Какво съдържа ревизираният План за възстановяване и устойчивост

12 милиарда и 600 милиона лева от ЕС и над 8 милиарда и 200 милиона лева българско съфинансиране - това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който беше публикуван от екипа на служебния вицепремиер Атанас Пеканов.

Документът обхваща национални решения за ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата, за чието изпълнение издига 13 национални приоритета.

Общо 284 страници съдържа ревизираният План за възстановяване и устойчивост, предвиждащ 12,6 млрд. европейско и 8,2 млрд. лв. българско финансиране.

Той е разделен на четири основни стълба, като най-голяма част от ресурса е заделена за Зелена България. Предвидено е участие на частни инвестиции в проектите за около 3,6 млрд. лв., a държавното финансиране ще достигне 4,3 млрд. лв. Така на практика зелените инвестиции у нас може да достигнат общо около 9 млрд. лева.

В този сектор се предвижда създаване на газова eлектроцентрала с 1 GW мощност в ТЕЦ "Марица изток 2" и минимум 1,7 GW мощности от възобновяеми източници.

Тук влиза и санирането, за което са предвидени близо 15 на сто от парите. Най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите.

Променя се и начинът, по който ще се финансира бизнес инфраструктурата.

"Точно тези промени, за които аз говоря сега, са много добре възприети, така че много се надяваме, че което и да е следващото правителство, ще обърне внимание на тези промени, защото за мен те са много по-оптимални и ще донесат по-голяма прозрачност, по-голяма добавена стойност за българската икономика, отколкото това, което заварихме като дойдохме", каза Кирил Петков.

Специални усилия ще бъдат положени за подкрепа на българския бизнес в процеса на цифрова трансформация, тъй като едва 6% от малките и средни фирми продават онлайн, при 17 на сто в ЕС.

Близо 1,8 млрд. лв. за образование и наука са заложени в Националния план. Увеличават и средствата за здравеопазване и социалната сфера.