Какво искат ключовите държави от преговорите за войната в Украйна?

Тази седмица може да се окаже решаваща за войната в Украйна - две бързо организирани срещи се проведоха в Париж и Рияд.

• САЩ и НАТО питат европейските страни: Готови ли сме да изпратим мироопазващи сили в Украйна?

За първи път в Саудитска Арабия държавният секретар на САЩ Марко Рубио и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров сядат на масата за преки разговори.

Европейските лидери се срещнаха в Париж в опит да търсят общ отговор на плана за преговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Украйна не присъства нито в Париж, нито в Рияд.

Преговори между Русия и САЩ

САЩ

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалният пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф са публичните лица на американския преговорен екип в Рияд. Но основният глас на масата е на 12 000 километра от тях, в Палм Бийч, Флорида.

• Володимир Зеленски: САЩ "искат да угодят" на Путин

Публичните ангажименти на президента Доналд Тръмп през последните дни не са свързани с Украйна, но е ясно, че това е във фокуса на разговорите му извън обхвата на телевизионните камери.

В неделя Тръмп заяви пред репортери, че е доволен от развитието на събитията и преговорите са в ход. Краткосрочната цел на американския президент е да спре сраженията в Украйна. Дългосрочната е да намали американското участие, след като Съединените щати са изпратили на Киев военна помощ на стойност десетки милиарди долари.

Но едно е ключово - Тръмп все още не е казал как вижда следвоенна Украйна и това доведе до биене на камбаната за тревога в Европа.

Тръмп казва, че очаква украинският президент Володимир Зеленски да бъде част от "разговора", но не и на преговорите в Рияд. Според държавния секретар Марко Рубио преговорите в Саудитска Арабия са само началото на дълъг процес, който "очевидно" ще включва Европа и Украйна.

Това изказване вероятно носи успокоение на съюзниците на САЩ, особено след серията от изказвания от Белия дом през последните няколко дни.

Доналд Тръмп заяви, че е склонен да се съгласи с оценката на министъра на отбраната Пийт Хегсет, че връщане към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистично, но все пак очаква Киев да си върне "някакви" територии.

Към момента това решение не е приемливо за Зеленски и Украйна.

Русия

Още през лятото руският президент Владимир Путин постави основните си условия за започване на преговори за край на войната - признаване на окупираните от Русия украински територии, отмяна на санкциите срещу Русия и отказ за членство на Украйна в НАТО.

Повечето европейски държави категорично отхвърлят тези искания. Съединените щати предпазливо коментират какви отстъпки ще се наложи да направи Русия, но и от Белия дом, и от Пентагона казват, че очакват компромиси и "от двете страни".

Приоритет на Москва явно е срещата в Саудитска Арабия. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че най-вече е там, за да чуе американските предложения за слагане на край на войната.

А що се отнася до Европа, Москва не вижда смисъл тя да бъде канена на масата за преговори. Не е тайна, че от дълги години Владимир Путин търси диалог със Съединените щати - държава, която едновременно обвинява за започване на войната и счита за единствена равноправна с Русия сила.

Остава отворен въпросът дали Русия е готова да прави отстъпки.

Големият отсъстващ от преговорите - Украйна

Украинският народ вижда своето бъдеще също толкова несигурно, колкото го виждаше и през февруари 2022 г. Украинците искат мир - да не се събуждат от тътена на сирените, да не губят свои любими на бойното поле и във градовете близо до фронта.

• Зеленски: Украйна никога няма да приеме споразумение, изготвено зад гърба на страната

Русия е окупирала почти 25% от украинската територия, а отбраната е отнела живота на десетки хиляди украинци. В миналото Украйна настояваше всяко споразумение за мир да включва пълно изтегляне на руската армия от украинската територия. Това включва не само окупираните по време на войната територии, но и полуостров Крим, който беше анексиран през 2014 г., както и Донецка и Луганска област, които се самопровъзгласиха за независими, след като Русия подкрепи сепаратистите през 2014 г.

Украинците се страхуват от мирно споразумение подобно на това от 2014 г. или 2015 г. - тежките сражения бяха спрени, но обстрелът продължаваше.

Без гаранции за сигурност ще има най-вероятно нова война през следващите 10 години.

"Украйна приема всякакви преговори за Украйна без Украйна за безрезултатни и не може да ги приеми", каза Володимир Зеленски преди срещата в Рияд между американски и руски представители.

• "За" и "против" европейски войски в Украйна след постигане на мир - Старият континент е разделен по темата

Мнозина смятат, че предишните мирни споразумения с Русия просто са проправили пътя към пълномащабната инвазия и украинците се страхуват, че това може да стане и сега.

Европа

Великобритания

Британският премиер Киър Стармър се надява да бъде мостът между европейските лидери и Доналд Тръмп като настоява да увеличат разходите си за отбрана. Предложението на Стармър да изпрати британски войници в Украйна е част от желанието му да играе тази роля.

