Какво е бъдещето на сръбската петролна компания "НИС"?

Сърбия има една седмица, за да реши какви мерки да предприеме, за да гарантира доставките си на горива от рафинерията на сръбската петролна компания НИС, която е под американски санкции, без да пристъпва към национализацията ѝ. Сръбското правителство проведе извънредно заседание с участието на президента Александър Вучич. Сръбските експерти обаче гледат с голям интерес към българския опит в справяне с енергийната криза.

Въвеждането на особен управител на българската рафинерия в Бургас се превръща във все по-предлагано решение за експертите и наблюдателите в Сърбия заради наложените санкции от САЩ към сръбската петролна компания NIS. Икономическият и енергиен белградски анализатор с международен опит Желко Маркович, коментира пред БНТ.

"Опитът на България е важен пример как трябва да се отреагира в подобна криза. Българските закони, които бяха приети, се основават на европейските и на извънредни мерки, която през юни престана да бъде актуална за специалните мерки в областта на енергетиката и енергийната сигурност. Знам, че България е приела два закона и според тях това поемане на вашата петролна компания става въз основа на въвеждането на специален управител от една страна, а от друга, че ще се търси партньор, който би откупил акциите на руската Лукойл в страната ви и така да бъде продължена работата на рафинерията ви. Защото тя е много важна за България, както и NIS за Сърбия. Подобно решение би трябвало да намери и Сърбия, ако не сетигне до продажбата й от страна на Русия, което и в България стана с опита на Лукойл да продаде но компанията, която искаше да го купи не получи в крайна сметка лиценз за сделката и за необходимия трансфер. Такова нещо и за Сърбия би било решение, ако не получи лиценз за сделката с NIS да я продаде на трета страна", каза Желко Маркович - международен анализатор.

Въпреки че Москва обяви, че иска да продаде мажоритарния си дял на трета страна, Желко Маркович казва, че все още не се знае коя би била тази трета, която да купи сръбската национална петролна компания.

"Нямам такава информация. Още нямаме данни за коя страна става дума, но има много спекулации кой би могъл да е това. Говори се за различни заинтересовани, като започнете от MOL от Унгария , минете през някакви фондове, както и гръцки компании зад кои стоят Shell или British petroleum , както и Обединените Арабски Емирства. Това, което аз бих искал да видя като експерт, е купувачът да бъде компания с независим и професионален мениджмънт и да бъде под контрола на Сърбия, след което властите в Белград да откупят собствеността им върху NIS", коментира Митрович.

Сръбският риск консултант и геополитически анализатор Дарко Обрадович смята , че Русия не иска да отстъпи дяла си в NIS на трета страна и само имитира дейност ,чиято цел е да запази влиянието си в Сърбия.

"Русия всъщност си купува време с този ход от самото начало, защото тя не иска да се отрече от своето нелегално влияние в Сърбия, което осъществява през NIS и трудно е да се повярва на руснаците, че търсят „трета страна“. От друга страна трябва да стане ясно, че САЩ не са наивни и те започват изчистването на Русия от Балканите и внимателно ще анализират и преценят коя е тази „трета страна“, така че никакви руски игри , няма да успеят поне от американска страна.В цялата тази ситуация Русия е в позиция да демонстрира, че нещо прави, за да може да запази влиянието си в сръбското общество, докато фактически не желае да промени нищо и да се отрече от инструментите си на политическо влияние какъвто е „Газпром“. На всички е ясно, че американците удариха в центъра руското влияние в Сърбия, кoйто не е само енергиен, но е и в сферата на сигурността, политиката, икономиката и знаят, че с елиминирането на руснаците ще привлекат Сърбия на запад и ще и се отвържат ръцете и краката, които бяха завързани от злокачественото руско влияние което се разпространява от институции и стига до неформални групи за влияние", каза Дарко Обрадович - риск консултант и анализатор.

Митрович е убеден, че изминалите почти десет месеца сръбските власти са могли да решат този въпрос, но защо не са е въпрос, на който той не може да намери отговор.

"Знаете ли, сръбското правителство можеше да направи това, което и българското правителство направи - да донесе тази правна база и да върви към решението на проблема. В медиите в Белград се говореше за национализация и дори бих казал експроприация, това е когато вие принудително откупите някаква собственост, докато национализацията е да я вземете без да плащате. Така че това сигурно би било повече справедливо гледано от сръбска страна, но става дума за геополитически интереси. Зависимостта на Сърбия от вноса на нефт, но и на газ не е за подценяване. Мисля, че Сърбия се опитваше да тактизира, желайки колкото може по-малко да загуби, но да постигне по- изгодно за нея решение".

Белградския анализатор Дарко Обрадович е категоричен, че България ще играе все по важно значение за страната му особено чрез открития преди една година интерконектор между България и Сърбия, построен с финансиране от ЕС.

"България, зедно с Унгария, е най-значимият енергиен партньор на Сърбия, ако се гледат реалните анализи на ситуацията в момент. Това включва и терминала за LNG газ в Александропулис, както и пристанището в турския град Джейхан и така България представлява главен вход и енергиен център за Сърбия. От друга страна, заради правилата в ЕС дава възможност да има трети оператор, така че на регионалния пазар, да могат да бъдат избрани най-добрите предложения за закупуване на газ от Азербайджан, САЩ или друг, и това гарантира свободата на енергийния пазар", заяви Обрадович.

Часовникът за взимане на решение от страна на управлящите в Сърбия отмерва неумолимо времето. Дали властите в Белград са готови да вземат бързо решение предстои да видим.