Какви интереси стоят зад разрушаването на паметници на културата в Пловдив

Какви интереси стоят зад разрушаването на паметници на културата в Пловдив. След скандалите от последните години 11 от складовете в Тютюневия град до дни ще получат защитен статут. През последните няколко десетилетия обаче 54 сгради са били извадени от защитения списък, а някои от тях вече са разрушени.

Преди пет години Пловдив гордо се окичи с титлата Европейска столица на културата. От тогава до сега милиони хора са посетили един от най-старите живи градове в Европа.

Пластове история стоят на вниманието на туристите, но и на пътя на инвеститорите. Посетителите виждат архитектурни емблеми - Старият град от епохата на Възраждането, главната улица с къщи, строени в началото на миналия век, автентичните с духа си квартали около Гроздовия пазар и Капана, старите тютюневи складове на "Ориент Табако".

Бизнесът гледа с други очи. И инвестиционните намерения чакат своето време – много често сред разрушения и огън. Налага се граждански инициативи да бранят недвижими паметници на културата с живи вериги. В същото време съвестните собственици на паметници на културата се чудят как да ги реставрират.

В "След новините" търсим отговори на въпросите – какви интереси стоят зад разрушаването на паметници на културата? Колко са големи пробойните в Закона за опазване на културното наследство, за да се случва това? Постигната ли е справедливост за виновните, как държавата подпомага собствениците на паметници на културата и въобще възпитани ли сме да ценим завещаното ни от миналите поколения, имаме ли волята да го опазим, за да го предадем на бъдещето още по-значимо и ценно?

• В началото на март 2016 г. в почивен ден багери започват разрушаването на тютюневия склад на "Ориент Табако" на ул. "Одрин" 8. През август същата година огънят за часове изпепелява четири тютюневи склада на ул. "Иван Вазов".
• През месец юни 2019 г. на пъпа на Пловдив, буквално пред погледа на кмета, багери събарят къща, проектирана от арх. Йосиф Шнитер.
• Затишие до септември 2022 г. Тогава в късния следобед започва бутането на още един тютюнев склад на бул. "Христо Ботев" 51.
• Малко по-късно същата година на друго място в Тютюневия град след решение на съда инвеститорът премахва сградата, в която допреди 10 години се помещаваше администрацията на тютюневата фабрика в Пловдив.

Стигаме до последния случай от началото на тази година. Днес от красивата триетажна къща на улиците "Цар Иван Александър" и "Густав Вайганд" стоят само руини. На нейно място ще изникне нова бизнес сграда.

Всички тези обекти попадат в историческата зона, групова културна ценност "Филипопол - Тримонциум - Пловдив".

За последните десетилетия в Пловдив 54 сгради са отпаднали от защитения списък на недвижимите паметници на културата. Сред тях вече има такива, които са съборени, обяви арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство.

И защото преди 12 години къщата на улиците "Густав Вайганд" и "Цар Иван Александър" е извадена от списъка със защитени обекти с мотив, че е загубила характеристиките си на паметник на културата, сега събарянето ѝ е законно.

"За съжаление, една сграда, която има забележителни архитектурни характеристики в близкото минало е деактувана от такава и чисто законово имаме една обикновена постройка", заяви Георги Стаменов, кмет на район "Централен".

"Много ще ни липсва, снимал съм я, за да я имам за спомен, защото все пак много сгради се унищожиха така, а те са ценност за Пловдив", коментира Бойко Трифонов.

"Просто хората, които са се заели да правят големи пари, са загубили всички останали приоритети", смята Елеонора Капитанова.

"Всъщност едно от ценните неща да се запазят тези сгради е именно да бъдат автентично опазени и цялостно проучени. Има много неща, които като историци не знаем и трябва да се изследват именно с автентичния материал, а когато се събори къщата вече остават само някакви хипотези и стари снимки", каза още Теодор Караколев, изкуствовед.

