Начало
назад
Какво искат ключовите държави от преговорите за войната в Украйна?
Тази седмица може да се окаже решаваща за войната в Украйна - две бързо организирани срещи се проведоха в Париж и Рияд.
Европейските лидери се срещнаха в Париж в опит да търсят общ отговор на плана за преговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Украйна не присъства нито в Париж, нито в Рияд.
Преговори между Русия и САЩ
САЩ
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалният пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф са публичните лица на американския преговорен екип в Рияд. Но основният глас на масата е на 12 000 километра от тях, в Палм Бийч, Флорида.
Публичните ангажименти на президента Доналд Тръмп през последните дни не са свързани с Украйна, но е ясно, че това е във фокуса на разговорите му извън обхвата на телевизионните камери.
В неделя Тръмп заяви пред репортери, че е доволен от развитието на събитията и преговорите са в ход. Краткосрочната цел на американския президент е да спре сраженията в Украйна. Дългосрочната е да намали американското участие, след като Съединените щати са изпратили на Киев военна помощ на стойност десетки милиарди долари.
Но едно е ключово - Тръмп все още не е казал как вижда следвоенна Украйна и това доведе до биене на камбаната за тревога в Европа.
Тръмп казва, че очаква украинският президент Володимир Зеленски да бъде част от "разговора", но не и на преговорите в Рияд. Според държавния секретар Марко Рубио преговорите в Саудитска Арабия са само началото на дълъг процес, който "очевидно" ще включва Европа и Украйна.
Това изказване вероятно носи успокоение на съюзниците на САЩ, особено след серията от изказвания от Белия дом през последните няколко дни.
Доналд Тръмп заяви, че е склонен да се съгласи с оценката на министъра на отбраната Пийт Хегсет, че връщане към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистично, но все пак очаква Киев да си върне "някакви" територии.
Към момента това решение не е приемливо за Зеленски и Украйна.
Русия
Още през лятото руският президент Владимир Путин постави основните си условия за започване на преговори за край на войната - признаване на окупираните от Русия украински територии, отмяна на санкциите срещу Русия и отказ за членство на Украйна в НАТО.
Повечето европейски държави категорично отхвърлят тези искания. Съединените щати предпазливо коментират какви отстъпки ще се наложи да направи Русия, но и от Белия дом, и от Пентагона казват, че очакват компромиси и "от двете страни".
Приоритет на Москва явно е срещата в Саудитска Арабия. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че най-вече е там, за да чуе американските предложения за слагане на край на войната.
А що се отнася до Европа, Москва не вижда смисъл тя да бъде канена на масата за преговори. Не е тайна, че от дълги години Владимир Путин търси диалог със Съединените щати - държава, която едновременно обвинява за започване на войната и счита за единствена равноправна с Русия сила.
Остава отворен въпросът дали Русия е готова да прави отстъпки.
Големият отсъстващ от преговорите - Украйна
Украинският народ вижда своето бъдеще също толкова несигурно, колкото го виждаше и през февруари 2022 г. Украинците искат мир - да не се събуждат от тътена на сирените, да не губят свои любими на бойното поле и във градовете близо до фронта.
Русия е окупирала почти 25% от украинската територия, а отбраната е отнела живота на десетки хиляди украинци. В миналото Украйна настояваше всяко споразумение за мир да включва пълно изтегляне на руската армия от украинската територия. Това включва не само окупираните по време на войната територии, но и полуостров Крим, който беше анексиран през 2014 г., както и Донецка и Луганска област, които се самопровъзгласиха за независими, след като Русия подкрепи сепаратистите през 2014 г.
Украинците се страхуват от мирно споразумение подобно на това от 2014 г. или 2015 г. - тежките сражения бяха спрени, но обстрелът продължаваше.
Без гаранции за сигурност ще има най-вероятно нова война през следващите 10 години.
"Украйна приема всякакви преговори за Украйна без Украйна за безрезултатни и не може да ги приеми", каза Володимир Зеленски преди срещата в Рияд между американски и руски представители.
Мнозина смятат, че предишните мирни споразумения с Русия просто са проправили пътя към пълномащабната инвазия и украинците се страхуват, че това може да стане и сега.
Европа
Великобритания
Британският премиер Киър Стармър се надява да бъде мостът между европейските лидери и Доналд Тръмп като настоява да увеличат разходите си за отбрана. Предложението на Стармър да изпрати британски войници в Украйна е част от желанието му да играе тази роля.
Официалната позиция на "Даунинг стрийт 10" беше, че Украйна трябва да определи параметрите на мирно споразумение. Тази позиция се промени с новата американска администрация, която обяви, че връщане на украинските граници отпреди 2014 г. е нереалистично.
