Начало
назад
Каква посока ще избере Сърбия? Коментар на сръбската анализаторка Милена Лазаревич
И докато Европа засилва санкциите срещу Русия, Сърбия договори нов тригодишен договор за внос на руски газ, при това на преференциално ниска цена. Информацията дойде лично от президента на страната Александър Вучич, който днес положи клетва в парламента за втория си мандат. Същевременно Сърбия е в процес на преговори за членство в ЕС.
Каква посока ще избере страната - вижте коментара за "Светът и ние" на Милена Лазаревич, програмен директор на Център за европейска политика, Белград.
Дали Сърбия ще промени външната си политиката спрямо Русия? Много ваши колеги говорят за такава възможност. Вие съгласна ли сте с това?
- Вижте какво, в момента това е въпрос за един милион долара и искрено казано, преценката и на мене и на други експерти от Сърбия от ден на ден се променя, защото и политическият дискурс на нашия президент се променя от ден на ден. Това, което се забелязва през последните няколко седмици е, че имаше тенденция, да кажа малко по-критичен политически дискурс спрямо Русия, и по-положителен политически дискурс спрямо Европейския съюз. Сега президентът на Сърбия се подготвя да разговаря за доставките на газ с руския президент и мисля, че в този момент е малко трудно да се наблюдават нещата реалистично и да се даде обективен анализ. Аз продължавам да мисля, че постепенно Сърбия ще се хармонизира с външната политика на Европейския съюз и през следващите месеци постепенно ще въведе санкции срещу Русия. И ако сега президентът отказва да дава каквито и да било изявления и дори отрича това, причината за това може да се очаква във факта, че начинът на отразяване на войната в Украйна и руската позиция и спрямо Европа, и спрямо Украйна, а с това и спрямо Сърбия, доста се промени през последните няколко седмици и можем да отбележим доста по-остро отразяване спрямо Путин и неговия режим. Разбира се, мисля, че е много рано да правим окончателни изводи. Сигурна съм, че външната политика на Сърбия дори да се промени, ще се променя много бавно и много предпазливо. Ето това е моментната преценка.
Как влияе руската военна инвазия в Украйна на сръбската външна политика?
- Преди всичко тя доведе до едно състояние на неустойчивост на досегашната политика, която се основаваше на седенето на два стола и потенциално на три стола, ако се смята Китай и понякога поставяше на първи план въпросите за стойността и солидарността с Европа и с Европейската общност на демократични държави, към които Сърбия, макар и формално, иска да се присъедини. Казвам „формално", защото тук има разминаване между моментните действия и пак се връщам и на политическия дискурс и на това, което се прокламираше като цели на правителството, въпреки че тези дни президентът на Сърбия отново изтъкваше значението на влизането на Сърбия в Европейския съюз, значението на членството в Европейския съюз. Той отново подчерта и повтори предопределеността на Сърбия за членство в Европейския съюз, но все пак виждаме определен разнобой между това, което се казва и това, което се прави. Но факт е, че Сърбия е поставена под голяма доза натиск да се определи и да избере страна. Мисля, че този натиск ще продължи в следващите месеци и ще става по-силен. Въпросът е само колко дълго ще продължи този момент, в който сега се намираме, където все още изглежда, че на Сърбия се дава известно пространство, известно допълнително време да избере. Аз не зная колко ще продължи това, но ми се струва, че това пространство се стеснява и този период драстично е съкратен.
Какво би значило, ако Сърбия не съгласува външната си политика спрямо Брюксел?
- Знаете ли какво - в дългосрочен план мисля, че това ще бъде пагубно за европейската интеграция на Сърбия. Мисля, че е трудно да си представим Сърбия да продължи своя път към Европейския съюз, а да не се съгласува с външната политика на Европейския съюз напълно, особено ако санкциите спрямо Русия продължат, а аз предполагам, че ще продължат. Сърбия досега, до 24 февруари, очакваше, че отношенията между Русия и Европейския съюз може да се затоплят, че в един момент санкциите ще се преустановят, и Сърбия ще може да влезе в Европейския съюз, без никога, като държава-кандидат, да не се е присъединила към санкциите. До войната в Украйна беше възможно да се мисли така. Мисля, че сега това стана несъстоятелно по две причини: едната е, че отношенията между Европейския съюз и Русия сега са трайно нарушени, разтърсени. Сегашният режим със санкциите, такъв, какъвто е днес, допълнително изострен, ще продължи, а от друга страна Европейският съюз доста говори за необходимостта процесът за влизане на Западните Балкани в Европейския съюз допълнително да се стимулира и ускори. Ако искаме да ускорим процеса за влизане в Европейския съюз, аз смятам, че това е немислимо с позицията, в която Сърбия се намира в момента. Това значи, че не е въвела санкции спрямо Русия и смятам, че този натиск ще засилва с времето. Въпросът е колко време и пространство ще ни се даде.
