Какво ще донесе влизането ни в Шенген?

Поетапно влизане в Шенген - тази възможност стои пред България и Румъния, след като Австрия предложи за двете страни да отпадне граничния контрол по въздух. Присъединяването към т.нар. "въздушен Шенген" се разглежда като успех за София и Букурещ, като очакванията са, че скоро ще последва решение и за влизането по земя. Зад членството в Шенген стоят практически цели, а не само дипломация и преговори. Ще има ли икономически ползи, ако се отворят границите по въздух? Какво губи икономиката ни и какво ще спечели, ако станем част от Шенген - интервю на Ива Стойкова със старши анализатора от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

БНТ: Какво означава присъединяването към т.нар. "въздушен Шенген" - единствено без опашки по летищата или има по-дълбок икономически ефект?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: "Това разделяне като цяло е доста странно. За съжаление в такава ситуация ще изпуснем голяма част от положителния икономически ефект, тъй като чакането на опашки по летищата е малкият проблем. Той очевидно се чувства от стотици хиляди пътуващи всяка година, но за мен поне по-важните ефекти са за бизнеса, тъй като там въздушното движение няма много голямо значение. Отварянето на границите е това, което ще изиграе голяма роля и то по две линии. Винаги чакането по границите струва пари, тъй като се плаща заплата на шофьори, които седят и не вършат нищо през това време, за да стигне от точка А до точка Б също струва пари. Сигурността е голямото значение. В момента минаването на границите винаги е голяма въпросителна - може да отнеме три часа, може да отнеме и 30. Което прави планирането от страна на бизнеса много трудно. Ако сме в Шенген, това до голяма степен се елиминира. Големият въпрос е какво правим с границата със Сърбия - това е големият коридор, който води от Турция през нас, нашия бизнес към Западна Европа, към основните ни търговски партньори. Но това е много вероятно да направи трафика през Румъния доста по-интензивен, именно благодарение на тази по-голяма сигурност. Т.е. ние знаем, че границата с Румъния не съществува, ако румънците заедно с нас бъдат приети, и автоматично това отваря границата с Унгария. Това е причината, поради която обсъждането на въздушния Шенген в огромни кавички от икономическа гледна точка не е толкова интересно. Спестяваме едни 20-ина до 30 минути на всеки пътуващ човек, но това не е време, което може да бъде ползвано толкова икономически ползотворно. Докато отварянето на границите сухоземно ще има много значителен ефект от гледна точка сигурност и спестявания за бизнеса."

БНТ: Румънските власти неведнъж изтъкват, че губят милиарди заради това, че не са членове на Шенген. Има ли подобни изчисления за България?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: "Ние самите сме правили на гърба на салфетката, както се казва, подобни оценки. Има литература по въпроса, най-вече от по-старите членове на Шенген, където ефектът е поради географската близост, историческата обвързаност са по-големи. Консервативните оценки са, че само членството в Шенген води до увеличение откъм половин до един процент на износа към останалите шенгенски държави, което за нас би означавало някъде между половин и един милиард лева повече износ. Това е горе-долу пропуска, който губим всяка година. Много важно е да се има предвид, че тук става дума за динамика. Т.е. това е ефект, който се трупа в годините. И колкото повече се бавим, ние изпускаме всяка една следваща година, в която може да се натрупва този положителен ефект."

БНТ: Кой сектор ще получи най-сериозен тласък при евентуално присъединяване към шенгенското пространство?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: "Заедно с износа ще увеличи всичко останало. Нашите промишлени предприятия са ориентирани най-вече към бизнес отношения със западноевропейски партньори. Италия е много голям пазар за нашата индустрия, Германия също, най-вече на междинни продукти. По тази линия ние на практика генерираме повече заетост, повече икономически растеж, практически цялата страна всички тези неща са навързани. Ако говорим конкретно за икономически сектори, тези, които са най-сериозно обърнати към Западна Европа като най-големи пазари, аутомотив сектор - нещо, което не можем да не споменем, тъй като напоследък имаме много добре позиционирани фирми, които се занимават с междинни продукти - от производство на кабели през някои по-големи части като кормила. Но като цяло има много български фирми, които няма да усетят ефекта от Шенген, най-вече по линия на сигурността и това очакване, че няма граници. Разбира се, това би довело и до подобряване на инвестиционната среда, тъй като самото участие в Шенген е един много сериозен външен знак, че България е сигурна държава, на която може да се разчита, че институциите работят като цяло. Което на този етап е сериозна пречка пред нашия инвестиционен образ. Това заедно с еврозоната големите рейтингови агенции са го посочвали като едно от изискванията да бъде повишен нашия кредитен рейтинг. Което автоматично означава, че инвеститорите имат по-голямо доверие към нас, което би означавало, че повече фирми биха се насочили към нашия пазар."

БНТ: Евентуално частично приемане или т.нар. въздушен Шенген, би ли повлияло благотворно върху туризма?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: Най-вероятно да. Трябва да се има предвид, че туризма все още се възстановява от ковид пандемията. За щастие, видяхме едни много добри числа от лятото на 2023 г., където дори и без руснаците и очевидните промени в макросредата, ние вече достигаме числата от 2019 г. Големият въпрос е дали ще успеем да привлечем туристи от Западна Европа. Брекзит е много сериозен негативен ефект със завръщането на визите за британци. Но пък нашия туристически бизнес се справя все по-добре. Очевидно всяко отпадане на ограничения и изисквания за туристите биха имали благотворен ефект. Въпросът е тук дали нашия бизнес е готов да приеме повече, тъй като все повече работи на капацитета си.

БНТ: Ако можем да обобщим, какви са икономическите ползи от членството в Шенген?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: Повече сигурност за бизнеса, по-ясни условия на работа, липса на чакане на границите, спестяване, по-висок износ и подобрена инвестиционна среда. И разбира се, не на последно място, по-малко опашки по летищата за хората, които пътуват всеки ден и всеки час.

БНТ: Нужна ли е промяна в Шенген, някакви реформи, за да може да отговори на изискванията и нуждите на единния пазар и бизнеса?

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: "Това е по-скоро за политическите и ако щете организирана престъпност анализаторите, тъй като това е причината, поради която България толкова дълго се бави, доверието на няколко шенгенски държави е, че ние всъщност сме в състояние да охраняваме външната граница. Тази система търпи много критики и корекции - видяхме и в мигрантската криза, видяхме и в хода на ковид, когато много бързо се издигнаха отново границите, в рамките на шенгенското пространство някои отделни държави започнаха отново да прилагат граничен контрол там, където го е нямало. Най-вероятно по-скоро този тип кризисни ситуации трябва да бъдат отреагирани по-смислено, да се знае как се действа в такъв момент, а не всяка държава да решава на база на собственото си желание и собствените си приоритети. Шенген е все пак едно всеобщо пространство, което взима общото решение, е редно да има и такива методи на работа, кризисни."

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok