Колко числа трябват, за да опишем Вселената? 3, 2 или 0?

През 1992 г. трима известни физици – Лев Окунь, Габриеле Венесиано и Майкъл Дъф – започват необичаен спор: колко числа са нужни, за да опишем света?
Единият казва три, другият две, а третият – нула.

Трите числа на физиката
Лев Окунь вярва, че Вселената се гради върху три константи:

c – скоростта на светлината;
h – константата на Планк, която определя най-малкото „парче“ енергия;
G – гравитационната константа, която управлява привличането между телата.

Без тях, казва той, физиката се разпада.
Струнната версия: две числа стигат
Габриеле Венесиано – създател на теорията на струните – смята, че всичко може да се изведе само от две константи: скоростта на светлината и дължината на струната. Всичко останало, включително масата и зарядът, е следствие от тяхното взаимодействие.

Радикалната идея: нула числа
Майкъл Дъф гледа по-философски: „Ако махнем човешките мерни единици – какво остава?“
Той казва, че истински фундаментални са само безразмерните константи, като съотношението между масата на протона и електрона. Затова смята, че „основните числа“ са нула – останалите са просто човешки изобретения.

Съвременният прочит: едно число
Нови учени предлагат и четвърта версия – всичко може да се опише чрез времето. Ако имаме перфектен часовник, можем да измерим и пространство, и маса, и енергия.

Финалът на уравнението
Истината е, че спорът не е за физиката, а за смисъла на думата „основен“.
Може би Вселената наистина се крепи на едно-единствено число.
А може би самата тя е число, което все още не сме научили да четем.