Конституционният съд и имунитетът на президента

Конституционният съд допусна за разглеждане питането на главния прокурор Иван Гешев за имунитета на президента. Конституционното дело беше образувано на 27 януари. Новини за допустимостта на тълкувателното искане обаче не се появиха месец и половина, което забавяне влиза в конфликт с Правилника за организацията на дейността на КС.

Оказа се, че за това има причина: Конституционният съд е поискал от главния прокурор да "отстрани недостатъци" в оформлението на въпросите на главния прокурор. По темата в студиото на "Още от деня" гостуваха юристите Атанас Славов и Борислав Цеков.

Атанас Славов изрази мнение, че случаят не е предрешен. Трима конституционни съдии са гласували с особено мнение, т.е. те са били против казусът да се гледа по същество. За мен е озадачаваща практиката с новото формулиране на въпросите и даването на възможност на главния прокурор да ги редактира.

По думите му това е нова практика на Конституцинония съд.

Борислав Цеков се съгласи, че наблюдаваме нова практика на КС, която според него не е недопустима и изключи възможността да се мисли за предрешеност на казуса.

Атанас Славов изрази мнение, че по случая със зададените от главния прокурор въпроси не намира основания за тълкувателно решение, тъй като, ако при един сравнително ясен текст съдът се впусне в разсъждения, може да измени ясния му смисъл.

Атанас Славов: Считам, че докладчикът по делото Мариана Карагьозова, която е изтъкнат български конституционалист, ще предложи адекватно решение.

Борислав Цеков: Според мен решението, което ще вземе Конституционният съд, след като е допуснато за разглеждане тълкувателното искане, ще обогати практиката и ще даде един ясен алгоритъм, ясни очертания на правомощията и на прокуратурата, и на президентската институция от гледище на имунитета.

Той подчерта, че в практиката на Конституционния съд има ясни критерии кога едно тълкувателно искане следва да бъде допуснато, а именно: когато има противоречива правна доктрина - каквито в случая са налични по отношение на понятието "държавна измяна".

Втората предпоставка е да има практически казус, който поражда определени неясноти - такъв беше посочен от прокуратурата. И третото - да има тълкувателен интерес. В случая прокуратурата, която сезира КС, има такъв и очевидно съдът е приел, че тези предпоставки са налице, обясни Цеков.

Атанас Славов коментира, че от чисто политическа и тактическа гледна точка питането на главния прокурор освен упражняването на формални правомощия, имаше за цел да внуши, че президентът е извършил нещо нередно. По думите му главният прокурор по този начин навлезе рязко на политически терен, без да носи политическа отговорност.

Вижте целия разговор във видеото.