ГРАНИЦИ, НО САМО ЗА НЯКОИ

Доналд Тръмп се зае с въпроса за имиграцията, само седмица, след като прекрачи прага на Белия дом. Затвори американските граници за пътуващите от седем държави с преобладаващо мюсюлманско население. И в момента ограничения за пътуване съществуват за 13 нации.

Същевременно делът на родените в чужбина, но живеещи в САЩ, се е увеличил с около 3% през 2019 г. спрямо 2016 г. – последната от управлението на Барак Обама. Но профилът на имиграните се е променил.

Чувствително е намалял процентът на родените в Мексико за сметка на увеличения брой имигранти от останалата част на Латинска Америка и Карибите. Промяна има и при визите за постоянно пребиваване в САЩ – затягането на режима беше усетено най-вече от близките на живеещите в страната.

В „символ“ на имиграционната политика на президента Тръмп се превърна стената по границата с Мексико. Към 19 октомври тази година 371 мили от нея са готови, по данни на американските гранични и митнически служби.

И въпреки това тя не успя да възпре желаещите да достигнат Америка. Броят на мигрантите, заловени на американско-мексиканската граница миналата година достигна най-високото си ниво за 12-годишен период. Пикът е през пролетта на 2019 г. Повече от половината от тях са семейства – предимно от Гватемала, Хондурас, Салвадор. Насилието и бедността принуждават жителите на тези държави да търсят убежище и нов живот на друго място.

ВЪЗХОДЪТ НА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ

Доналд Тръмп със сигурност популяризира израза „фалшиви новини“. Изследване сочи, че президентът е използвал фразата около 2000 пъти след първата ѝ публикация в профила му в Туитър през декември 2016 г. А при задаване да се търси същото словосъчетание, излизат над един милиард резултата.

През 2016 г. „фалшиви новини“ за Тръмп означава неверни твърдения, но само година по-късно „фалшиви новини“ вече е равносилно на атака срещу публикации, с които не е съгласен.

Президентът увлече и други лидери да употребяват термина. Граждански организации обаче алармираха, че когато квалификацията се използва от политиците по адрес на достоверна информация, се подкопават основите на демокрацията.

БЕЗКРАЙНИТЕ ВОЙНИ НА АМЕРИКА

В обръщението си „За състоянието на Съюза“ през февруари 2019 г. Тръмп се ангажира да изтегли американските войски от Сирия, изричайки: „Великите държави не водят безкрайни войни“. Президентът намали присъствието в Сирия, Афганистан и Ирак, но американските военни все още са там, където бяха и в деня, когато той пое поста.

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК

Доналд Тръмп направи това, което неговите предшественици отлагаха – през 2018 г. премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим, признавайки града за столица на Израел. А миналия месец обяви „зората на нов Близък изток“ по повод подписването от страна на ОАЕ и Бахрейн на споразумения за нормализиране на отношенията с Израел. Това е може би едно от най-значимите дипломатически постижения на администрацията Тръмп.

ИЗКУСТВОТО НА (ТЪРГОВСКАТА) СДЕЛКА

В самото начало на управлението си Тръмп определи като „ужасно“ одобреното от президента Обама Транстихоокеанско партньорство. И се отказа от него.

После предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико. Него нарече „може би най-лошата търговска сделка, сключена някога“.

Но най-ожесточената търговска „война“ поведе срещу Китай. Резултатът – двете могъщи икономики взаимно си наложиха мита за милиарди долари.

В допълнение отношенията между Вашингтон и Пекин достигнаха най-ниската си точка от години. А Тръмп дори нарече „китайски" вируса, с който светът продължава да се бори.

ПОЧТИ ВОЙНА С ИРАН

На връх Нова година, отново в Туитър, Тръмп отправи откровена заплаха към Иран, че ще плати висока цена заради отнетите животи и нанесените щети на американски съоръжения. Няколко дни по-късно гръмна новината за убийството на най-могъщия ирански генерал Касем Сюлеймани.

Техеран отвърна с ракетен обстрел по американски бази в Ирак, ранени бяха повече от 100 американски военослужещи. Без да има война, имаше невинни жертви. Иранска ракета погрешка свали украински пътнически самолет – загинаха 176 души на борда.

Напрежението между САЩ и Иран тлее от десетилетия, но се засили през 2018 г., когато Тръмп се отказа от ядреното споразумение, по силата на което Иран се съгласява да ограничи ядрената си програма в замяна на отпадането на икономически санкции. Вашингтон въведе нови жестоки санкции, Техеран отказа да се огъне, но изпадна в тежка рецесия, която провокира масови протести в страната.

Коронакризата измести вниманието, но „горещитe“ въпроси остават.

Снимки: БГНЕС