Класирането – такова, каквото не е

Може би в хода на сезона ще направя цяла рубрика, която да проследява какво можеше да бъде класирането, но в действителност – не е. Вече всички са се вторачили в показателите за очаквани голове на даден тим. Навсякъде от телевизионните студия се споменава „xG” като ориентир за това колко добре се е представил отборът и колко попадения се предполага, че трябва да е реализирал. Дали го е направил, е друга история. В наши дни качественият анализ вече се предпочита от количествения, когато гледаме към статистиката. С други думи – не е важно дали си отправил 20 удара към противниковата врата, важно е колко опасни са били тези удари и дали наистина се е очаквало, че можеш да пратиш топката във вратата на съперника. Ще кажете – ама как се измерва точно опасността на дадена положение? На база исторически справки и колко често от подобна ситуация футболист е реализирал гол. Един на сто удара от 45 метра може и да се превърне в гол, докато 79% от дузпите са в мрежата, така че очевидно е доста по-вероятно да отбележиш, ако имаш един наказателен удар в мача, отколкото ако отправиш 11 пъти топката по посока на другата врата в рамките на един мач от 45-50 метра. Компонентът „очаквани голове“ е добър, що се касае до дълги периоди. Защото в даден мач някой отбор може да има (мал)шанс, други състави пък влизат в кратки убийствени серии, в които всеки шут е точен и носи попадение.

Тъй като най-често пиша за първенството в Англия – да проверим как щеше да изглежда класирането във Висшата лига, ако отбелязаните в реалния живот голове от отборите отговаряха на техните показатели в графата xG. Сухите данни са повече от любопитни. Манчестър Юнайтед е отборът, чийто голове най-рязко контрастират с чистите създадени положения. „Червените дяволи“ са реализирали 5.3 гола по-малко от това, което коефициентът им на очаквани попадения предполага. На другия край на този спектър е Тотнъм – „шпорите“ очевидно са доста клинични в предни позиции, след като са реализирали 4.1 гола повече от това, за което говорят данните им. Интересното е, че на второ място веднага след тима от Северен Лондон е Ливърпул, което може да се тълкува по два начина – играчите на Арне Слот са лидери в класирането, защото умеят да бележат дори от по-трудни ситуации; или пък – Ливърпул до момента се измъква и постига победи, въпреки че не ги заслужава, ако човек се доверява на количествената статистика. Разбира се, тези измервания могат да се прилагат и при индивидуални играчи, а не да се разглежда цял един отбор. До момента Жан-Филип Матета е футболистът, който най-много се разграничава от собствените си показатели и трябваше вече да е вкарал доста повече голове, отколкото има на сметката си.

При Ман Юнайтед броят на отправени удари до момента (макар шест мача да не могат да се сравняват като база данни с целия предишен сезон при Рубен Аморим) се е увеличил драстично – 15.3 средно на среща в комбинация с 2.1 xG средно на мач. Това е чудесно на пръв поглед и може би се обяснява с подобряване качеството в атака след привличането на Бенямим Шешко, Браян Мбемо и Матеус Куня, но повечето от тези удари са извън наказателното поле, което не предполага много попадения. Като добавим и двете пропуснати дузпи на Бруно Фернандеш и ще си обясните защо тимът отново не е на позиция в класирането, на която привържениците очакват да го виждат. Освен това миналият сезон сякаш подвежда, защото Мбемо и Куня реално „лъжат“ хората. Камерунецът отбеляза 20 гола през миналата кампания при очаквани 12, а Куня вкара 15 при очаквани 8.7 гола. Тоест и двамата са се надскочили и са се представили много над това, което цифрите и статистиката показва. Ама наистина много.

Борнемут също е доста любопитен изолиран случай. „Черешките“ са в челото на класирането, макар да са създали само 2 положения от игра, които да са оценявани от компютрите са по-висок шанс за гол от 0.3 xG. Само 2 от началото на сезона! И въпреки това съставът изглежда доста стабилен и явно работата на нападателите е брилянтна, най-вече на Антоан Семеньо. На другия полюс е Нотингам Форест, който до момента е създал доста повече шансове (6.5xG) от това, което реално е материализирал – 5 гола. Нюкасъл и Астън Вила са съставите, които до момента са най-кротки в атака, двата отбора играха помежду си в първия кръг в приспивен двубой, който завърши логично 0:0 и до момента си остава най-лишеният от положения мач в първенството, като сумарно за 90 минути двата състава акумулираха 1.6 xG.

След първите 6 кръга Манчестър Сити би трябвало да е вкарал 11.4 гола. Това е вторият най-нисък коефициент на очаквани голове за „гражданите“ за последните 6 сезона. От друга страна обаче при всеки удар, отправен към вратата, средният шанс да отбележат е 0.15, което се тълкува така – може и да нямат много положения, но създадат ли – то е адски чисто. И нищо чудно, че Ерлинг Холанд вече се откъсва в класацията за голмайсторския приз.

Снимки: БТА