Как гледате на руското външнополитическо влияние в Западните Балкани и по-специално в Сърбия като сравните това, което е било преди войната в Украйна и сега? Виждате ли засилване на интереса на Москва към това, което се случва на Западните Балкани?
- В този момент не мога да забележа засилване. Мисля, че руският интерес в Сърбия е изграждан и е нараствал непрекъснато някъде от средата на 2000 година. Мисля, че никога тукашните власти не са се борили срещу този интерес, нещо повече, определени елементи от тези власти са го изграждали допълнително и са стимулирали това влияние, а Европейският съюз не се занимаваше много с това. Мисля, че това беше един доста пренебрегван въпрос, с който никой не се занимаваше сериозно. В момента аз не мога да кажа, че забелязвам повишено внимание, повишена дейност. Предполагам, че сега Русия е заета с други въпроси, режимът в Кремъл е зает с други въпроси и в момента може би не се дава толкова голям приоритет на Западните Балкани, защото се занимават с това, което правят в Украйна.
Френският президент г-н Макрон предложи на всички кандидати за Европейския съюз да станат членове на така наречената европейска политическа общност. Как се тълкува в Белград идеята, която идва от Париж?
- Най-напред да поправя. Макрон не е предложил европейска политическа общност на страните кандидатки. Макрон предложи европейска политическа общност, която да бъде новосъздадена организация, която трябва да привлече и други страни-нечленуващи в Европейския съюз, както кралства, така и европейски демокрации, които не са членове, а и не искат да станат членове на Европейския съюз, като Норвегия или Швейцария. В тази и в следващите си речи Макрон ясно подчерта, че европейската политическа общност не е никаква замяна за политиката на разширяване, че Европейският съюз и Франция ще продължат да работят проактивно по политиката за разширяването. Аз смятам, че тази европейска политическа общност може да има бъдеще, единствено ако обедини европейските демокрации и на Запад, и на Изток. Ако тя се приеме като един вид чакалня за бъдещи потенциални или изпаднали страни-членки, аз мисля, че тя няма перспектива и мисля, че ще бъде много лошо посрещната и тука в региона, а и няма да бъде интересна за държави като Обединеното кралство.
Остава да видим концепциите и идеите, които ще се поставят за разглеждане на тази нова идея, но смятам, че тя е предложена преди всичко в сегашния контекст на Украйна, защото съществува разбиране, че процесът на разширяване е дълготраен, не може да се проведе за много кратко време и нашите страни, нашите региони са добър пример за това. Вие в България сигурно добре си спомняте колко мъчително и трудно беше да се влезе в Европейския съюз. Днес процесът е още по-сложен, отколкото през 2007 година, когато вие влязохте и в този смисъл на нас ни е още по-трудно. И нашите критерии са още повече дефинирани и още по-строги в този смисъл. Затова смятам, че тази френска идея е всъщност начин наистина всички страни в Европа, които имат еднакви убеждения и еднакви ценности да се обединят под една обща шапка за сътрудничество. В момента, когато геополитическата ситуация е такава, каквато е - много лоша, много неблагоприятна, е необходимо да се предложи на Украйна една обща рамка едно силно сътрудничество за интеграция с Европейския съюз в периода, когато тя е само държава-кандидат, докато тя ще работи, за да постигне бъдещото си членство. В този период тя да не бъде подложена на външни влияния по начина, по който, за съжаление, страните от Западните Балкани бяха подложени на външни влияния. Ние като кандидати за членове на Европейския съюз не сме достатъчно защитени от тези отрицателни външнополитически влияния и мисля, че сега френската администрация и институциите в Брюксел ги разпознаха.
