№4 за България. №44 за Лийдс. Футболист, който не бяга от битките и мисли играта с ход напред.
Илия Груев вече не е просто част от новото поколение български национали, върху които често тежат очакванията и критиките заради резултатите в миналото. Той е футболист №1 на България за 2025 година. Доказателство, че пътят към върха минава през постоянство, а не само през талант. Със своите 184 точки в анкетата той изпревари Ивайло Чочев и рекордьорът по призове Кирил Десподов, за да застане заслужено на първото място.
"Ако някой ми беше казал като малко момче, че ще държа това отличие в ръцете си, едва ли щях да повярвам“, призна Груев.
Зад този успех обаче стои път, който започва далеч от прожекторите и доказва, че във футбола няма преки пътища.
Началото: когато футболът е семейство
"Футболът е в кръвта на Илия.“
Думите са на баща му - Илия Груев-старши. Човек, който не просто е бил част от играта, а е оформил първите стъпки на сина си в нея. И ако днес неговият син е лице на новото поколение български футболисти, то началото му е съвсем естествено в семейство, в което футболът не е избор, а среда.
Историята започва в Германия, в Ерфурт. Там, в школата на "Рот-Вайс“, малкият Илия прави първите си стъпки в отбора "Бамбини“. Първоначално - като игра, като забавление, като още един начин да бъде близо до баща си.
"Още 4-5-годишен се записах... но това беше просто за удоволствие“, спомня си той.
Талантът обаче бързо излиза на преден план. Играе срещу по-големи, печели отличия, привлича вниманието. В среда, в която конкуренцията е естествена част от развитието, Груев започва да се откроява не само с техника, но и с разбиране за играта.
Зад това развитие стои и нещо по-дълбоко - възпитание. Семейство, което не му позволява да се увлече по ранния успех, а го учи на постоянство и дисциплина.
Първият досег с голямата сцена идва още като дете. Среща с Димитър Бербатов, спомен от мач в Леверкузен, малък жест - дъвка, подадена от дете, и два гола по-късно. История, която звучи почти символично. Но въпреки тези срещи с големите имена, героят за Илия остава един - баща му.
С времето талантът му го отвежда още по-близо до елита. Покана от Байерн, участие в лагери, интерес от академии. Системата на германския футбол започва да работи за него. И тогава идва първото голямо решение.
На 15 години Илия Груев напуска дома си, за да продължи в академията на Вердер Бремен. Разстоянието е стотици километри, но по-голямото разстояние е онова между детството и професионалния футбол.
Животът в интернат не е лесен. Липсват близките, липсва сигурността. Но точно там започва изграждането на характера, жизненоважен за пробив в германския футбол. Там Груев разбира най-важния урок - че талантът е само началото.
Всичко след това е работа.
Шансът идва при подготвените
Преходът към мъжкия футбол е моментът, в който много таланти се губят. За Илия Груев той се превръща в най-голямото изпитание.
След силните си години в академията на „Вердер“ Бремен, българинът прави следващата крачка – започва да тренира с първия отбор. Там обаче условията са различни. Конкуренцията е по-жестока, темпото – по-високо, а доверието не се дава лесно. Груев преминава през период, в който тренира с мъжете, но играе за втория отбор. Мачовете не са достатъчно, а развитието изглежда поставено на пауза. За много футболисти това е моментът, в който правят крачка назад.
Той остава.
Вместо да търси по-лесен път, Груев избира търпението. Работи, чака и се подготвя за момента, в който ще получи шанс. И той идва - неочаквано, както често се случва във футбола. Контузии, смени на треньори, промени в състава... Общото кратно от обстоятелства, които отварят врата. Но само за този, който е готов да мине през нея.
Груев го прави.
През 2020 година Илия Груев прави своя дебют за първия отбор на Вердер Бремен при победата с 3:0 срещу Хановер. Той се появява на терена в края на срещата, но този кратък момент носи тежестта на години труд.
Още по-специален го прави и фактът, че от другата страна на тъчлинията е отново неговият баща - част от треньорския щаб на отбора.
Това не е просто дебют. Това е символичен момент – пресечната точка между детството, мечтата и реалността.
Оттам нататък Груев започва бавно да трупа опит. Мач след мач, минута след минута. Общо 59 участия с екипа на Вердер в Първа и Втора Бундеслига е цифра, която сама по себе си не разказва всичко, но стои като доказателство за изминатия път.
И точно когато изглежда, че мястото му в Германия е извоювано, идва следващото голямо решение.
Интересът към него нараства. Клубове като Аякс следят развитието му, но най-конкретна е офертата от Англия. Лийдс прави своя ход, а Вердер официално потвърждава - Груев е освободен от тренировки заради преговори.
Това вече не е въпрос на шанс.
Това е следващата стъпка.