Официалната позиция на "Даунинг стрийт 10" беше, че Украйна трябва да определи параметрите на мирно споразумение. Тази позиция се промени с новата американска администрация, която обяви, че връщане на украинските граници отпреди 2014 г. е нереалистично.

Вместо това сър Киър Стармър се надява повече европейски държави да се присъединят към призива му за изпращане на войски в Украйна, за да действат като възпираща сила срещу евентуална нова руска инвазия.

• Британският премиер е готов да изпрати войски в Украйна

И докато Стармър разговаряше в Париж с европейските лидери, в Уестминстър продължава дебатът колко кралството трябва да харчи за отбрана.

Лейбъристите обещаха да очертаят план за увеличаване на разходите за отбрана от 2,3% от БВП сега до 2,5%. Източници от отбранителния сектор на Великобритания казват, че това ще е значително увеличение. Но няма дата кога това ще се случи, а мнозина във Великобритания казват, че е по-спешно от всякога.

Германия

Германските лидери са разтърсени до основи от подхода на Доналд Тръмп за Украйна и доказателство за това е присъствието на канцлера Олаф Шолц в Париж, въпреки че в родината му е на финалната права от предизборната кампания.

Всички традиционни партии в Германия осъдиха опитите за постигане на мирна сделка без Украйна и без ЕС. Извънсистемните партии приветстваха разговорите с Владимир Путин и призовават за прекратяване на военната помощ за Киев. Но пък те едва ли ще вземат властта.

Както и да изглежда бъдещото германско правителство, подкрепата на Берлин за Украйна остава силна. Политическият елит в Германия осъзнава, че лоша сделка за мир, която подкопава украинския суверенитет, ще бъде катастрофа за Германия.

През последните 3 години Германия успешно се откъсна от руските енергийни доставки и значително увеличи разходите за отбрана. Но германската икономика буксува, а споровете за бюджети предизвикаха разпад на управляващата коалиция.

И така до изборите политиците се опитват да избегнат трудните публични дискусии като увеличаване на разходите за отбрана и изпращане на германски войски в Украйна.

Полша

Полша е ключов поддръжник на Украйна от началото на войната с ролята си на основен логистичен хъб за военна и хуманитарна помощ.

Варшава е един от най-силните гласове срещу Русия и твърди, че победа на Москва е риск за цялата сигурност на Европа. Ето защо Полша е смаяна от позициите на Съединените щати, с които се удовлетворяват ключови искания на Москва и то още преди да започнат преговорите.

Именно заради заплахата от Русия Полша има големи разходи за отбрана - почти 5% от БВП. Варшава е съгласна със Съединените щати, че и останалата част от Европа трябва да отделя 5% от бюджета си.

На път за разговорите в Париж полският премиер Доналд Туск написа в социалната мрежа Екс: "Ако ние европейците не отделим разходи за отбрана сега, ще бъдем принудени да похарчим 10 пъти повече, ако не предотвратим по-голяма война".

На въпроса дали Полша ще изпрати войски в Украйна, отговорът е отрицателен.

Скандинавските и балтийските държави

Дания беше единствената скандинавска държава със свой представител на срещата във Франция, но европейски дипломати казват, че тя представлява интересите и на Скандинавието и на балтийските държави - Естония, Латвия и Литва, всички граничещи с Русия.

Сеизмичните вълни от втория мандат на Тръмп вече отекват в Дания с желанието на американския президент да установи контрол върху Гренландия.

Премиерът Мете Фредериксен вече направи европейска обиколка, за да търси подкрепа за Гренландия. В понеделник тя отново беше на извънредна среща - резултат от действията на Тръмп, които променят трансатлантическата архитектура на сигурността.

Дания все още не е последвала стъпките на Великобритания и не е обещала да прати войски в Украйна, но министърът на отбраната не изключи подобно решение и все пак уточни, че е прекалено рано да се говори за това.

Франция

Френският президент Еманюел Макрон определи разговорите в Париж не като среща на върха, а разговори, които целят да помогнат на Европа да изготви координиран отговор на все по-нарастващата враждебност на Вашингтон към Стария континент.

Снимки: БТА

"Европейците не са координирани и може би това е голямата цел на срещата в Париж и тя е началото на една координация... Готови ли сме? Отговорът е не. Може ли да се подготви? Отговорът е да", заяви Франсоа Хесбур - военен експерт от Франция.

"Има вятър на единство в Европа, какъвто не е имало от ковид", каза министърът на външните работи Жан-Ноел Баро.

Настроенията във Франция - държава, която винаги е била нащрек при американските геополитически маневри - са негативни, а в медиите доминират заглавия от типа на "Оста Тръмп - Путин", която ще изостави Европа.

"Трябва да сме в общоевропейско извънредно положение", казва бившият премиер Доминик дьо Вилпен и обвини "арогантния" Тръмп, че се опитва "да управлява света без принципи и респект".