"Кмете, запиши си!": Кои са най-големите проблеми във Враца?

В поредицата "Кмете, запиши си!" днес насочваме поглед към област Враца. Данните от последното преброяване показват, че жителите на областта са близо 149 хиляди по данни на НСИ за 2022 г.. Безработицата е малко над 10 на сто.

Средната брутна месечна заплата по данни на за тази година е 1 782 лв. Жителите в областта работят в разнообразни сфери като преработваща промишленост, производство на текстил и облекла, както и хранително-вкусова промишленост. Населението в региона също се топи, показва още националната статистика.

Село Девене е на 26 километра северно от Враца. Някои къщи са изоставени, покривите са паднали, а хората отдавна са заминали в чужбина. Някои от улиците са в окаяно състояние. От години качеството на питейната вода също не е добро.

"През ден аварии. Като запрат и после жълта вода."

"Откакто е правен водопроводът тръби не са сменяни."

Аптека в селото също няма. При здравословни проблеми хората тук разчитат на Спешна помощ. Тежкотварният трафик през селото също се оказва проблем - през лятото хората са протестирали, тъй като Девене става обходен вариант за шофьорите заради ремонтни дейности в участъка Мездра - Лютидол. В Криводол също имат проблем с трафика, който минава през центъра на града. Освен това на места текат ремонти и асфалтиране на пътища, които изглеждат недовършени.

Основните надежди към новия кмет обаче са свързани със създаването на нови работни места.

Георги Танчев: Да даде спокойствие на хората. Да им създаде работа. Да не пътуват да гонят влакове е рейсове."

Светла Атанасова: Какво може да работи един млад човек в Криводол? На този етап аз не виждам какво може да работи. Само магазини и търговия нищо друго.

Петър Стефанов е решил да остане във Враца. Има три деца и развива собствен бизнес, свързан с обслужване на сгради. Петър разказва, че в града има два новооткрити завода, но работата на поточна линия не се вижда перспективна на младите хора.

"Там работят по спомен 300 човека в единия и 600 в другия, но това са дребни поточни линии, които са за чужбина. Буквално не виждам къде може да започне работа един млад човек. Това са малки магазинчета. Нямаме почти никаква икономика", коментира Петър.

Според него освен работните места друг проблем пред местната власт е подобрението на инфраструктурата в крайните кваратали на Враца. Квартал "Дъбника" е най-големият в града и в него живеят близо 60 процента от хората, разказва още младият мъж и ни посочва междублоковото пространство до блок 21.

"Състоянието е трагично. Нито имаме зелени площи, нито имаме асфалтови площи. Тук, ако завали дъжд, стават блата, езера и хората не могат да преминават."

Липсата на спирки за градския транспорт на места също е проблем, посочва той.

Ирена Христова е майка на дете с увреждане. Според нея градът е затворен за хора със специални нужди.

"Тротоарите са недостъпни. Ако от едната страна е скосено от другата не е. Казват имаме достъпен транспорт. Но за да се стигне до този транспорт, трябва да има тротоар, по който да се стигне. Хората вървят с фенерчета и си осветяват с телефоните там, където вървят."

Ирена признава, че градската концертна зала е ремонтирана и е поставена платформа за хора с увреждания, но по думите ѝ въпреки това съоръжението остава недостъпно.

"Ние се опитахме един път да вкараме количка, но я носихме на връщане, защото тя не можа да излезе. 60 сантиметра рампа".

Сред темите, които вълнуват местните хора, е кризата в детското отделение на врачанската болница - то затвори за месец поради липса на кадри. Малина Сидеренко е майка на три деца. Заедно със съпруга си избират Враца пред София именно заради спокойния живот.

"Надяваме се, че детското отделение ще продължи да съществува. Става много сложно да се пътува до Монтана или до Мездра."

"Детското отделение беше затворено за около три седмици, отвори с изцяло нов екип", обясни д-р Кети Ценова - директор на МБАЛ "Христо Ботев".

Някои от хората търсят по-добро здравеопазване извън града.

"Пътува се до София. Казват, че там е по-добро обслужването. Особено в Първа градска условията са... всичко е старо, кревати, легла."

Основният проблем на болницата във Враца е недофинасирането на редица дейности. Задълженията са близо 17 милиона лева. От тях милион и триста хиляди са към община Враца за местни данъци и такси.

"Ако може този въпрос да се реши по някакъв начин би било чудесно. Община Видин намериха решение в началото на тази година и, така да се каже, опростиха на болницата там задълженията за местни данъци и такси", каза Кети Ценова - директор на МБАЛ "Христо Ботев".

"Преди няколко години гласуваха на болницата да бъде отпуснат голям кредит чрез техни представители или лично от кметовете никой не се сети, че като собственици на тази болница, дори и миноритарни, те трябва да участват в погасяването на тези кредити. Засега кредитът се погасява с труда на персонала", посочи д-р Иван Чолашки - началник на отделението по хирургия.

Освен погасяването на задължения, болницата има нужда и от подобряване на битовите условия.

"Нашето отделение има нужда от болнични легла и шкафчета. Това не е приоритет на министерството, което купува ЯМР напримерно. Общините миноритарни собственици могат да ни подобрят битовите условия", каза д-р Ирена Мраморенска - началник на отделение по кардиология.

Към момента болницата е с 300 легла и 576 души персонал.

Вижте още в репортажа