След поредица сигнали до институциите Националният институт за недвижимо културно наследство започна нова процедура за оценка и предложение към министъра на културата сградата да бъде обявена пак за недвижима културна ценност. Това ще отнеме минимум 6 месеца. В същото време законът не позволява събарянето на сградата да бъде спряно. С днешна дата къщата вече я няма.

"В Закона за културното наследство няма разпоредби, които да забраняват стартирането на процедура при подадено искане от страна на заявителя, независимо на какъв етап се намира производството по издаване на документи свързани с ново строителство. Такива случаи вече има няколко в страната. В Нова Загора - железопътната гара, разрешението за строеж беше анулирано и сградата беше запазена. Подобно нещо се случи с Театър София", заяви арх. Петър Петров, директор на НИНКН.

Собственикът на сградата на ул. "Густав Вайганд" в Пловдив твърди, че още преди да я придобие е проучил режима на опазване. Съгласувал е идеен проект с Министерството на културата за новата сграда и е започнал премахване, спазвайки закона буква по буква.

Ако след приключване на новата процедура по даване на статут къщата получи защита, инвеститорът може да обжалва становището и тогава съдът е този, който ще реши.

Съдебната практика в това отношение е разнопосочна.

За пожара в тютюневите складове през 2016 г. клошарят Любомир Данчев беше осъден на 4 години затвор. Докато вървеше процесът, името му стана нарицателно затова как подобни случаи обикновено остават неразкрити докрай.

"Този Любо, така нареченият, на мен лично ми даде урок по справедливост, защото тогавашният председател на Окръжния съд Хаджиев го попита дали не се разкайва, дали няма да признае за извършеното и така може да си намали присъдата. Той каза "Не, аз не съм извършил нищо. Искам справедливост". От тази гледна точка справедливост не се постигна, човекът според мен си отиде без вина в затвора. Но по-страшното е, че справедливост не се постигна за целия Тютюнев град, за целия град Пловдив и обществеността му, защото според мен не се разкриха действителните извършители и в крайна сметка продължава да е в такъв затапен вид състоянието на целия тютюнев град, нищо не се прави, става все по-неугледен и по-опасен, ако щете за живота на преминаващите", заяви адвокат Стефан Левашки, адвокат на Любомир Данчев.

По улица "Одрин" 8 преминаването все още е опасно. Останките от някогашния склад на "Ориент Табако" са затрупани от дебел слой пръст, върху който вирее нов живот, но не този, който заслужаваше сградата.

В началото на 2022 г. Върховният касационен съд потвърди решението на Апелативен съд-Пловдив, че собствениците са невинни по всички обвинения.

Последният съборен склад на бул. "Христо Ботев" 51 влезе в полето на общественото внимание като пълен абсурд. Сградата беше обявена за паметник на културата в деня след събарянето ѝ. Днес мястото е превърнато в паркинг.

"След като тя беше демонтирана получи статут пожизнено, което под никаква форма не решава този казус. Тук водещи са министерството, водещи са НИНКН", допълни Георги Стаменов, кмет на район "Централен".

В съдебен спор между НИНКН и инвеститора се реши съдбата на още един обект от Тютюневия град. Магистратите постановиха, че административната сграда на бившето дружество "Булгартабак" на ъгъла на улиците "Иван Вазов" и "Авксентий Велешки" не е паметник на културата и законно беше съборена.

Експертите от Института ни увериха, че това ще е последното изгубено парче от историята, защото 11 от всички тютюневи складове съвсем скоро ще получат постоянна защита.

У нас има 40 000 недвижими паметници на културата. В момента заради изискване в закона всеки от тях да има собствен режим на опазване 18 хиляди сгради стоят с временен статут.

"Голяма част от тези обекти вече не съществуват, преобразени са до неузнаваемост, при тях има необратими намеси, някъде и обратими намеси, но с осемте човека, с които разполага институтът, тази работа не може да се свърши в рамките на няколко десетилетия. Предлагаме да се структурират регионални звена на института", коментира арх. Петър Петров.

