Начало
назад
Какво се промени в българската армия след влизането ни в НАТО?
Двайсет години след официалното влизане на България в НАТО пред армията ни стоят все още проблемите с модернизацията на въоръжението и техниката и адекватното заплащане на военните. Въпреки това, промяната и трансформацията на въоръжените ни сили е видима след две десетилетия членство в най-силния военен алианс.
На днешния ден преди 20 години националното знаме на България беше издигнато в главната квартира на НАТО в Брюксел. Тези кадри са исторически. Заедно с нашата страна в Алианса са приети още шест бивши комунистически държави и това е най-голямото разширяване на организацията. Ето как днес военните виждат българската армия.
20 години след влизането на България в НАТО числеността на армията спада драстично, на фона на все по- високите разходи за отбрана и мъчителен и бавен процес по раздяла със съветското въоръжение и техника. Първото предизвикателство бе трансформацията от армия - част от Варшавския договор, в съвсем нов западен тип.
"И аз мисля, че през годините до голяма степен успяхме да преминем първо с езиковата подготовка, да имаме съвместимост с нашите партньори. Но все още има много работа, която ни предстои и особено с екипировката, въоръжението, което продължаваме да използваме, старите съветски образци въоръжение и техника", каза бригаден генерал о.р. доцент Груди Ангелов.
На този фон текучеството в армията непрекъснато се повишава и достига критични нива.
"Въпросът за некомплекта трябва да се адресира в няколко страни - адекватно заплащане, модернизиране, въоръжение и техника, която прави военната служба атрактивна за младия човек. Жилищна политика, която може да има няколко компонента. Служебни жилища. Възможност за жилищно кредитиране, където гарант е държавата", обясни адмирал Емил Евтимов- началник на отбраната.
Друга причина за липсата на желаещи да облекат униформата са пропуски в образователната система.
"За това, че НАТО е непознато вече 20 години за по-голяма част от обществото е това, че не се говори за НАТО в училище. Не се говори за НАТО във висшите училища. Имаме 13 университета, които преподават национална сигурност. Поне те трябваше да се занимават и да преподават НАТО и ЕС", подчерта бригаден генерал о.р. доцент Груди Ангелов.
По повод широко обсъжданата идея сред държавите от НАТО за връщане на наборната военна служба, адмирал Ефтимов коментира:
"Трябва да мислим за задължителна подготовка, задължителна подготовка за защита на отечеството. Това не означава наборна служба. Не. Българската армия трябва да бъде основата. Професионалната армия трябва да бъде основата на отбраната на страната. И към нея да се разработят форми, където и непрофесионалните военни можем да отделим сили, средства и ресурси да подготви българските граждани за защита на отечеството в случай на нужда", заяви адмирал Емил Евтимов - началник на отбраната.
Членството ни в НАТО поставя и нуждата от повишаване на средствата за отбрана. В момента те са 2% от брутния вътрешен продукт, но вече са заделени за новите изтребители, многофункционални кораби и бойни машини, a армията има и други нужди.
"И затова, когато аз казвам, че трябва минимум 2,5% от БВП за отбрана, не е прищявка, а това е едни апел, едно реално обръщение към държавниците и политиците да разберат, че не можем да си позволим 2-3 години да чакаме без да имаме реални проекти в развитие, които биха могли да се случат след няколко години", посочи началникът на отбраната.
Адмирал Ефтимов за пореден път призова политиците за специален закон за военните обществени поръчки, които ще дадат възможност нуждите на армията да се обвържат с българските фирми и българския научен потенциал.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
