Малко играчи се радват чак толкова много, когато започва сезонът на клей в тениса, както го прави Стефанос Циципас, а поредният коментар на Стефан Георгиев ви очаква в линка.
Малко играчи се радват чак толкова много, когато започва сезонът на клей в тениса, както го прави Стефанос Циципас. Червената настилка представлява както корт, така и едно девствено платно, върху което играчите могат да „нарисуват“ поредния си шедьовър с началото на всеки следващ мач. За разлика от останалите настилка, при клея след всеки мач кортовете биват старателно почиствани и заравняване, така сякаш арената на тенис-майсторите заживява нов живот. За подобно прераждане говореше още преди години гръцкият тенисист, когато пристигаше в Париж за прословутия Ролан Гарос – „пречистване на душата“, така се беше изразил по отношение на чистите, червени, готови за игра кортове, които го изпълвали с енергия и неподправен копнеж за още и още печеливши удари.
Циципас усеща клея по друг начин и за него започналият Мастърс в Монте Карло е превъзходна новина – мястото, където той толкова често процъфтява. И Стефанос направи всичко по силите си, за да бъде сигурен, че всичко ще се получи перфектно. Нов треньор. Нова ракета. Ново отношение. След две години на константно разочарование и дрязги в екипа му сега гръцкият играч изглежда е намерил и своята нова надежда. Все пак в Монте Карло Циципас триумфира в 3 от последните 4 издания на турнира и ще му се наложи още веднъж да демонстрира на какво е способен, ако желае да затвърди позициите си в топ 10 на световната ранглиста. Всъщност Циципас не е печелил нито един от останалите Мастърс напредвари, като все още не е триумфирал и в турнирите от Шлема, губейки финалите на Ролан Гарос през 2021 и Откритото първенство на Австралия през 2023. Така че Монте Карло е особена точка от сезона за Стефанос. Място, което го вдъхновява.
Както той вдъхнови анализатори и специалисти, когато преди седем години изгря на световната сцена. С руса коса, дълга до раменете, носещ лента, изпращащ свирепи сервиси и мощни форхенди, комбиниращ ги с изящен бекхенд с една ръка. Ако в гръцката митология имаше образ на тенисист, вероятно той щеше доста да се доближава до Циципас. И той обаче попадна в една особена клопка – първоначално трябваше да преглъща загуби в ключови моменти срещу Надал, Федерер и особено Джокович (макар да е постигал и победи срещу голямата тройка) и точно когато колосите в този спорт започнаха да се отказват и да се прощават с корта, на преден план се появиха наперените и изключително талантливи и способни Карло Алкарас и Яник Синер, които оставиха Стефанос отново извън битката за най-важните трофеи. През цялото това време баща му – Апостолос – беше негов треньор в една странен щаб, в който скандалите и разправиите не бяха рядкост, а в тенис средите бащата невинаги е приеман като пример за подражание. Понякога Циципас-младши пробваше да приеме в щаба си друг треньор – като Марк Филипусис – но баща му неизменно се връщаше. Всичко обаче претърпя драматичен развой миналата година, когато Стефанос загуби от тогава намиращия се на 576-то място в ранглистата Кей Нишикори и още преди да е напуснал Монреал открито заяви, че не е доволен от работата на баща си. „Имам нужда от треньор, който ме чува, когато търся обратна връзка. Баща ми определено има пропуски в това отношение“ – слагаше край на съвместната им работа с тези думи Стефанос. Загубата в първия кръг в Мелбърн от Танаси Кокинакис сложи окончателната точка.
Вече Циципас използва услугите на Димитрис Хаджиниколау – треньорът на южните ни съседи за Купа Дейвис, който познава „новия“ си състезател още от дете. Един от братовчедите му – Константинос – се грижи за работата му във фитнеса, човек от академията на Патрик Муратоглу е ангажиран с физиотерапията. „Започваме от нулата“, каза Хаджиниколау съвсем наскоро. На чисто.
Точно както изчистените червени кортове очакват своята нова „русинка“.