С предвижданите поправки в Закона за културното наследство ще се въведе превантивна защита в рамките на 6 месеца след започване на проучването на една сграда. През това време собственикът няма да губи правата си, ще се възпира единствено частичното или пълно премахване и унищожаване.

"Да се наложи забрана за намеса върху недвижими културни ценности съобразно тяхната категория. За недвижими културни ценности от национално значение предлагаме да не се допускат никакви намеси освен такива, които касаят тяхното опазване във вида в който са. С категория местно значение имаме някакви допустими промени и по-надолу имаме вече по-свободни режими. Тоест липсата на правила за тези обекти да заместим със законови разпоредби. Имаме нужда от изцяло нов закон. Огромен проблем стои пред културното наследство на България, огромен. Липсата на система, която да работи, аз в момента го заявявам - нямаме", подчерта арх. Петър Петров.

Въпреки че в далечната 1991 година България подписва Конвенцията за опазване на архитектурното наследство на Европа, според която сме длъжни да осигурим защита на тези сгради от момента на тяхното проучване, досега това не е било отразено в нашето законодателство.

Експерти обаче признават, че предстоящите промени в закона са само временно решение. Ще остане обаче висящ въпросът с подпомагането на притежателите на сгради паметници на културата.

"За хората е непосилно да направят реставрацията на фасадата на една къща, те искат да живеят там, но изискванията са да се възстановят всички елементи по нея, както е в оригинала, което е правилно, затова би трябвало общината да отдели някакви средства. Някога преди промените това се правеше", заяви арх. Вили Раева.

"Тук трябва да бъдат споделени отговорностите между публичния сектор, държавата или общината и частника, просто я няма държавата", коментира арх. Чавдар Тенев, председател на Камарата на архитектите в Пловдив.

В Пловдив има и примери за възстановени сгради, реплики на оригиналните. Въпреки че през 2019 година къщата на ул. "Гладстон" 12, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, беше срината до основи, съдът призна инвеститора за виновен и го осъди да построи сградата в предишния ѝ вид.

"Аз се радвам, че това се случи, но от друга страна ми е мъчно, защото все пак тя е копие. Красиво, но все пак това не е автентичната къща, в която са живеели нашите деди, която носи паметта за миналото и която би трябвало да предадем. Аз съм емоционално свързана, но не само с тази къща, аз съм свързана с целия Пловдив, с всяка негова къща и ме боли когато минавам по улиците и всеки ден виждам нова дупка зейнала някъде. Представете си един болен зъб. Да, болен е зъбът, но дали да го извадим е единственото, което може да направим с него, може би може да го излекуваме, да го възстановим. Ние бихме предпочели да имаме оригиналните образци на една култура, която формира модерния облик на града ни непосредствено след Освобождението и която изразява представата на пловдивчани затова какво е красиво, модерно за онова време. Това са били много модерни сгради. Сега те са като едни поостарели красавици, които тук таме са набръчкани, имат нужда от реконструкция и това не е лесно, но макар и трудно заслужава си да го направим", отбелязва антропологът проф. Мария Шнитер.

През 2022 година експерти от НИНКН и външни консултанти са огледали в Града под тепетата над 770 сгради. 600 от тях са описани и предадени на Специализирания съвет за опазване паметниците на културата към министерството, за да се прецени кои ще получат постоянна защита.

"Нямаме чак толкова голямо наследство като си помислим. Какво толкова ни е останало от този 19-и и 20-и век, че да го рушим", коментира проф. Мария Шнитер.

"Много загубихме, трябва да опазим това, което е останало. Освен това нещо важно - да възпитаваме младежта в тази посока за опазване на наследството, на ценността на това наследство", допълни арх. Вили Раева.

Историята на Пловдив отдавна е оценена от туристите. Съвсем скоро градът за пореден път беше посочен от престижно издание като място с хилядолетна история, което задължително трябва да се посети. И да се опази с обществена реакция и законодателна отговорност. За да не се превръщат настоящи инвеститори в новите варвари.

Автор: Мариела Хубинова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News