Англия - мястото, където се доказваш
След Германия идва най-голямото предизвикателство. През 2023 година Илия Груев прави своя трансфер в Лийдс Юнайтед - клуб с история, амбиции и тежест, но и с ясна цел: завръщане в елита на английския футбол.
Преходът не е лесен. Нов шампионат, различен стил на игра, по-високо темпо и физически сблъсъци, които не оставят място за колебание. В Чемпиъншип всяка грешка се наказва, а всяка позиция се печели трудно.
Груев започва постепенно. Влиза в ротацията, адаптира се, учи. И отново прави това, което вече се превръща в негова запазена марка - да чака своя момент.
Когато той идва, българинът не го изпуска.
Силните му изяви го превръщат в основна фигура в състава, а Лийдс стига до финалния плейоф за влизане във Висшата лига. Само една крачка дели отбора от голямата цел. Но футболът рядко дава всичко наведнъж. Загубата на "Уембли“ по презумпция е тежка. Болезнена. От онези, които остават дълго. Именно такива моменти обаче изграждат характера.
После идва и следващото доказателство, че израстването му не е случайно. През май 2024 година Груев отбелязва първия си гол за Лийдс при 4:0 над Норич в реванша от полуфинала в плейофите за влизане във Висшата лига - мач, който праща отбора на Уембли. Това е още един знак, че българинът вече не е просто част от състава, а важна фигура в него. Отборът му печели и финалния мач с българина в състава си, следователно промоция и си осигурява място във Висшата лига - най-голямата сцена в клубния футбол.
По пътя нагоре обаче идва и тежък удар. На 3 октомври 2024 година Лийдс обявява, че Груев е получил сериозна контузия на менискуса на дясното коляно и ще претърпи операция, след която го очаква продължителна рехабилитация. Това е момент, който би могъл да прекъсне инерцията на всеки футболист.
За Илия Груев това не е просто успех. Това е сбъдната мечта. Първият българин от Димитър Бербатов и Станислав Манолев, който стъпва отново на терена в най-гледаното първенство в света.
И ако дотук пътят му е бил за достигане до върха, то оттук нататък започва истинската битка - да се задържи там.
При него не се случва така. Контузията се превръща в нов тест за характера му, а завръщането - в още една крачка от израстването му като играч. Защото английският период на Илия Груев не е просто история за трансфер и мачове. Той е история за това как един футболист първо търпеливо влиза в отбора, после печели доверието му, а накрая започва да изглежда като човек, без когото средата на терена губи равновесие.
Висшата лига - прожекторът, под който Илия влиза като доказан играч
Влизането във Висшата лига не е крайна цел. За Илия Груев това е само ново начало.
След промоцията с Лийдс идва истинският тест - срещу най-добрите. Грешките се наказват по-бързо, а всяко действие на терена тежи повече. Груев обаче не изглежда като футболист, който тепърва се адаптира. Постепенно той започва да се вписва в ритъма на английския елит - с дисциплина, интелигентност и усещане за играта, което рядко се учи.
И после идва мачът, който го поставя под прожекторите.
Срещу Нотингам Форест, директен съперник в битката за оцеляване, българинът изиграва може би най-силния си двубой във Висшата лига. Победа с 3:1, но резултатът разказва само част от историята. Останалото е в действията му.
В 26-ата минута - 40-метров пас, прецизен до съвършенство, който намира Джейдън Богъл и извежда Лийдс напред. Четири минути по-късно отборът вече контролира мача. А в началото на второто полувреме идва вторият му момент с остро центриране, превърнато в гол от Доминик Калвърт-Люин.
Две асистенции. Но още по-важното – контрол върху темпото, увереност с топката и присъствие, което се усеща във всяка фаза на играта.
Има един детайл, който казва повече от статистиката.
В 65-ата минута Груев получава медицинска помощ. Докато е на тревата, "Елън Роуд“ скандира неговото име. Това не се случва случайно. Това е моментът, в който един футболист спира да бъде просто част от отбора и се превръща във фактор.
Победата дава въздух на Лийдс в битката за оцеляване. Но за Груев тя означава нещо повече. Успехът е доказателство, че може не просто да играе във Висшата лига, а да влияе на мачове в нея. И че пътят му нагоре още не е приключил.
След мача феновете го избират за Играч на срещата с убедително мнозинство. А реакциите в социалните мрежи говорят още по-силно.
Наградата като начало
Понякога една награда поставя начало.
Отличието "Футболист №1 на България“ за 2025 година идва в момент, в който кариерата му тепърва влиза в най-силната си фаза. Не като връх, а като потвърждение, че е на правилния път.
Със своите 184 точки той изпревари утвърдени имена и застана на мястото, към което се върви с години. Но по-важното е друго – зад този успех няма случайност. Има последователност. И може би най-точното в случая е, че тази награда не разказва какво е постигнал досега.
А подсказва какво предстои...
Чуй новините
Подкаст
