Как ще изглежда разказът за българите и короновируса, който ще четат бъдещите поколения? Етнолози от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори.
Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятат фолклорните образи на болестта за част от миналото, COVID-19 ги връща в настоящето.
Доц. д-р Вихра Баева, фолклорист и научен секретар ИЕФЕМ - БАН: Tочно този архиетип на чумата. Примерно в една от песните, които съм намерила във Фейсбук се говори за чума - черна, ковидна или за вирус - въръл душманин. Появява се едно много забавно преплитане на традиционните клишета и съвременната ситуация. Другото много традиционно нещо, което наблюдавам, е представата за ракията като универсално лекарство, което може да победи абсолютно всичко.
И ние можем да се включим в писането на историята за нас самите. 100 човека вече са го направили с отговор на въпросите на етнолозите.
Гл. ас. д-р Ивайло Марков - ИЕФЕМ при БАН: Най-много им липсва постоянно се повтарят тези отговори наред с други неща, възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това.
Наред с преодолените трудности ще завещаем и поуките.
Гл. ас. д-р Ивайло Марков - ИЕФЕМ при БАН: Поуката е за мен лично, че трябва да имаме доверие на себе си, на хората около нас.
Доц. д-р Вихра Баева, фолклорист и научен секретар ИЕФЕМ - БАН: Пред бедствията хората се сплотяват и търсят общи решения.
И макар да е рано за изводи, един от тях е пределно ясен - българите преминават през епидемията с оптимизъм.