Вместо това сър Киър Стармър се надява повече европейски държави да се присъединят към призива му за изпращане на войски в Украйна, за да действат като възпираща сила срещу евентуална нова руска инвазия.
И докато Стармър разговаряше в Париж с европейските лидери, в Уестминстър продължава дебатът колко кралството трябва да харчи за отбрана.
Лейбъристите обещаха да очертаят план за увеличаване на разходите за отбрана от 2,3% от БВП сега до 2,5%. Източници от отбранителния сектор на Великобритания казват, че това ще е значително увеличение. Но няма дата кога това ще се случи, а мнозина във Великобритания казват, че е по-спешно от всякога.
Германия
Германските лидери са разтърсени до основи от подхода на Доналд Тръмп за Украйна и доказателство за това е присъствието на канцлера Олаф Шолц в Париж, въпреки че в родината му е на финалната права от предизборната кампания.
Всички традиционни партии в Германия осъдиха опитите за постигане на мирна сделка без Украйна и без ЕС. Извънсистемните партии приветстваха разговорите с Владимир Путин и призовават за прекратяване на военната помощ за Киев. Но пък те едва ли ще вземат властта.
Както и да изглежда бъдещото германско правителство, подкрепата на Берлин за Украйна остава силна. Политическият елит в Германия осъзнава, че лоша сделка за мир, която подкопава украинския суверенитет, ще бъде катастрофа за Германия.
През последните 3 години Германия успешно се откъсна от руските енергийни доставки и значително увеличи разходите за отбрана. Но германската икономика буксува, а споровете за бюджети предизвикаха разпад на управляващата коалиция.
И така до изборите политиците се опитват да избегнат трудните публични дискусии като увеличаване на разходите за отбрана и изпращане на германски войски в Украйна.
Полша
Полша е ключов поддръжник на Украйна от началото на войната с ролята си на основен логистичен хъб за военна и хуманитарна помощ.
Варшава е един от най-силните гласове срещу Русия и твърди, че победа на Москва е риск за цялата сигурност на Европа. Ето защо Полша е смаяна от позициите на Съединените щати, с които се удовлетворяват ключови искания на Москва и то още преди да започнат преговорите.
Именно заради заплахата от Русия Полша има големи разходи за отбрана - почти 5% от БВП. Варшава е съгласна със Съединените щати, че и останалата част от Европа трябва да отделя 5% от бюджета си.
На път за разговорите в Париж полският премиер Доналд Туск написа в социалната мрежа Екс: "Ако ние европейците не отделим разходи за отбрана сега, ще бъдем принудени да похарчим 10 пъти повече, ако не предотвратим по-голяма война".
На въпроса дали Полша ще изпрати войски в Украйна, отговорът е отрицателен.
Скандинавските и балтийските държави
Дания беше единствената скандинавска държава със свой представител на срещата във Франция, но европейски дипломати казват, че тя представлява интересите и на Скандинавието и на балтийските държави - Естония, Латвия и Литва, всички граничещи с Русия.
Сеизмичните вълни от втория мандат на Тръмп вече отекват в Дания с желанието на американския президент да установи контрол върху Гренландия.
Премиерът Мете Фредериксен вече направи европейска обиколка, за да търси подкрепа за Гренландия. В понеделник тя отново беше на извънредна среща - резултат от действията на Тръмп, които променят трансатлантическата архитектура на сигурността.
Дания все още не е последвала стъпките на Великобритания и не е обещала да прати войски в Украйна, но министърът на отбраната не изключи подобно решение и все пак уточни, че е прекалено рано да се говори за това.
Франция
Френският президент Еманюел Макрон определи разговорите в Париж не като среща на върха, а разговори, които целят да помогнат на Европа да изготви координиран отговор на все по-нарастващата враждебност на Вашингтон към Стария континент.
Снимки: БТА
"Европейците не са координирани и може би това е голямата цел на срещата в Париж и тя е началото на една координация... Готови ли сме? Отговорът е не. Може ли да се подготви? Отговорът е да", заяви Франсоа Хесбур - военен експерт от Франция.
"Има вятър на единство в Европа, какъвто не е имало от ковид", каза министърът на външните работи Жан-Ноел Баро.
Настроенията във Франция - държава, която винаги е била нащрек при американските геополитически маневри - са негативни, а в медиите доминират заглавия от типа на "Оста Тръмп - Путин", която ще изостави Европа.
"Трябва да сме в общоевропейско извънредно положение", казва бившият премиер Доминик дьо Вилпен и обвини "арогантния" Тръмп, че се опитва "да управлява света без принципи и респект".
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
